Агент, философ, герой. Кой е Ахмед Доган

Вие сте на 20 или на 25. Имате право да работите, да пиете, да карате кола и да гласувате. Сега всички повтарят едно име, но вие не можете да го свържете с реален човек. Казва се Ахмед Доган.

Много малко хора са го виждали в последните десетина години. По телевизията го дават съвсем рядко и за секунди. Той почти не говори. Текстовете, които пише, често се четат на глас от други хора.

Но зад него стоят десетки хиляди, които му вярват и разчитат на него, изпитват благодарност, убедени са, че никой друг не би се погрижил за тях. И за всяко от тези твърдения и чувства могат да се намерят дори основания.

Някои го наричат "икона" - жива фигура, която приживе има свои пророци, свой (почти) храм, свои (почти) свещени слова.

Ахмед Доган е най-влиятелната политическа фигура в България от падането на комунистическия режим до днес.

Звездата му изгрява почти веднага след като пада Тодор Живков. Тогава образът му е на дисидент, хвърлен в затвора, борец за правата на българските турци и мюсюлмани.

Но минават години и образът му все повече се свързва със задкулисие, корупция и безгранична власт. Той и партията му са ключови за управлението на страната цели четири пъти, макар че никога не са печелили избори.

Вижте как става това.

Дете, младеж, войник

В досието му в Държавна сигурност (ДС) пише, че Доган е роден като Ахмед Исмаилов Ахмедов на 29 март 1954 г. в село Пчеларово, Добричко. Според комунистическото разузнаване той произхожда от бедно семейство, а когато е на няколко месеца родителите му се развеждат.

Майка му е работничка в държавното селско стопанство, наричано ТКЗС. По-късно тя се жени повторно и семейството се мести във варненското село Дръндар през 1959 г.

Името му за пръв път се променя, когато той е на 30 години. Тогава режимът на Тодор Живков започва насила да променя имената на българските турци, като кръщава това престъпление "Възродителен процес".

Тогава той взима името Меди Доганов Доганов, пише Тома Биков в книгата си „Досието на Доган“.

"Защо им гласуваме доверие? За да правят пари?" Откъс от филма "Държавни тайни"

От 1990 г. той вече се подписва така, както и днес - като Ахмед Демир Доган. Името е съчетание от фамилията на втория му баща Хасан Долан и малкото име на майка му Демире.

В момента, в който държавните органи за пръв път го проучват, за Доган се знае още, че е завършил средно образование в село Белослав като стъклар.

През декември 1973 г. Доган постъпва в казарма в Шумен като машинен техник в строителни войски и работи като монтьор на бетонова база. Това е така, защото тоталитарната държава изпраща хората с различен етнически произход само в строителни войски, а не в части, в които се използва оръжие.

Само няколко месеца след като е влязъл в казармата, ДС започва да се интересува от него. Това също е белег на времето - най-масовото вербуване на мъже е извършвано именно в казармата, когато човек е под денонощен контрол и в ръцете на хора с оръжие и власт. ДС прави така с всички, не само с българските турци.

Към времето на вербуването ДС смята, че трябва да внедри агент сред трима други редници в поделението. Всички те имат близки връзки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса с живота там“.

След две срещи с Доган оперативен работник от ДС предава подробните му разкази за поделението и за действия на други редници. В крайна сметка през юли Доган е препоръчан за агент, а през август 1974 г. официално е вербуван.

Според изследователи на агентурното му минало обаче той съдейства на службите и преди официалното си вербуване.

„Ангелов“, „Сергей“, „Сава“

В битността си на агент Доган има три псевдонима: „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“. Кавичките около тези думи се поставят от ДС, за да може в документите да е ясно, че става дума за псевдоним, а не за истинско име.

Тома Биков пише, че с постъпването си в ДС в негово „главно оръжие ще се превръщат доносите, а вражеските елементи, които винаги ще бъдат негови приятели от турски произход, ще изтърпят наказанието си за това, че са споделили мислите си с него“.

