Връх Чепеларе е разположен на 900 метра надморска височина в планината Тангра на остров Ливингстън, в географския район Антарктика в Южния океан.
Картографиран от български полярници, той получава това име в чест на град Чепеларе през 2002 г. Всъщност идеята е знак за благодарност към чепелареца Кръстьо Вангелов - директор на фабриката за ски "Орион", който много пъти дарява средства за експедициите на българи на континента Антарктида.
Върхът се намира на 700 метра от връх Свети Методий, на 1,07 км от връх Тервел и на 870 метра северно от връх Шумен. Издига се над ледниците Чарити и Преспа.
"На Антарктика, доста години преди аз да стъпя на остров Ливингстън, български учени са описвали района и те са дали българските имена. Българите да не се учудват, ако на картата виждат български имена – това е приносът на българските учени“, казва през август пред bTV Боянов.
Няколко месеца по-късно, като част от екипа на 32-рата българска арктическа експедиция, той заедно с чепелареца Марчо Паунов покориха покрития с лед връх Чепеларе с изкачване, продължило 10 часа.
"Това беше една моя мечта, която преследвам от 3 години! Никога досега той не е изкачван и с това станахме първите двама човека, стъпили на този връх. Фактът, че ледниковите пукнатини се простират по цялата планина, прави върховете изключително недостъпни и опасни!", написа във Фейсбук 35-годишният Паунов и публикува снимки с развятото знаме на община Чепеларе.
„Той е една от нашите гордости. Пожелаваме му да покори още много върхове в живота си и да продължава да прославя община Чепеларе“, поздравиха го от местната власт пред БТА.
Жителят на родопския град за трета поредна година е включен в логистичния състав на полярната експедиция към българската полярна база на остров Ливингстън. Той работи на товарна въжена линия, която сам изгражда през 2022 г. за превоз на строителни материали. Транспортният лифт е за строителството на нова научна лаборатория на недостъпна скала на острова.
От ученик Паунов посещава клуб по спелеология, по-късно става алпинист.
„В Антарктида всяко нещо, което правиш, е много по-сложно, отнема много повече време. От една страна заради студа и вятъра, а от друга, че не можеш да отидеш предварително да огледаш мястото", разказва той пред otzvuk.bg. "Аз трябваше всичко да проектирам по скици и разкази на хора. Радвам се, че случихме на хубаво време и направих линията за 5 дни”.
По това време той вече има опит, тъй като през 2020 г. пуска алпийски тролей в Родопите над река Чепеларска. Той е дълъг 400 метра и развива скорост до 100 км/час и се превръща в едно от най-търсените преживявания за туристите в района.
При успешното изкачване сега Паунов и Боянов взеха проби от връх Чепеларе, които ще послужат за геохроноложко датиране. Освен този успех, за първи път в историята на българската експедиция екип от геолози и поддържащи алпинисти слезе на южния на плаж на Фолс бей за работа по проект на геолога Калин Найденов. В екипа тогава беше и алпинистът Кирил Досков, който е част от групата, изкачила връх Еверест през 1984 г., заедно със загиналия там Христо Проданов.
Боянов и Паунов изкачиха връх Чепеларе, след което пренощуваха в залива Фолс бей в Южния океан и бяха върнати с лодка до базата
От 1999 г. насам самият Дойчин Боянов вече е изкачил 12 от най-високите върхове в света. Сред тях е и първенецът Еверест (8848м.), който покори без кислород през 2004 г., когато загина 24-годишният алпинист от Смолян Христо Христов. Въпреки успеха си тогава, той казва, че заради трагичната смърт на своя колега чувства "по-скоро едно поражение, отколкото някакъв триумф".
Сред постиженията му са още K2 (8611м.), Нанга Парбат (8125 м), Броуд пик (8047м.), Аконкагуа (6962 м) и други.
Боянов започва да се катери още на 17 години и вече е направил и много скални изкачвания, като например на легендарния Ел Капитан (900 м) в планината Сиера Невада в Калифорния, САЩ.
Сега, когато е част от последната българска полярна експедиция, той публикува кадри от всяко изключително интересно преживяване на Антарктика, като например среща с тюлени.
Роден в семейство на учители, 47-годишният Боянов има докторска степен и е преподавател във факултет "Обществено здраве, здравни грижи и туризъм", сектор "Туризъм, алпинизъм и спортна анимация", на Националната спортна академия "Васил Левски".
"Алпинизмът е много голям, защото ни създава метафората за успеха, за достигането на "върха", казва той пред БНР през 2019 г. "Така че той е необходим на хората да служи по този начин - като нещо, което постига невъзможното. Не като нещо овладяно, което ни е подарено, а пък ние да си въобразяваме, че сме изживели нещо велико".
Боянов отглежда двете си деца в този дух - да бъдат хора, "които преминават през проблемите с достойнство, а не тези, които ги заобикалят".
Вижте също "Тази планина не е за всеки". Силвия Аздреева – първата българка, изкачила опасния К2