"При тях е традиция". Защо всяка година в България се женят стотици деца

Забременява, когато е на 14. Детето е желано, но го губи при спонтанен аборт. Ражда здраво бебе година по-късно, после още две. Напуска училище след 5 клас. Но децата ѝ учат - момчетата са в 7 и 9 клас, момичето е предучилищна.

Камелия Неделчева е ромка от град Тръстеник, Плевенско. Нейната история е сред стотици подобни.

Тя все пак се омъжва по любов - бяга при мъжа си, тогава 30-годишен, защото родителите ѝ не са съгласни с този брак.

Други непълнолетни и малолетни момичета обаче нямат този късмет - те встъпват в договорени от майките си бракове, понякога дори без да познават съпруга си.

Детски бракове има при всички етноси. Практиката е характерна за домодерните общества, а в днешни дни е най-често срещана в изолирани ромски общности. Такива има на много места в България, често маргинализирани дори от останалата част на ромските махали - гето в гетото.

Там детските бракове не се осъзнават като форма на насилие. Не ги спира и забраната в закона, защото липсват наказания.

Има институции, които се опитват това да се промени. Напредък има, но бавен. Други неглижират проблема.

Колко голям е той и има ли решения?

Камелия Неделчева показва снимки на децата си

Моделът, практиката, причините

“Не искам дъщеря ми да се жени и да ражда малка”, казва Камелия. “Но ако тя си го обича и се разбират - любовта е на първо място. Защото ако те омъжат за друг и ти не го искаш - това за мен не е правилно.”

Моделът обикновено е: майката е омъжена малка, дъщерята я чака същата съдба.

Практиката: момичето отпада от училище, омъжва се и ражда. Или с първата менструация родителите я спират от училище и бързат да я омъжат.

Различни специалисти, с които Свободна Европа разговаря, виждат причините за този модел така:

• Това се случва заради липса на перспективи пред младите роми.
• Моделът може да се пресече с представяне на възможности за реализацията им.
• Има пряка връзка между ранните бракове и ниското ниво на образование.
• Липсва здравно и сексуално образование.
• Институциите неглижират такива случаи.

С времето има промяна, макар и бавна. През 1994 г. около 80% от ромите се женят преди пълнолетие. Три десетилетия по-късно процентът е понижен до 54,7% в обособените общности и до 39,8% сред ромите от смесени квартали, показва проучване на Тръста за социална алтернатива.

Постепенно се повишава и възрастта, в която момичетата се омъжват - от 14-15 на 16-17 г., потвърждава изследване на фондация С.Е.Г.А. Разработена е и методика за борба с детските бракове за социалните служби.

“Резултатите от нашата работа днес ще се видят при поколението, което следва”, казва Лора Маркова, социален работник в Центъра за подкрепа на деца и семейства в риск в Монтана.

Тези звена на Агенциите за социално подпомагане работят на терен с ромски тийнейджърки и семействата им. Социалните работници си партнират с неправителствени организации и здравни медиатори роми, които им осигуряват достъп и доверие в общностите.

Статистиката и реалността

За 2023 г. встъпилите в брак жени под 18 години са 323, мъжете са 19, показва статистиката. Но числата се отнасят само за деца на 16-17 г., които допреди година можеха да се женят със съгласието на родителите. От края на 2023 г. непълнолетни вече нямат право да се женят.

Официалната статистика не може да засече броя на неформалните съжителства с деца в затворените махали. За много роми двойките са “женени”, когато момичето заживее в дома на момчето. “Разведени” са, ако той я върне на родителите ѝ.

Косвен индикатор за броя на детските бракове са ранните раждания. През 2023 г. 5820 жени под 20-годишна възраст са родили дете. През последните 10 г. около 10% от децата са родени от майки под 20 г. Няма публични данни колко от тях са непълнолетни.

Законът и реалността

Комитетът по правата на детето определя детските бракове като форма на “насилствен брак”. В изолираните общности обаче това не се разпознава като насилие. Уредените бракове се приемат за форма на грижа за момичетата - ранният брак ги предпазва от предбрачен секс и нежелана бременност, които подкопават семейната чест.

Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А.

Наказателният кодекс предвижда до 2 г. затвор или пробация за пълнолетен, който заживее съпружески с момиче под 16-годишна възраст, а под 14 - затвор от 2 до 5 г. Секс с момиче под 14 г. е престъпление, независимо дали актът е доброволен или не. Криминализирана е и “продажбата” на момичета - практика, срещана сред ромите. Наказанието и за даващия, и за вземащия откупа е до 2 г. затвор или глоба до 3 000 лв.

“Ако има ефективни присъди - влезли в затвора родители или пълнолетен съпруг, това моментално ще се разбере в общността и тези истории ще намалеят", казва Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А.

"Досега няма нито една ефективна присъда. Има условни, пробация или глоба - даже сами търсят “къде да си платя глобичката, за да нямам проблеми” - около 500 лв. е санкцията”. По думите му от самите институции казват: “за тях това е традиция, да ги оставим да си живеят”.

За 2023 г. са заведени 196 дела за престъпления против младежта. Ефективните присъди са 50, но в бройката са включени не само съжителство, но и други престъпления срещу деца като изтезание, вземане на работа, склоняване към просия, опияняване с алкохол и др.

Когато жертвата се превръща в насилник

“Основен двигател на детските бракове са майките на момичето и момчето”, казва Николай Кирилов от фондация “Рома-Лом”. Те договарят женитбата.

Сами омъжени малки, майките натискат децата си за ранен брак, защото една жена като роди, получава по-висок статус в семейството, а като стане баба - вече взема всички решения в домакинството. “В някои общности бързането е голямо, особено за дете, защото това променя статуса на свекървата”, казва Кирилов.

Николай Кирилов от фондацията "Рома-Лом", изследовател в проучването на терен, довело до разработването на методика за превенция на детските бракове.

Младото семейство по правило живее при родителите на момчето и е изцяло зависимо от тях. Булката става слугиня на свекърва си – чисти, готви и се грижи за децата в дома, докато не роди и тя, разказват ромки от Розино. От свекървата зависи какво ще се случва с младите.

Офисът на социалните в Монтана е в ромската махала. Лора Маркова работи успешно с момичета в риск от ранен брак или вече родили. Едните получават здравно образование и биват връщани в училище, другите - знание, че могат да отложат следваща бременност, че ако са по-малко децата, са по-обгрижени, че освен майки са и хора с права, могат да учат, да работят и да не са длъжни да стоят вкъщи.

Рисковете за детето-майка

Пред кабинета на гинеколога Красимир Романов в с. Ставерци са скупчени около 20 ромки на различна възраст, има и двама мъже. Лекарят веднъж месечно преглежда безплатно. Жена казва, че има 8 деца, деветото е на път. С нея са три от дъщерите ѝ, едната скоро се е омъжила. Тя е на 14 и има съмнение, че е бременна.

“Страх ме е малко, но искам да имам дете”. “Господ ще ти даде, ще видиш”, ѝ казва майката. Тя самата не иска повече деца, но “то идва”. Знае за спиралата като контрацепция, но “тя е много вредна”. Останалите са на същото мнение.

Д-р Романов в кабинета си в с. Ставерци.

Д-р Романов над 40 г. преглежда жените в ромските села около Плевен. Той е член на Асоциацията за семейно планиране и сексуално здраве и по неин проект е поставил безплатно над 500 спирали.

“Но повечето не искат - битува мит, че от тях се пълнее или се отслабва, че причиняват рак. Най-бедните и най-неграмотните раждат най-много. Основното средство за семейно планиране при тях е абортът, той струва 350 лв., а те не могат да го платят”.

Когато констатира ранна бременност, Романов уведомява агенцията за закрила на детето и прокуратурата, но “тези случаи се неглижират от правораздавателните органи”.

Лекарят обръща внимание, че при ранната бременност съществуват сериозни рискове за здравето и за детето-майка, чийто организъм още не е достатъчно развит, и за плода.