Първоначално под псевдонима агент „Ангелов“ Доган донася сведения за Военното контраразузнаване (ВКР) именно за войниците от турски произход в поделението си, а по-късно прави това и за войници от български произход. Заради сведенията му много хора са поставяни под наблюдение, някои - водени на разпити, а други - „профилактирани“. Последната дума е термин на ДС и означава сплашване на човек, който може да извърши нещо, злепоставящо народната власт.

С тези първи стъпки Доган се утвърждава като много качествен и доверен агент на службите.

"Ще ни обесят бе, Ахмед". Как първите дисиденти изчезнаха от хоризонта

След като напуска казармата, в началото на 1976 г. Доган започва да работи за Първо главно управление на ДС във Варна. Така се нарича тогава разузнаването на комунистическата държава.

Задачите му отново са по линия на турската общност, а първите му „жертви“ са съселяните му и някои близки приятели от село Дръндар, и дори съквартирантът му, който също се оказва агент на ДС. Тогава той получава и нов псевдоним - „Сергей“.

В този период от живота си Доган работи като бояджия. По-точно се грижи за свалянето на боята от кораби, преди те да бъдат пребоядисани, пише в сведенията на ДС.

Година по-късно, благодарение на ДС, Доган, който първоначално е отхвърлен като кандидат в Софийския университет (СУ), става студент по „Българска филология“ във Висшия педагогически институт в Шумен. После - отново с помощта на ДС - се прехвърля в Софийския университет, в специалността „Философия“ в края на 1978 г.

Когато се мести в София той получава третия си и последен псевдоним – „Сава“.

В този период той се издига. Завършва философия, а по-късно получава и докторска степен – все с помощта на ДС, става ясно от документи, разсекретени от Комисията по досиетата. Пише анализи за службите със заглавия „Ислямът и революцията“ и „Нравственият облик на комуниста разузнавач“.

Задачите пред агента Доган стават и по-трудни.

Дълго време службите обмислят дали да не го реализират като духовен водач и главен мюфтия, но в крайна сметка това не се случва. По-късно кроят планове да го изпратят като шпионин в чужбина, но и тези планове се провалят.

В София той продължава да донася за български турци, но също и за хазяйката си от арменски произход, любовниците си и други. Развитието му в редиците на ДС обаче затихва.

Така през декември 1984 г. го застига престъплението, наречено "Възродителен процес".

"Загубихме години заради някакви сараи"

Осъждането на „ренегата“

Според данните, запазени в досиетата на ДС, след началото на насилственото преименуване на турците в България, в работата на Доган за службите настъпва промяна.

Срещу действията му започва недоволство, показват сведения от собственото му следене. Това води до разработка на службите под името „Ренегат“. Тоест, агентът Доган е вече някой, когото службите следят в качеството му на предател.

ДС го свързва с нелегална организация, която се противопоставя на Възродителния процес – „Турско националноосвободително движение на България“. В нея влизат хора като Неджметин Хак, Касим Дал, Рушен Риза и други, част от които впоследствие стават и членове на ДПС.

Към тази група, по думи на Хак, впоследствие е привлечен и Ахмед Доган, който се превръща в идеолог и лидер на организацията. Тя разпространява агитационни материали, които призовават към протести, бойкот и саботажи, включително и на предстоящите местни избори. Тогава не става дума за избори като днешните, защото партията е само една и за нея се гласува под строй.

Службите разбиват организацията и арестуват хората, свързани с нея.

През юни 1986 г. Доган е арестуван. Още в първия си разпит той се признава за виновен, описва подробно събитията около формирнето на нелегалната организация и имената на основните фигури, замесени в нея.

Доган е осъден на 10 години затвор за противодържавна дейност.

