Какво означава за Европа завръщането на Тръмп

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) се подготвят за предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом.

Той беше президент на САЩ от 2017 до 2021 г., а тази седмица стана ясно, че печели изборите за още един мандат на поста. Тръмп ще встъпи в длъжност за втори път в края на януари 2025 г.

В сряда световните лидери, включително представителите на ЕС, поздравиха Тръмп за победата. Сега обаче те се подготвят за възможността напрежението в трансатлантическата търговия между ЕС и САЩ да се увеличи, както и за вероятността да се наложи страните от блока да поемат по-голяма тежест в политическата и финансовата подкрепа за Украйна.

Причина за това са позициите на Тръмп по отношение на войната на Русия срещу Украйна. САЩ са сред най-близките съюзници на Киев и му предоставят голяма финансова и военна помощ.

Тази година обаче републиканците в американския Конгрес, които са тясно свързани с Тръмп, блокираха в продължение на месеци пакет от помощи за Украйна на стойност 61 млрд. долара.

Освен това е факт, че в миналото Тръмп е показвал, че предпочита да работи с регионални съюзници като унгарския министър-председател Виктор Орбан, вместо с ЕС като цяло. Тръмп и Орбан споделят сходни антиимигрантски и консервативни позиции.

Орбан беше един от първите лидери, поздравили Тръмп за победата му. Премиерът на Унгария я определи като „най-голямото завръщане в политическата история на САЩ“.

Настроенията в ЕС след победата на Тръмп

На 6 ноември, когато започна да става ясно, че Тръмп е най-вероятният победител на изборите, настроението сред представителите на ЕС беше толкова мрачно, колкото и времето в Брюксел.

Имаше обаче и оптимизъм. Европейските лидери вече имат опит в работата с Тръмп, а в някои отношения ЕС дори се е приближил до част от политиките на републиканския кандидат през последните години.

Например, днес блокът е много по-строг по въпроса за миграцията. Макар че Брюксел още се надява на нови споразумения за свободна търговия по света, ЕС става все по-протекционистки настроен и в икономическата сфера.

Някои европейски дипломати смятат, че възприемането на по-суров подход от страна на ЕС към Китай може да се отрази добре на отношенията на блока със САЩ. По време на първия си мандат в Белия дом Тръмп започна търговска война срещу Пекин.

Перспективите пред НАТО

За НАТО – отбранителният съюз, който Тръмп заплаши да напусне през 2018 г., настроението изглежда относително спокойно.

Бъдещият президент на САЩ поставя под съмнение клаузата за взаимна отбрана на страните от алианса, а по-рано тази година каза, че би насърчил Русия „да направи каквото си поиска“ срещу държави от НАТО, които не плащат достатъчно за отбрана.

Въпреки това представителите на ЕС изглеждат оптимистични за бъдещето на НАТО през втория мандат на Тръмп в Белия дом. По думите им сега повечето страни членки на алианса изразходват 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана и приписват това на досегашния натиск на Тръмп по въпроса.

През първите си четири си години като президент Тръмп настояваше държавите от НАТО да изпълняват ангажимента си да отделят 2% от БВП за отбрана. Оттогава насам повечето страни в алианса постигнаха това, включително и България.

Оптимистите в ЕС казват също, че новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте е един от малкото европейци, на които Тръмп има доверие. Рюте понякога е наричан „Шепнещия с Тръмп“ заради успешния си опит в преговорите с републиканеца.

Разделение между Изток и Запад

Две неща правят по-сериозно впечатление при разговорите с представители на ЕС и НАТО.

Първо, не се знае кой точно ще бъде част от новата администрация на Тръмп. Когато той беше избран през 2016 г., в антуража му имаше републиканци, с които европейските представители смятаха, че могат да работят добре.

Примери за това са Рекс Тилърсън, Джим Матис и Джон Болтън. Този път официалните лица от ЕС изглеждат по-притеснени с кого точно ще работят по време на втория мандат на Тръмп. Например, опасяват се от изолационизма на бъдещия вицепрезидент Джей Ди Ванс.

Второ, има ясно разделение между Изток и Запад. Представителите на страни от Западна Европа поне на пръв поглед са доста по-мрачни по отношение на президентството на Тръмп.

Но в разговорите с политици и длъжностни лица от Централна и Източна Европа се усеща нещо друго – надежда, а може би дори и вълнение.

Те изглеждат по-спокойни при мисълта за политиките, които очакват от Тръмп, и казват, че неговата непредсказуемост може да бъде от полза при работата с Китай, Русия и Иран.

Независимо от това, САЩ и Европа от известно време се отдалечават помежду си. Причината е все по-силната ориентация на Белия дом към тихоокеанския регион. Тази пропаст между Брюксел и Вашингтон вероятно само ще се задълбочава в бъдеще.