Украйна на 25-ия месец от войната. Има ли промени в стратегическата схема

Една стратегия започва с идентификация на проблем. Едва тогава се формулира цел - стратегическата цел. След целта се очертават действията за постигането ѝ. Под действията се разполагат ресурсите - човешките, финансовите, нужното време (график).

Тези неща са прости, но днес се оказват важни, тъй като по целия свят се шири разноречие, оттам и объркване.

Вижте също

Две години война в Украйна. Какво мина и какво предстои

Украйна

След като стратегията започва от вярното дефиниране на проблема, нека видим нещо, което също изглежда просто: какъв е изходният проблем в случая с Украйна?

За повечето хора, експерти, политици, нормални граждани това е очевидно: Русия нападна суверенната държава Украйна.

Само че не за всеки е така, както виждаме от ретроградни и проруски политици като Виктор Орбан, Румен Радев, Доналд Тръмп и други. В случая обаче демократичният свят от над 50 държави мисли в една посока, а реторическите миролюбци са малцинство, което ще остави печална следа в историята.

Но и за демократичния свят не е така лесно да установи какъв точно е проблемът и как да се дефинира.

Това съдбата на Украйна ли е? Разрухата на една страна ли е? Покушението срещу международно-правния ред ли е? А има и още вариации. Все пак сред демокрациите надделява съгласието, че големият проблем е имперската експанзия на Русия в Украйна, която руши следвоенния ред и няма никаква гаранция къде ще спре.

Днес има максимално съгласие около следното описание на проблема:

• Това е нападението срещу Украйна, но поставено в по-дълбоката перспектива на разграждане на институционалните гаранции за мир след 1945 година и на вероятна продължаваща експанзия на Русия отвъд Украйна.

Така определен, проблемът има две страни: войната в Украйна е локално/регионално събитие, но с универсално за демократичния свят значение. С други думи: Украйна е едно ограничено пространство, в което се решава съдбата на бъдещия световен мир - ако не директно, то от гледна точка на нивата на риск.

Ако Русия победи в Украйна, рисковете за бъдещия мир се повишават до недопустими нива.

Ако оттук нататък се формулира и целта, тя би била повторение на проблема от гледна точка на решението му, т.е. едно огледално, реципрочно твърдение.

Но има деликатен момент: целта не може да бъде друга, освен съобразяване с интереса на самата Украйна.

С това не казваме прибързано, че целта е „освобождение на Украйна“, нито „победа над Русия“, нито „помагаме докато трябва“ (Байдън: as long as it takes, което не е сериозна стратегическа пропозиция). Казваме нещо по-особено.

Малко история

След Удроу Уилсон и 1920 година, но най-вече след 1945 година, мнозинство държави решава да се придържа към единствената гаранция за избягване на самоунищожение, каквото са двете големи войни.

И тази гаранция е следната: на базата на самоопределението на политическите общности в съответните им пространства (територии) светът прави решителен опит да намали риска от териториални преразпределения със сила.

Именно от тази гледна точка позицията на самата Украйна е водеща. И тъй като Украйна се придържа героично към независимост, самооопределение, суверенитет, целта е повторение на тези нейни позиции.

Това дори до днес не е казано ясно, с едно изречение, например от администрацията на Байдън. Казано е, разбира се, по най-разнообразни начини, толкова разнообразни, че стратегическият фокус се губи.

Остава по-трудната част - как Украйна да постигне целта

От тази основна цел следва разгъване на широк регистър от средства. Това е най-трудният политически, но и технически, финансово, публично момент. Тук започват различията, тук се намества умората, отегчението, съкровеният буржоазен бит на избирателя. И оттук колебанията, бавенето, вътрешното политиканстване преди избори.

Но и тук Украйна води с една стъпка пред своите съюзници от над 50 страни. Правителството й разбира положението, но не го приема за нелепо (дори да мисли така), а се съобразява с него. Съгласието протича на нива "проблем" и "цел". Чак на равнище "средства", а оттам и на конкретни ресурси, започват различията.

Стъпка по стъпка

Всъщност целите се разгъват телескопично:

• първо, да се възстанови независимостта и суверенитета на Украйна, тъй като тя непоколебимо го иска и има това право, което засега е универсално;
• второ, да докаже - във войната и след нея, че поведението на Русия е отклонение от всеобща норма и затова е наказуемо;
• трето, да не допусне експанзиите на Русия да породят конфликти с глобални импликации.

Това са три основни цели. Втората и третата поддържат и усилват първата, но имат свои особености.

Какво прави Украйна в стратегически план? Схваща ли тези параметри или се движи сляпо, налучква и чака помощ?

Украйна, за пример на всички развити страни, има (вече) забележително добре развито стратегическо съзнание.

• Украйна смени главнокомандващия Залужни със Сирски по силата на демократичния императив, че колкото и да си популярен, носиш отговорност за несвършената работа, дори и това да е станало по причини, независещи от теб;
• Украйна започна битка с вътрешната корупция, която беше част от профила й преди войната и дори я доближаваше до патологично корумпираната Русия;
• Украйна не се вайка за забавените помощи, а вече приема демократичното протакане като нормална черта на своите съюзници. Бавенето и колебанията стават променливи във функцията на успеха, те влизат в сметката;
• Украйна се готви вече за дълга война (обратно на поведението й на фронта през 2022-2023 година!), засилва отбранителните си капацитети и съответните съоръжения на бойното поле, за да не допусне значим пробив;
• Украйна се технологизира решително, извършвайки радикален преход от аналоговия в дигиталния свят във военен план и във вътрешните публични комуникации за управление на рискове от нападения;
• Украйна ще разчита на западните съюзници и без тях няма да издържи, но ще бъде търпелива, настойчива, а не припряна. Тя знае, че след спадането на ентусиазма, войната на изтощение навлиза и в преговорите с партньорите.

Но има и по-конкретен, чисто военен план: Украйна насочва ударите си както срещу Крим и Черноморския флот, така и срещу рафинерии, летища, военни складове, заводи и други стратегически обекти в самата Русия.

Този двоен фокус е съществен от гледна точка на руския президент. Нестабилен Крим не е руски Крим, това се демонстрира всекидневно по един икономичен начин.

В управлението на времето, което е основен момент на всяка стратегия, участва и преценката, че Русия няма безкрайни ресурси. Нейните публични финанси са в ускорено падане, санкциите работят като пълзяща ръжда, златният резерв се топи.

Общо взето целият резерв, заделен от Русия за кратка „операция“ няма да издържи дълга война, ограниченията върху гражданите на Русия ще тежат все повече, изолацията на Русия е необяснима, а човешкото търпение става дефицит. Освен това репутацията на Русия, Путин и обкръжението му пада всеки ден.

Накратко, при съгласие за точни стратегически формулировки на думата "проблем", действията са: отбранителни капацитети, атаки върху Крим и близката руска територия, акумулиране на рискови фактори вътре в Русия, бавно пробуждане на западните общества.

Изглежда, че това е функцията на успеха, към която Украйна се ориентира.

А западният свят може да си води записки по генериране на стратегическо мислене в екстремна ситуация.

** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Русия очевидно е опасна. Но силна ли е