Делото за подкуп срещу Тръмп е в ход. Какви са рисковете за прокуратурата

В съда в Манхатън, Ню Йорк, вече втора седмица тече делото срещу Доналд Тръмп за подкуп. Така го превеждаме на български (hush money), но всъщност не е точно подкуп (bribery), а тайно (или да кажем дискретно) плащане на порноактрисата Сторми Даниълс в замяна на нейното мълчание.

Тръмп е имал връзка с нея през 2006 г.. Преди изборите през 2016 г. тя се опитва да продаде историята си за публикуване. Екипът на Тръмп разбира за намеренията ѝ. Адвокатът Майкъл Коен, който оправя подобни тъмни дела, ѝ предлага 130 000 долара. Тя подписва споразумение с Тръмп и се задължава да не разкрива историята.

По същото време се сключват още две подобни споразумения, но от издател, който е приятел на Тръмп, а сега - основен свидетел срещу него. Издателят купува правата върху историята, те се задължават да не я публикуват другаде, а той я скрива. Това е услуга за Тръмп, а схемата е известна като с израза "хващаш и убиваш" (catch-and-kill). Тоест, откриваш някаква история, купуваш я и така я погребваш, за да не види бял свят.

Тръмп е заплетен в още няколко дела, които са по-съществени, но нито едно изглежда няма да стигне до съд до ноември, когато са президентските избори. Тези обстоятелства правят делото в Манхатън извънредно важно.

Този процес повдига един основен въпрос: какво незаконно има изобщо в това да сключваш частна сделка за конфиденциалност? Казано с други думи, защо подобна сделка да е обект на наказателно преследване?

По този централен въпрос юристите в САЩ са разделени и няма да стигнат до компромисно становище. Обвинението е необичайно и рисковано, наглед с ниски шансове за успех. Прокурорите в Ню Йорк няколко пъти започват да работят по него и скоро го изоставят като безнадеждно. Прокурорът Алвин Браг обаче се заема сериозно и го довежда до съдебна зала. Решение се очаква в края на юни.

Сондажите показват, че ако бъде осъден, Тръмп по-вероятно ще загуби изборите. Такава е нагласата на колебаещите се, които решават резултата. Той ще може да обжалва последователно пред две инстанции. Но публичният ефект от осъдителна присъда на първа инстанция се очаква да бъде силен и необратим.

Теорията на прокурор Браг проследява следните зависимости в действията на Тръмп и хората му. Първо, Тръмп не е направил нещо незаконно като е сключил сделката за 130 000 долара. Второ, той е извършил престъпление като е отчел този разход като множество малки хонорари за адвоката Коен.

Дотук нещата са ясни, трудно се оспорват, има документация. Тръмп може да бъде осъден за незаконно подправяне на счетоводни документи. Подобно действие, обаче, не е тежко, а леко престъпление.

Американската наказателна система различава три нива на тежест. Най-ниското в България наричаме "простъпка", за която се предвижда глоба (infraction). Неверните документи попадат в категорията леки престъпления с наказание до една година затвор (misdemeanor), а не при тежките, за които се дава над една година зад решетките (felony). Българското наказателно не прави точно това разграничение, а определя само, че престъплението е тежко, ако за него се предвиждат над 5 години затвор.

Въпросът не е в годините затвор, каквито Тръмп и в двата случая едва ли ще излежава ефективно. Важна е тежестта на престъпния акт, защото тя има публично значение. Ако бъде осъден само за незаконна обработка на фирмени документи, Тръмп ще се подиграе с прокурора и съда. Цялото дело ще бъде видяно като жалък опит да се спре връщането му в Белия дом.

Как ще се справи прокурорът с тази най-сериозна трудност на делото?
Алвин Браг се опира на едно комплицирано положение в наказателния закон на щата. Действията по подправяне на документи са леко престъпление. Да, но те стават тежко престъпление, ако са предприети за да прикрият по-голямо, именно тежко престъпление. Включително федерално, което иначе е извън обхвата на щатското законодателство.

Ако аз подправя документи на фирмата си, това е незаконно, но не е тежко. Но ако аз ги подправя с намерение да прикрия пари, с които е финансиран наркотрафик, аз ще бъда съден за тежко престъпление. Намерението, което е трудно за доказване субективно условие, на съзнателната нагласа/план на обвиняемия заема централно място в този съдебен процес.

Прокурор Браг се е заел да докаже, че зад споразумението с порнозвездата е разположена цяла конспиративна верига и серия намерения. Тръмп плаща пари и сключва споразумение, за да на излезе на бял свят нещо, което през 2016 г. избирателят иска и трябва да знае, за да направи информиран избор за президент.

Целта е дезинформация, подвеждане, заблуждаване, измама на избирателя, която е повлияла на изборите. Ако този аргумент се приеме от съдебните заседатели, става дума за тежко престъпление, което се е развило на двете равнища.

Първата седмица от делото тръгна зле за Тръмп. Общото впечатление на публиката, а вероятно и на съдебните заседатели, е за негово трайно поведение, за следване на устойчив модел. Намерението на защитата е да аргументира подкупа с желание Тръмп да не разваля отношенията си със своята съпруга Мелания Тръмп. Това не се взема сериозно от никого.

Показанията на първия основен свидетел в четири поредни дни потвърждават план, свързан с кампанията за президент, а не семейна загриженост. Адвокатите на Тръмп посрещат тезата на обвинението за въпрос от публичен интерес с подигравателните жестове. Но те бяха категорично прекъснати от съдията Хуан Мърчън с предупреждение за санкция.

Тук е и големият риск, който прокурорът на Манхатън е решил да поеме. Той разчита на скандалната биография на Тръмп. Тя е наситена до предела си с незаконни действия, лъжи, безогледно третиране на хора, разюздан сексуален живот, корупция и всичко онова, което се вижда в публичното му поведение. То не е довело до присъди по наказателен ред, но е формирало контекст на възприятие за личността му и ниска легитимност на защитата.

Биографията на Тръмп, профилът му на непочтена персона всъщност е истинският основен свидетел по това дело. В такъв контекст аргументацията на прокурора може да натежи в полза на осъдителна присъда. И все пак рискът е голям, акцията на обвинението е безпрецедентна, а осъдителната присъда изисква гласуване 12:0 на заседателите.

В крайна сметка се вижда как публичната сфера се опитва да се надигне, макар в съответен процедурен ред, и да прегради пътя на Тръмп към втори мандат.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.