80 години разделение. Как България живее и до днес със спомена за 9 септември 1944 г.

Една сутрин в края на лятото на 1944 г. ранобудните български граждани чуват познат глас по радиото.

Часът е 6:25. Говори Кимон Георгиев, когото хората помнят като премиер през 1934-1935 г.

Той съобщава, че през изминалата нощ е извършен преврат и е формирано ново правителство, на което Георгиев отново става министър-председател.

Правителството е на коалицията Отечествен фронт (ОФ), доминирана от Българската комунистическа партия (БКП). Малко преди това армията на СССР, известна като Червената армия, вече е започнала частична окупация на България.

Денят е 9 септември 1944 г. След него в България се променя всичко.

Значимостта на този ден обаче не става ясна веднага. На пръв поглед това е просто още една смяна на управлението. Тогава правителствата в България се сменят през няколко месеца, а в рамките само на 20 години хората за трети път стават свидетели на преврат след двата през 1923 и 1934 г.

Партизани и съветски войници в село Беленци, Луковитско, през септември 1944 г. Източник: Централен държавен архив

9 септември обаче е последван от месеци на терор и убийства. В края на 1944 г. започва да действа и т.нар. Народен съд, който ликвидира предишния политически и интелектуален елит на страната. В България започва комунистическият режим, който продължава 45 години.

Тогава вече става ясно, че не става дума за „обикновена правителствена промяна, а за революционно изменение на начина на живот на цялото общество“, казва пред Свободна Европа историкът и председател на Държавната агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев.

„Създава се една съвършено нова политическа система, а именно тоталитарен режим от съветски тип“, добавя той.

Оттогава са минали точно 80 години. Но до днес след онзи 9 септември в българското общество има разногласия за значението му.

Полковник Меликов, началник на Политическия отдел на 37-а армия, при посрещането на част от Червената армия в София през септември 1944 г. Източник: Централен държавен архив

Историята казва, че на 9 септември се е случил преврат, който е довел след себе си терор, а навлизането на Червената армия в България е било окупация. Много хора обаче още приемат тези събития като „социалистическа революция“, а съветските войски като „освободителни“.

Обръщаме поглед назад, за да видим какво ни разказват архивите.

Какво се случва на 9 септември

През 1944 г. още е в ход Втората световна война, в която България е на страната на нацистка Германия. СССР е част от съюз срещу Германия заедно с Великобритания и САЩ, който взима надмощие във военния конфликт.

През последните дни от август и първите от септември Червената армия на СССР бързо започва да се приближава до българските граници и на 5 септември Москва обявява война на България. До този момент в страната действа монархически безпартиен режим, определян от много историци като авторитарен.

На 2 септември встъпва в длъжност демократично антинацистко правителство с премиер Константин Муравиев.

Въоръжена млада жена от патрул на Отечествения фронт охранява почетната арка, издигната за посрещането на Червената армия в София, 15 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

Приближаването на Червената армия обаче „динамизира целия политически живот и ускорява плановете на комунистическата партия и ръководения от нея ОФ за завземане на властта“, разказва Груев.

В нощта на 8 срещу 9 септември офицери, организирани от ОФ, завземат няколко важни за държавата сгради в София. На сутринта новият премиер Кимон Георгиев съобщава по радиото за извършения преврат.

На 9 септември следобед в различни градове се провеждат и публични прояви в подкрепа на новата власт. Партизаните - представители на въоръжената комунистическа съпротива по време на войната, слизат в градовете.

Партизански отряд, слязъл от гората, минава през град Велико Търново около 9 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

В София ОФ свиква митинг пред съветската легация, която тогава се намира срещу храм-паметника „Александър Невски“. Хора се събират, за да подкрепят новото управление и да посрещнат Червената армия. На един от лозунгите на митинга се вижда надпис: „Да живее всепобедната Червена армия и нейния гениален вожд маршал [Йосиф] Сталин“.

„Не можем да отречем ентусиазма и положителните емоции, с които голяма част от българите посрещат новата власт“, казва Груев. По думите му част от този ентусиазъм е манипулиран и режисиран в кинолентите и снимките от това време, но много хора все пак се радват спонтанно.

Младежи от Работническия младежки съюз (ремсисти) и членове на Отечествения фронт в София, 9 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

Това не се дължи толкова на новите управляващи, а на факта, че в преврата на 9 септември много хора виждат край на войната и на многото ограничения, породени от нея. В седмиците след тази дата продължават да се провеждат митинги и демонстрации на хора, които приветстват ОФ, партизаните и съветските войници.

Съветската окупация

От самия 9 септември в архивите не са запазени много снимки. По случай 80-годишнината от преврата Държавната агенция „Архиви“ е решила да обърне по-голямо внимание на съветската окупация и на ролята на Червената армия в смяната на властта и политическите процеси в България през 40-те години на миналия век.

