Франсис Бейкън, творецът на чудеса

Къде е остров Бенсалем? Който каже „никъде”, е прав. Но още по-прав е, който каже, че е в „Новата Атлантида”, книга на сър Франсис Бейкън. Според нея остров Бенсалем е зареян из Тихия океан и е дом на най-разумното и добродетелно човешко общество.

„Издателят на Бейкън, д-р Роули, публикува „Новата Атлантида” през 1627 година, след смъртта на автора. Изглежда тя е писана около 1623, през периода на литературна активност, който следва политическия провал на Бейкън. Щедростта и просветлението, достойнството и величието, благочестието и целият обществен дух на жителите на Бенсалем, са идеалните качества, които Бейкън-държавникът повече желае, отколкото се надява да види като характеристика на собствената си страна“.

Така започва предговора към „Новата Атлантида”, която и днес, четири века по-късно, се обсъжда.

Както в много утопии, историята е проста, за да не отклонява вниманието от важното. Група европейци пътуват в Тихия океан, ветрове ги подмятат, те се готвят да умрат, но Бог ги води до остров Бенсалем, населен и пълен с чудеса, но плод не на магията, още характерна за ХVІІ век, а на науката, която тогава на практика не съществува. После история няма, всичко е разказ на местните, всъщност – фантазия на Бейкън, за това как е структурирано това идилично общество, как живеят хората, какво правят.

Те например са изобретили „карети, които се движат без коне”, „кораби, плуващи без платна”, „лодки, с които може да се влиза под водата”. Така преди 400 години Бейкън предсказва автомобила, модерните кораби, подводниците. Но има още много чудеса от модерната епоха.

Електрическа светлина, динамо, телевизия, цветно и звуково кино, радио, тонколони, усилватели, найлон – нищо не би учудило Бейкън, ако се събуди случайно днес. Трудно е да си представим подобно въображение.

Книгата на Бейкън е наречена „първи в света експеримент за популяризиране на науката”, но сам той цял живот се занимава с политика и нищо не изобретява. Освен съвършено абстрактния „емпиризъм“, наричан още „методът на Бейкън”, а за по-ясно - „научен метод”.

Освен научни изобретения обаче, „Новата Атлантида“ съдържа и много обществени идеи, духът, вдъхновил френския Граждански кодекс и САЩ като общество на свободата. Спори се не дали, а колко точно идеите на Бейкън влияят за реализация на правата на жените, премахване на робството и затворите за длъжници, отделяне на църквата от държавата, свободата на политическо изразяване.

Е, някои спорят, други – знаят. Томас Джеферсън пише: „Смятам Франсис Бейкън, Джон Лок и Исак Нютон за тримата най-велики мъже, те създадоха здравата база за израстване на физическите и моралните науки.” А според историка Уилям Дикинсън Бейкън трябва да се постави в списъка с бащите-основатели на САЩ.

Великите си идеи Бейкън развива и в други книги, най-известна е „Новият органон". Пише и есета на религиозни, литературни, морални теми и специализирани правни книги с концепции за реформи в английските закони. Но, общо взето, приживе той не вижда реализация на идеите си, те стават популярни чак след смъртта му през 1626 година и оттогава е считан за един от базисните мислители на западния свят. Изпитва и доста горчивини и разочарования през живота си.

Вижте също Зенон от Елеа. Философия на абсурда, но не абсурд на философията

Бейкън се ражда като богат аристократ през 1561 г. в Странд. Заради крехко здраве, учи у дома, но на 12 е в Тринити колидж и още там вижда, че методите и резултатите от уж научните изследвания са напълно погрешни, желанието да ги промени се задълбочава.

На 15 години Бейкън е помощник на английския посланик във Франция, учи и обикаля Европа три години. През 1579 година умира баща му, той се връща в Англия и влиза в парламента, за да не излезе почти до края на живота си. Известен е като либерален реформатор, работи за промени и опростяване на законодателството.

Близък е с граф Девъро, фаворит и любовник на кралицата. Скоро обаче се противопоставя на закон за тройно увеличение на данъците и губи благоволението на Елизабет I. Тази загуба обаче е условна - не му дава постовете, които той иска, но го прави юридически съветник.

Въпреки че е богат, Бейкън постоянно е и беден, цял живот не оправя дълговете си, въпреки заемните високи постове. На 45 се жени за 15-годишната Алис Барнъм, която обича две неща - властта и харченето. Той криво-ляво удовлетворява тези нужди, но когато открива, че тя го мами, променя завещанието и оставя на жена си „само онова, което законът изисква”.

През 1623 Бейкън, който е и съдия, е обвинен, че взима подкупи и от двете страни в процеса. Тази практика е нормална тогава, но в случая се използва за политически коз. Той е хвърлен в Тауър, след четири дни кралят го помилва, но политическата му кариера е провалена и след три години умира от пневмония. Не го спасяват нито тайното магическо знание, което се смята, че притежава, нито тайните общества, в които се смята, че членува.

Сигурно е едно, Франсис Бейкън се разболява при научен експеримент – пълни мъртва птица със сняг, за да изследва дали това е добър начин за съхраняване на месо.

Оставя след себе си пари и имоти за 13 000 лири и дългове за 23 000. Изплатил ги е с великите идеи на живота си, но никой още не знае това.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Фридрих Ницше и мрачната любов към живота