"Какво по-страшно от това да стане". Как един проект събуди спомена за свлачището на Дунав

През 2015 г. в Оряхово земята започва да се движи. Отварят се пропасти, които поглъщат къщите на около 30 човека. Домът на Николай Иванов е един от по-леко засегнатите, но той казва, че за него остава споменът от преживения стрес.

През следващите години започват дейности по укрепване на свлачището. Първото, което се прави, е да се отводни районът – нещо, което е пренебрегнато при предходното укрепване.

Оттогава Николай казва, че в Оряхово няма проблеми.

Сега България и Румъния планират с общ проект да удълбочат река Дунав. Това е технически термин, който означава дъното да бъде изкопано и да стане по-дълбоко. Целта е по реката да може да се плава не 280 дни годишно, а 340, т.е. почти цяла година. Проектът ще струва 230 милиона евро, а по-голямата част от тях се очаква да дойде от Европейския съюз.

За проекта се говори от няколко години. Основната причина да не се стига до изпълнението му е опасението, че той може да предизвика свлачища в жилищни райони по крайбрежието на Дунав, сигнализира Димитър Куманов от екологично сдружение "Балканка".

Едни от най-засегнатите градове биха били Лом и Оряхово.

„Най-общо казано текстът [на проекта] е смесица от общи приказки с неясна полза за задачата“, пише проф. Николай Добрев от БАН в свое становище за проекта през октомври.

В неговия доклад се отбелязва, че планираното удълбочаване ще предизвика ерозия по българските брегове. Тя е една от основните причини за появата на свлачища. Действията в района на Оряхово-Бекет според проф. Добрев ще доведат до „неминуем риск от активизация“ на стари свлачища.

Какво знаем за проекта

Проектът предвижда удълбочаване на дъното на река Дунав, изместването на пътя на корабите (фарватер) към българския бряг и построяване на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически съоръжения. В края на януари Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) обяви, че заедно с Румъния проектът е подаден за финансиране от Механизма за свързване на Европа. Оценка се очаква през юли, като стойността е 230 млн. евро, от които 85% биха били безвъзмездна финансова помощ.

Координатор от румънска страна е Речна администрация на долен Дунав. От българска страна партньор е Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, която е част от МТС.

Дъждът или мостът. Какво уби четирима души в Царево

Българските учени, които са поканени да оценят проекта, обаче пишат, че той може да бъде опасен.

В становище от септември проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет препоръчва допълнителни изследвания, оценка и прогноза за развитието на всеки един участък, където има опасност от свлачища.

В проекта се предвижда дейностите по удълбочаване да бъдат извършени, след което да бъде назначен мониторинг, който да следи за появата на свлачища, тъй като „би било грешно от икономическа гледна точка да се извършват каквито и да било работи, освен ако не възникнат проблеми“.

Стойнев определя тези планове като „меко казано несериозни“, тъй като това не би могло да реши проблемите, свързани с активизация на свлачищата и евентуални последици от това - разрушени къщи и инфраструктура.

Същевременно, отделно от проекта, се предвиждат над 1 милиард лева за укрепване на свлачищата в Северна България за периода 2022 г. - 2027 г.

През ноември миналата година Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на което е възложено да направи доклад за въздействието на проекта върху околната среда, дава отрицателно становище. В него се препоръчват по-подробни изследвания.

През ноември МТС и Министерството на регионалното развитие и благоустройството казват, че ще предприемат спешни мерки за приключване доклада за въздействието на проекта.

Така, един месец по-късно – на 22 декември, за обществено обсъждане е предложен нов доклад за оценка на въздействието. То е със срок до 31 януари – почти минималният срок от един месец. Неправителствената организация WWF иска той да бъде удължен заради важността и обема на проекта - той е над 7000 страници. Това обаче не се случва.

В новия доклад британски експерт отговаря на опасенията на българските учени, като отчасти се позовава на изследване, което те определят за повърхностно. Предвиждат се минимални промени.

Според Куманов е невъзможно всички липсващи проучвания и данни да са набавени за месец.

„Би трябвало да се направят изключително подробни инженерно геоложки и геотехнически изследвания, моделирания на състоянието на българските свлачища. Да се предвидят според резултатите от тях евентуално мерки за укрепване на свлачищата“, казва той.

Всеки се оправя сам

В Оряхово се намира най-голямото свлачище в България. За последно то се активизира през 2015 г., когато над 30 къщи са разрушени. Тази на Николай Иванов има само няколко пукнатини.

"По моята къща имаше най-малко щети, аз бях правил ремонт. Проблемът беше по-скоро от психологическо естество, защото и майка ми беше там. Нито знаеш накъде върви (свлачището), нито кога ще спре", казва той.

Репортаж на Нова телевизия показва, че част от къщите тогава пропадат с 5-6 метра. Издадена е и кметска заповед за евакуация, но много от хората остават по домовете.

"Нямаше никаква помощ от страна на държавата. Всеки се оправя, както може“, казва Николай Иванов.

Помощта идва впоследствие под формата на изграждане на укрепващо съоръжение и тръби, които да отвеждат подпочвените води.

„То вече белята беше станала. Това е трябвало десетилетие по-рано да се направи“, казва Иванов.

Тръбите са така нареченият дренаж, който трябва да отводни района, за да може той да бъде обезопасен. Тогава заместник-кметът на общината казва, че при предходното укрепване на свлачището тази стъпка е била пропусната.

Дренаж се предвижда и в проекта за удълбочаване на Дунав. Според Куманов това е един от начините брегът да се укрепи. Друг такъв е натрупването на седимент в петата му. При проекта обаче част от него ще бъде премахнат.

"Тези свлачища могат да тръгнат сами, могат да тръгнат от земетресение, но в никакъв случай не трябва да махаш това, което помага срещу движението на свлачището", казва Куманов.

"Ние, след като преживяхме онзи шок тогава, когато бяхме изоставени от държава и общински власти… какво по-страшно от това да стане", казва Иванов.

Удълбочаването на украинския Дунав

Димитър Куманов казва, че в проекта между България и Румъния водеща страна е Румъния. При нея отива по-голямата част от средствата за изготвянето на проекта.

„Това ще доведе до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният коридор ще помогне за възстановяването на Украйна". Това каза румънският премиер Йон-Марчел Чолаку през октомври на тристранна среща с представители на Гърция и България.

През февруари 2023 година обаче Румъния изразява своите опасения при новината, че Украйна е увеличила дълбочината на друга част на река Дунав. Устие Бистрое се увеличава от 3,9 на 6,5 метра. По този канал преминава границата и между Румъния и Украйна. Той е част и от Дунавския биосферен резерват.

Румъния казва, че е загрижена, че каквито и да било дейности по делтата на Дунав могат да застрашат дивата природа там и да нарушат международните договори за опазване на околната среда.

Това не е първият случай, в който държавата реагира по този начин.

Украйна започва дейности по удълбочаване на делтата и през 2004 г., без да уведоми официално Румъния. Страната казва, че това ще помогне за стимулиране на украинската икономика.

Ройтерс пише, че Румъния се опитва да спре проекта в продължение на години, тъй като смята, че това ще застраши биоразнообразието. През 2008 г. страната приветства решението на Украйна да спре втората част от плана си за удълбочаване.