Съветски войници участват в залавянето на полицаи в Малко Търново, 9 септември 1944 г. Източник: Държавен архив - Бургас

„Както превратът, така и целият процес на съветизиране на държавно-политическата система в България нямаше да се случат, ако не беше Червената армия“, казва Груев.

Затова на 9 септември агенция „Архиви“ пусна специален сайт, озаглавен „Съветската окупация в България през 1944-1947“.

Съветските войски са „инкубатор за трансформирането на режима на ОФ в комунистически“, добавя Груев.

Части на Червената армия преминават през София след края на Втората световна война, юли 1945 г. Източник: Централен държавен архив

Архивите разказват как се променя картината след първоначалната радост на голяма част от хората от новото управление.

Това е свързано с недоволство от поведението на войниците на Червената армия в българските земи и от „ръководената от Москва политика на изземване на ресурси от окупираните държави и концентрирането им в Съветския съюз“, казва още Груев. На места се изземват технологии, другаде цели фабрики или парични средства.

Старши лейтенант Караев - руски военен комендант в град Дупница, 5 декември 1944 г. Източник: Държавен архив - Кюстендил

„Огромна част от тези интересни документи за пръв път виждат бял свят“, добавя директорът на архивите.

За крайна точка на съветската окупация се посочва 1947 г., тъй като в края ѝ влиза в сила мирен договор, според който Червената армия трябва да напусне България.

„Тя напуска формално в края на 47-ма година, но вече е създала и укрепила режим, който от нейно име да продължи да управлява повече от 40 години“, казва Груев.

Тогавашният председател на Централния комитет на БКП Георги Димитров (вдясно) присъства на тържествен прием в Дома на Съветската армия в София по случай 28-годишнината от Октомврийската революция, ноември 1945 г. Източник: Централен държавен архив

Преврат, въстание или революция

До днес има спорове какво точно се е случило на 9 септември 1944 г. и как то трябва да се нарича.

„Това е свързано с разликата между 9 септември като конкретен ден и 9 септември като метафора за всичко, което се случва в България след това“, казва Груев.

„Ако тръгнем от конкретиката, без съмнение денят има характеристиките на държавно-политически преврат“, добавя историкът. Случилото се тогава е доста сходно с извършените преврати през 1923 и 1934 г., включително има съвпадение и между много от участниците. Кимон Георгиев например става премиер и след преврата през 1934 г., и след този през 1944 г.

Комунистическата партия отначало също не отрича, че става дума именно за преврат. По-късно обаче преценява, че този разказ не работи в нейна полза. Така пропагандата на режима измисля версията, че това е било „народно въстание“.

Партизански отряд преминава по булевард „Цар Освободител“ в София след нощта на преврата, 9 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

„Много по-удобна става тезата, че 9 септември е „народно въстание“, казва Груев. По този начин датата е вписана дори в Димитровската конституция от 1947 г.

Тезата за „народно въстание“ намира основание в партизанското движение преди 9 септември, което е доста голямо като за страна съюзничка на Германия. Според Груев обаче е наивно да се мисли, че въоръжените партизански групи, които по това време не са повече от 7000 души, са били в състояние да завземат сами властта в страната.

„Това определение има по-скоро пропаганден смисъл, за да се избегне негативната стигматизация на преврата“, добавя историкът.

Партизани в днешен Благоевград, 9 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

Комунистическият режим не е последователен и по въпроса какво означава този ден.

С Живковската конституция от 1971 г. той вече е определен не като „народно въстание“, а като „социалистическа революция“. След 1989 г. и падането на режима отново се приема, че става дума точно за преврат.

80 години по-късно

Осем десетилетия след 9 септември участниците и повечето свидетели на това събитие вече не са между живите. Според Груев дистанцията на времето дава възможност за по-справедлива и безпристрастна оценка.

„Въпреки това обществото продължава да бъде разделено“, добавя историкът и дава за пример дебатите около демонтажа на Паметника на Съветската армия в София, който започна миналата година.

Партизански патрул по улиците на Пловдив на фона на тържествената арка, издигана за посрещането на Червената армия в града, около 9 септември 1944 г. Източник: www.lostbulgaria.com

Тогава от върха на паметника беше премахнат съветският войник с автомат шпагин. Останалите фигури също бяха демонтирани, а вече я няма и плочата с надпис: „На Съветската армия освободителка от признателния български народ“.

Демонтажът доведе до гневни реакции и протести на политици и граждани.

Според Груев обаче историографията вече е свършила своята част от работата.

„Това, което можеше да се събере като факти и логическа последователност от събития, вече е направено. Предстои то да се осмисли от обществото“, казва историкът.