Единственото нещо, останало в архивите във връзка с дейността му в затвора, е че пише писмо, свързано с майските събития от 1989 г. Под това име - "майски събития" - се разбират бурните дни, в които българските турци излизат на митинги и шествия, за да искат права, а комунистическият режим иска да ги прогони от страната, което и прави.

Над 320 хил. български турци са принудени да напуснат България и се озовават в Турция. Властите представят това като предателство на турците към българите и доброволно изселване на едно малцинство.

За престоя на Доган зад решетките се твърди, че в един момент той попада и в смъртна килия, но други затворници от този период поставят това под съмнение.

Доган е амнистиран и пуснат на свобода през декември 1989 г. Това става половин година след депортирането на българските турци, месец и половина след падането на Тодор Живков и броени дни преди да бъде създадено ДПС.

Нечувана свобода. Появата на ДПС

Веднага след излизането си от затвора Доган се свързва със старите си съратници и на 4 януари 1990 г. във Варна е учредена организацията, която днес е известна като ДПС. Тя е оглавена от Доган.

Формацията възниква като защитник на правата на българските турци и мюсюлмани, отнети от властите на комунистическа България.

На Доган се гледа като на дисидент, лежал в затвора заради борбата си срещу "Възродителния процес". Човек със скромен произход и хуманитарно образование, който иска да се пребори за справедливост.

На първите демократични избори за Велико Народно събрание през юни 1990 г. ДПС печели 491 хил. гласа и има 21 депутати. Те участват в съставянето на четвъртата и последна до момента Конституция на България.

Година по-късно идва и първият триумф. След изборите за редовен парламент, ДПС подкрепя първото некомунистическо правителството на Филип Димитров, въпреки че не получава постове в кабинета. Тази подкрепа обаче не продължава дълго.

Точно в този период над ДПС е надвиснала и възможността партията да бъде обявена за незаконна от Конституционния съд, което така и не се случва. За сметка на това през февруари 1992 г. Доган за пръв път заговаря за евентуална оставка на тогавашния финансов министър Иван Костов, пише тогавашният депутат от ДПС Иван Палчев в книгата „Ахмед Доган. Опит за политически портрет“.

Филип Димитров и Ахмед Доган през 1992 г.

Още няколко месеца по-късно идва неоснователно обвинение към правителството на СДС, отправено от българското разузнаване начело с Бриго Аспарухов.

Тогава с гласовете на ДПС правителството на Димитров е свалено. А Доган и партията му са пред звезден шанс – получават третия мандат за съставяне на правителство.

На излизане от кабинета на президента Желю Желев Доган казва: „Обявявам конкурс за премиер. Ще търся формула, която да обедини парламентаристите и народа за съставяне на правителство на националната отговорност“.

Това правителство на „националната отговорност“ се оказва кабинета на Любен Беров, който по-късно става известен като правителство на „Мултигруп“.

„Мултигруп“ е финансова структура, свързана със стотици други компании, която печели контрол над множество държавни предприятия. Тя е посочвана като един от главните скрити играчи в българската политика и икономика през 90-те. Начело на организацията от създаването ѝ до смъртта си през през 2003 г. стои борецът Илия Павлов.

Кратка изолация при Костов, а после - власт

След края на кабинета на Беров и кризата от 1996 г., породена от управлението на Жан Виденов (БСП), на власт идва правителството на Иван Костов. Тогава Доган за пръв път попада в изолация, а медиите прогнозират, че той вече никога няма да излезе от маргинална роля. Но не познават.

Постепенно Доган почти спира да ходи в парламента и разрежда публичните изяви, освен тези по време на кампании. Преди избори той непременно посещава районите, в които ДПС има силни позиции. Прави го и по време на възпоменания за загиналите по време на "Възродителния процес".

Обратът настъпва през 2001, когато Симеон Втори се връща в България от принудителното си изгнание по времето на комунизма. Той основава партия (НДСВ), явява се на избори, печели точно 50% от местата в парламента и става премиер. Кампанията на НДСВ се свърза с финансиране от „Мултигруп“.

