Бриджит Бардо, която винаги търси страстта

Бардо е родена през 1934 г. в 15-ти арондисман (окръг) на Париж. Баща ѝ Луи е инженер, а семейството му притежава няколко предприятия във френската столица. Майка ѝ Анн-Мари пък е дъщеря на заможен директор на застрахователна къща.

Луи е и консервативен католик и именно в такава среда отглежда дъщеря си. Тя трябва да спазва строга дисциплина, да се облича прилично, да има добри обноски. Тя и сестра ѝ Мижану са бити от бащата, който държи децата да се обръщат към родителите си с официална форма. Майка ѝ пък стриктно следи с кого точно си общува малкото момиче.

Всичко това води до малко приятелства, а по-късно Бардо казва, че е изпитвала ненавист към детството си въпреки лукса, в който е живеела.

Когато е на шест, нацистите окупират Париж и на нея ѝ се налага да прекарва още повече време в дома си. Когато е на 7, постъпва в частно училище, а заедно с това започва и уроци по танци.

След края на войната през 1949 г., вече на 15, Бриджит постъпва в Парижката консерватория, но междувременно продължава и с обучението си в частно католическо училище. В консерваторията обаче попада на известния хореограф Борис Князев и три години танцува балет под неговите наставления.

През 49-та тя за пръв път се изявява и като модел. Наема я редакторът на списанията Elle и Le Jardin des Modes. Година по-късно тя се появява на корицата на Elle и веднага получава предложение да участва във филм на известния режисьор Марк Алегре.

Родителите ѝ са против това Бриджит да се занимава с кино, но в крайна сметка тя ся явява на кастинга. Там се запознава и с друг режисьор и сценарист Рожер Вадим. Тя така и не получава ролята, но между нея и Вадим избухва любов.

Това е първата от цели 17 романтични връзки, за които Бардо твърди, че е имала, и първият от четири брака, които сключва.

„Винаги съм търсила страст. Затова и често съм изневерявала. А когато страстта се изчерпваше, си събирах багажа“, казва тя.

Родителите ѝ обаче отново са против връзката и се опитват да изпратят младата Брижит в Англия. Тя обаче заплашва, че ще се нарани, и в крайна сметка се стига до съгласие – връзката може да продължи, но само ако когато е на 18, тя се омъжи за Вадим.

През 52-ра тя отново изгрява на корицата на Ел, а този път това ѝ носи покана да участва в комедия със звездата Андре Борвил. Така се стига до дебюта ѝ и в киното, което впоследствие бележи живота ѝ. До 55-та вече започва да получава и главни роли, а медийното внимание все повече се приковава към нея и, разбира се, към красотата ѝ.

В звезда тя се превръща в края на 50-те и началото на 60-те. Първият хит е мюзикълът „Непослушно момиче“ от 1956 г., в който като сценарист участва Вадим. Следват „Откъсването на маргаритките“, „Булката е твърде красива“ и „Бог създаде жената“. В последният Вадим е вече режисьор, а Бардо се превъплъщава в неморална тийнейджърка от малък град. Лентата е тотален хит във Франция, но също и по света, а в САЩ успехът носи милиони, но и предизвиква скандали, а някои киносалони отказват да го покажат.

По време на снимките на този филм тя се влюбва в екранния си партньор Жан-Луи Трентинян, с когото живее две години, още преди да се е развела официално с Вадим.

Ролята в „Бог създаде жената“ все пак затвърждава ролята на Бардо на секссимвол във Франция и по света.

В края на 60-те и през 70-те тя започва да записва и музика. В този период тя започва нова връзка с Жак Шарие, който се превръща във втория ѝ съпруг и баща на единственото ѝ дете – синът ѝ Николас. Изневери и разводът и с Шарие довеждат до това, че тя е разделена от сина си и контактува с него едва след като той навършва пълнолетие.

Между 66 и 69 за кратко е женена и за германския милионер и плейбой Гюнтер Сахс.

За десетте години, в които се занимава активно с музика, записва над 60 песни. Най-големите ѝ хитове са заедно със Серж Генсбур, Боб Зугари и Саша Дистел.

В началото на 70-те заснема последните си филми, а през 73-та обявява, че се оттегля от шоубизнеса, за да го направи „елегантно“. Все пак година по-късно се появява в гола фотосесия за „Плейбой“, с която списанието отбелязва 40-тия ѝ рожден ден.

„Оттеглих се от филмите на 38, защото ми беше дошло до гуша. Нямам желание да се върна и сега на 77“, казва тя години по-късно.

През 80-те звездата продължава с бурните си връзки с мъже, които понякога водят до меланхолия и злоупотреби. В един такъв случай през 83-та тя взема голяма доза приспивателни и успокоителни заедно с червено вино. Озовава се по спешност в болница и лекарите успяват да спасят живота ѝ.

Година по-късно получава и страшната диагноза рак на гърдата. Тогава тя отказва химиотерапия и се лекува само с радиация. Три години по-късно успява да се възстанови.

През същата година тя решава да използва все още огромната си слава и започва да защитата правата на животните. Тогава основава и „Фондация Бриджит Бардо“, става вегетарианка и събира милиони долари за каузата.

Дарява средства за множество програми за подпомагане на животните и критикува различни държави за отношението им към тях.

През 2000 г. помага и за създаването на парка за танцуващи мечки край Белица в България.

„Ако можех да направя нещо за това как хората се държат едни с други, щях, но след като не мога, ще се придържам към занимания с животни“, казва тя.

Спокойствието в личния ѝ живот сякаш идва през 1992 г., когато сключва брак с настоящия си съпруг Бернар д‘Ормале. Той е известен най-вече с политическите си позиции и с това, че е съветник на Жан-Мари Льо Пен.

Сътресенията обаче не спират съвсем. През 2000 г. е глобена заради писмо, в което сипе обвинения срещу мюсюлманското население на Франция и мигрантите, които идват от Африка. Заради думи в своя книга от 2003 г. тя е критикувана и заради отношението си към ЛГБТ хората, ролята на жените в политиката и различните раси.

Съдът отново ѝ налага глоба.

За няколко поколения Бардо остава символ на 50-те и 60-те години. Тя налага различни тенденции в модата от носенето на бижута, до дрехи и прически, както и носенето на бански с бикини на плажа.

Клаудия Шифър, Кейт Мос, Диан Крюгер, Скарлет Йохансон и други я посочват като свое вдъхновение.

„Била съм много щастлива, много богата, много красива, много възхваляване, много известна и много нещастна“, казва Бардо.