Фридрих Ницше
философ, писател, композитор (1844 – 1900)
Произход: Рьокен - Прусия, семейство на пастор и учител, отказва се от прусашкото гражданство и живее като апатрид
Образование: частно училище, гимназия в Наумбург, специализира в музика, езици, литература, теология и класическа филология в университетите в Бон и Лайпциг
Интереси: музика, филология, философия, литература, поезия
Известени творби: „Тъй рече Заратустра“, „Раждането на трагедията“, „Човешко, твърде човешко“, „Отвъд доброто и злото“, „Генеалогия на морала“, „Веселата наука“, „Ecce Homo“, „Залезът на Боговете“
Фридрих Ницше, филолог, философ, писател, е почти неизвестен за широката публика като композитор, но безкрайно известен като мислител. В България той не е много познат и като поет, макар че и философията му е поезия.
Негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев, но ето стихотворението „Дъжд“, което, мисля, и аз успях да докарам до приличен превод:
„С грохот тежък, грохот вечен, // на земята пада // този дъжд – часове не спира вече // дългата тирада. // Сякаш някакво дрънкало, // дрънка и не спря…..// А денят погледна вяло // И навън видя // що дъждът, без отдих малък, // на света вещае: // Всичко е така нищожно, жалко // и животът – суета е.“
„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви”, пита Ницше в „Тъй рече Заратустра”.
Но възможен отговор сам дава още в предговора, където изяснява болезнения данък, плащан за безсмъртието на духа: „За да бъдеш безсмъртен, плащаш скъпо, като умираш много пъти приживе. Има нещо, което наричам „омразата на великото”, тоест, всичко велико, веднъж създадено, се обръща безвъзвратно върху оногова, който го е сътворил… Другото нещо е оная зловеща тишина наоколо…”
Ницше не спира, а продължава, стига границата на сарказма, където жестоката самота се среща с жестоката способност да я осъзнаеш и чрез това да я надмогнеш: „В едно подобно състояние веднъж усетих близостта на стадо говеда, далеч преди да съм го видял, просто поради нахлуването на човеколюбиви мисли в главата ми – стадото носеше топлина…”
Този страстен философ, който първо е страстен филолог, държи на добрата фраза и оставя блестящи мисли за цитиране. Например: „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен”. Или: „Бог е мъртъв”.
Но поради ироничния стил подобни цитати често утвърждават обратното на онова, което е на повърхността. Още по-лошо става, ако са откъснати от контекста, така че да внимаваме с тях. Пример - фразата, че Бог е мъртъв, в света на Ницше се отнася само до юдео-християнската версия на Бога, не до Бог изобщо. Но това рядко се казва на широката публика, защото тогава фразата не е подходяща за манипулация, а става научен въпрос.
Въпреки че знам опасността, ще рискувам с два цитата на Ницще. Първо е предупреждението: „Ако твърде дълго се взираш в бездната, и бездната ще се взре в теб”.
Ако ви звучи като Тери Пратчет, четете Ницше. Вторият цитат е: „Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то и тая лъжа изпълзява от устата му - Аз, Държавата, съм народът.”
Фридрих Ницше е роден през 1844 г. в Прусия, но призивът за немско, повече немско и преди всичко немско, му идва много, той се отказва от гражданство, за да обикаля Европа като „апатрид”.
А през последните си години, когато пише в промеждутъците на лудостта, твърди, че е потомък на полски протестанти, преселени в Германия четири поколения по-рано. Да, четири поколения назад мъжете в рода му са лутерански пастори, но полският произход не се приема от изследователите.
От дете Ницше е с крехко здраве, плод и на лоша наследственост. Страда от ревматизъм, късогледство и анизокория - различни по големина зеници. Има мигрена и изчислява, че главоболието го държи около една трета от годината.
Докато служи в армията, пада с коня, къса гръдни мускули, вероятно чупи ребра, месеци е неподвижен и се уволнява. Все пак участва във френско-пруската война от 1870 г., но тогава боледува от дифтерит и дизентерия, смята се, че се заразява и със сифилис.
Освен с труден живот и нелека философия, Ницше е известен и със странен сексуален живот. За периода си в Италия твърди, че два пъти на ден е при проститутки, а през повечето друго време онанира.
„Можех да ходя и по-често при момичетата”, самоиронизира се той.
Поне два пъти има драматична нереализирана любов. Първо е Козима, дъщеря на Лист и жена на Вагнер, с когото Ницше къса заради твърде немския му характер. Или заради страстта си по жена му. В Италия пък се влюбва в Лу Саломе, а според някои - и в приятеля си Пол Рии, който също е влюбен в Саломе. Те обмислят да живеят тримата, има намек и за садо-мазо отношения, но май никой с никого не консумира под никаква форма влеченията си.
В живота на Ницше обаче има една силно доминираща жена - сестра му Елизабет. Тя го ревнува от Саломе, той я ревнува от мъжа ú, като го обвинява в антисемитизъм.
В книгите и в живота Ницше е против антисемитизма и други черти от „немския характер”, но след умели фалшификации, извършени след смъртта му от Елизабет, той и досега е сочен за едно от знамената на нацизма. Добре, че не е жив, та да преживее поредното огромно страдание.
Така или иначе, факт е, че геният Ницше цял живот страда и цял живот преодолява страданието, като превръща това в център на своята философия.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