Доган е коалиционен партньор на Симеон Сакскобургготски и това за първи път му дава шанс да получи цяло министерство – това на земеделието и горите.

Оттогава до днес, без да има значение кой формално управлява това министерство, именно ДПС е силната фигура в него и във всички негови структури.

По същото време за председател на младежкото движение на НДСВ е избран един неизвестен 21-годишен младеж - Делян Пеевски.

След 2001 г. лидерът на ДПС съвсем разрежда посещенията в парламента. Сред малкото публични изяви са появяването му, заедно с цялото ръководство на партията на погребението на Илия Павлов след убийството му през 2003 г. Тогава Доган казва:

„Ние бяхме приятели. Явно бъркаме някъде. Засягаме интереси, които завършват и по този начин. За голямо съжаление. Бизнесът в преходния етап винаги във всяка страна носи рискове“.

Лютви Местан, Касим Дал и Ахмед Доган по време на погребението на Илия Павлов

Със силното присъствие във властта идват и заявките на Доган за неговата сила в българския публичен живот. В кампанията преди изборите през 2005 г. в „Шоуто на Слави“ той казва:

„Сигурно половината бизнесмени, които са над средно равнище, са били или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка... Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик“.

Седмици след това Доган отново е във властта и отново с мандат на собствената му партия, получен от президента Георги Първанов.

Тогава ДПС се събира отново с НДСВ, но също и с БСП – партията правоприменик на БКП, която е извършила престъплението "Възродителен процес".

За сметка на това Доган получава още повече власт. През 2009 г. в Кочан той обяснява тази власт, докато сравнява възможностите на един депутат с тези на лидер на цялата партия. В този контекст Доган казва:

„Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете“.

Атентатът. Раждането на „почетния председател“

На пръв поглед Доган запазва силната си позиция до 2013 г. и после изчезва от публичния живот. В този момент се къса и връзката му със следващото поколение - това, което е днес на 20-25 години. След малко ще стигнем и до тази дата, но първо няколко факта.

През 2009 г. на власт идват ГЕРБ и Бойко Борисов - човекът, който ще промени представата за политика на много хора. В нея вече няма да се говори за демократични ценности, а за усвояване на европейски пари.

Когато ГЕРБ печели първите си избори лидерът на ДПС вече има публичен образ на човек, свързан с корупция и задкулисна власт. Борисов дори се заканва да го гони до затвора. Но не става така, а някак обратното: наяве излиза фактът, че Доган получава 1,5 млн. хонорар като консултант по реализацията на язовир „Цанков камък“. Оттогава са и подмятанията към него, че е хидроинженер.

През 2013 г., последната публична година на Доган, в ДПС вече е изгряла звездата на Делян Пеевски. Той и майка му Ирена Кръстева са свързвани с влияние в медиите, а заедно с банкера и шеф на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев - и с контрола на телевизията ТВ7 и други бизнеси.

В началото на годината движението провежда националната си конференция в НДК в София. Тогава Доган няколко пъти определя лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов като диктатор. Към края на речта си споменава отново за “диктатора” и “колегата му от Анкара” т.е. турския президент Реджеп Таийп Ердоган. Това е знак за влошените отношения на движението с Турция.

Речта е прекъсната от мъж, който излиза с пистолет на сцената и го опира в слепоочието на Доган. Атентатът е осуетен, но Доган на практика изчезва от публичния живот. Вместо това той получава титлата „почетен председател“, а с нея запазва и сериозни правомощия в партията.

След това начело на ДПС формално застават първо Лютви Местан, а после и Мустафа Карадайъ, но и двамата са свалени с участието на почетния председател.

Свалянето на първия от тях - Лютви Местан, води до създаването на алтернативно ДПС, наречено ДОСТ. Това е единственият случай в историята на движението, когато то среща истински съперник на изборите, макар че ДОСТ не успява да влезе в парламента.

По това време разделението сред българските турци има и друго измерение. Доган, който критикува президента Ердоган, заема позицията на Русия в международен спор. А Местан, обратното, залага на Турция.

ДПС или как приключват председателите

Къщите, тецът, парите

От години изглежда, че Доган направлява партията от двете си резиденции, наричани често "сараи" - едната е в столичния квартал "Бояна", а другата - на морето край парк "Росенец". Те са много далече от скромната му студентска квартира близо до пл. "Славейков" в София. Но между квартирата и резиденциите Доган е работил само като председател на партия и депутат.

През годините той стана и собственик на ТЕЦ "Варна", който получаваше милиони от т.нар. студен резерв, а по-късно се оказа задлъжнял към държавата. На този факт се крепи хипотезата, изричана от журналисти и анализатори - че Доган и до днес има нужда от пари, за да покрие дълговете си.

През есента на 2023 г. Доган свали Карадайъ от лидерското място и предложи за нов председател Делян Пеевски. Това стана, след като Пеевски вече беше санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.

После Доган промени мнението си и зададе онази формула на управление на партията, която съществува в момента – съпредседателство. Той раздели лидерството между Пеевски и Джевдет Чакъров. Членовете на партията приеха това.

Сега, когато бизнесменът Пеевски отстрани близките на Доган от партията, а накрая се и противопостави на волята му по политически въпрос, избухна нещо, което ДПС не е виждало и не е очаквало да се случи - публичен раздор, разкол и поименно преброяване на хората от различните лагери - този на Доган и този на Пеевски.

В изтеклите години Доган беше успявал да удържи в тайна вътрешните спорове, политиците на движението отклоняваха интервюта, страната накрая свикна с това, че в парламента има партия, която е непредсказуема и непрозрачна.

Сега, в разгара на безпрецедентен скандал, Доган се появи пред публиката само на снимка, а призивът му да се отстрани Пеевски от председателския пост се разпространява само като текст в интернет. Къде е? В какво състояние е? Защо не говори със собствен глас и жив образ? Досега няма отговор на тези въпроси.

И въпреки това, едно е сигурно – волята му остава закон за почти всички, свързани с ДПС.

Жените на Доган

Още в първите си сведения за Доган оперативните агенти, които го проучват, констатират интелекта му, страстта по философията и готовността да служи на режима. И още едно тяхно откритие: влечението на бъдещия лидер към жените.

В началото на 80-те години Доган започва да излиза с първата си жена Таня, в която се запознава в университета. Това е видно от описанията на срещите им в неговите сводки до ДС.

В една от тях Доган разказва за подозренията си към жената и пише това:

„Знам немалко случаи, когато професионални революционери са били подхлъзвани поради чувствено обвързване с жена... Моя милост няма намерение да споделя тази слабост“, пише Доган. В някои от записките си сам се хвали, че „щом се родея с Ориента, значи съм роден курвар“.

В досието има и още сведения за любовници, част от които използва оперативно.

Таня ражда син на Доган – Демир. Двамата така и не сключват брак.

В първата половина на 90-те лидерът на ДПС прави пищна сватба с 19-годишната Айсехел Руфи. Ритуалът събира десетки хиляди на стадион в Исперих, двойката се движи през тълпата с файтон – всичко е приказно въпреки тежките години на бедност, в която живеят привържениците на ДПС, а и всички българи.

Бракът им не издържа дълго, а при раздялата им Руфи обвинява Доган в домашно насилие и пиянство. Той пък я обвинява в това, че има връзка с друга жена и изрича по неин адрес много грозни думи.

Вторият брак на Доган е с Ширин Карнабатлъ, която тогава е на 21 години. Двамата имат дъщеря Демет. Този път липсва пищност и публичност - както на сватбата, така и в последвалия развод.

Последната жена, която публично е свързана с Доган, е менекенката Алтен Алиева.