С 50% повече пари за заплати в МВР, службите и военното министерство. По-висок минимален и максимален осигурителен праг за работещите в частния сектор. Предложение за по-малко от планираното увеличение на пенсиите - но то отпадна само няколко часа по-късно.
Така изглеждат основните предложения, заложени в проекта за държавен бюджет за 2025 г. Той беше публикуван от Министерството на финансите във вторник малко преди полунощ и предизвика критики от опозицията - като "бюджет на антиреформите".
Правителството казва, че дефицитът през 2025 и следващите години ще бъде до 3% от БВП. Поддържането на дефицит под това ниво е изискване за членство в еврозоната – нещо, което управляващата коалиция на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Доган казва, че е приоритет.
Проектобюджетът беше публикуван след като управляващото мнозинство със седмици говореше за „огромна дупка“ в държавните финанси, която би попречила на приемането на еврото. След това промени позицията си и каза, че страната изпълнява изискванията за въвеждане на еврото.
Вижте също Как ГЕРБ спря да говори за "дупката" в бюджета и пак зави към евротоВ понеделник Брюксел насърчи България да поиска оценката, която е нужна за членството ѝ в еврозоната. На срещата беше финансовата министърка Теменужка Петкова.
Експерти обаче се съмняват, че в проектобюджета са заложени приходи, които няма да бъдат изпълнени.
Какво се предлага
В проекта за бюджет, публикуван от Министерството на финансите, се залагат промени в няколко основни насоки:
- Осигуровки
Предлага се максималният осигурителен доход да се увеличи от 3 750 лева сега на 4 130 лв. от 1 април 2025 г. и да продължи да расте през следващите години – 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г. Това значи, че хората с най-високи заплати ще плащат по-големи осигуровки, отколкото плащат сега.
Вижте също "Не можеш да доиш докрай". Какво ще промени вдигането на максималния осигурителен прагПредлага се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи от 933 лв. на 1 077 лв. от 1 април 2025 г. Същото се отнася и за земеделци и тютюнопроизводители. Това значи, че и те ще плащат по-големи осигуровки.
В бюджетната прогноза за периода до 2028 г. е заложено от 1 януари 2027 г. да се увеличи осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, а от 1 януари 2028 г. – с 2 процентни пункта. Това значи, че пенсионните осигуровки за всички ще се увеличат.
- Пенсии
В проектобюджета беше заложено по-малко увеличение на пенсиите през 2025 г., отколкото по сега действащия механизъм. Но точно 12 часа след публикуването на проектобюджета управляващото мнозинство съобщи, че ще се откаже от това си предложение.
Сега пенсиите се увеличават по т.нар. швейцарско правило. То гласи, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с процент, равен на 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
В сряда Деница Сачева от ГЕРБ каза, че този механизъм ще се запази и в парламента ще бъде внесен проектобюджет, в който ще се заложи увеличение на пенсиите „при прилагане на пълното швейцарско правило за всички пенсионери“. Тя каза, че въпреки това дефицитът ще остане в рамките на 3%, без да дава повече подробности.
- Заплати в публичния сектор
С проектобюджета се предлага увеличение на заплатите в сектор „Отбрана и сигурност“. Заложените разходи за персонал в Министерството на отбраната са с над 46% по-високи от тези през 2024, в Националната служба за охрана (НСО) – с над 48%, a в Министерството на вътрешните работи – с над 50%. Общо разходите за увеличението на заплатите в тези институции са над 2 млрд. лв.
Предвидено е да се запази досегашният метод за увеличение на заплатите на учителите.
Предложен е и 5% ръст на разходите за заплати на служителите на други структури на бюджетна издръжка.
- Данъци
Заложено е да останат в сила възстановените от 1 януари тази година ставки от 20% по ДДС за ресторантите, хляба и брашното, а от 1 юли се предвижда да отпадне намалената ставка на ДДС за туристически услуги и спортни съоръжения.
Намалените ставки за ресторанти, хляб и брашно бяха въведени по време на пандемията от COVID-19 като начин за подпомагане на пострадалия от ограниченията бизнес, но останаха в сила и след това. Управляващите обсъждаха връщане на намалената ставка от 9% за ресторантите, която отпадна от 1 януари, но в проектобюджета това не е заложено.
Реалистично ли е
Управляващото мнозинство залага в бюджета за 2025 г. дефицит до 3%, което е изискване за членството на страната в еврозоната. За целта са заложени по-малки разходи и по-големи приходи в сравнение с проектобюджета, предложен от служебния кабинет и оттеглен от правителството на Росен Желязков.
В новия проект обаче има два проблема, каза пред Свободна Европа Петър Ганев, старши изследовател в Институт за пазарна икономика (ИПИ).
Първо, мерките за ограничаване на разходите не са достатъчно амбициозни.
„Основната мярка, която видяхме като новост, беше по отношение на пенсиите и тя се ревизира 12 часа по-късно и отпадна“, каза Ганев.
„Съответно голямата тема за дефицита ще се измести към приходите.“
Вижте също "Дупката" от 18 млрд. лева. Що е то дефицит и наистина ли го има, както твърди ГЕРБТук идва и вторият проблем. В проекта за бюджет за 2025 г. са заложени приходи от близо 25 млрд. лева от ДДС, което е с над 6 млрд. повече от тези за 2024 г.
Реалистично ли е тези приходи действително да постъпят в бюджета? Според Ганев отговорът е по-скоро не.
„Традиционно у нас приходите от ДДС носят около 9% от БВП. Сега са заложени 11,5%. Дори с мерки като връщане на ставката на ресторанти [на 20%], дори с по-висока събираемост. При този сценарий да кажем, ще можеш да стигнеш до 10% от БВП като приход, но не до 11,5%, както е заложено в момента. Тоест тук има едни 2-3 милиарда, които са сложени по-скоро, за да излезе сметката за дефицита“, каза експертът.
Ако тези приходи не постъпят, вариантите са два: намаляване на разходи - например с орязване на заложените разходи за инфраструктурни и други държавни проекти; или допускане на дефицит над 3%, казва Ганев.
Какви са реакциите
Всички опозиционни партии в парламента критикуваха проекта за бюджет.
Най-много реакции предизвика предложението за по-малко увеличение на пенсиите, което впоследствие управляващите казаха, че ще оттеглят.
„Намерението на правителството да ореже парите на пенсионерите е скандално! Това е фалстарт за кабинета „Желязков“, се казва в позиция на санкционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски.
От изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов стана ясно, че и БСП е била против по-малкия ръст на пенсиите.
Но когато обявиха решението си да оттеглят това предложение, партиите в управляващата коалиция – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган – казаха, че са обединени зад предложения бюджет, тоест има нужното мнозинство в парламента за приемането му.
Опозицията критикува и други точки от предложения бюджет.
„Това не е просто бюджет, в който липсват реформи. Това е бюджет на антиреформите“, каза Мартин Димитров от „Демократична България“ (ДБ) в парламента в сряда. „Вдигат максималния осигурителен доход на няколко пъти. С което товарят светлата икономика в България тя да плаща цялата сметка за пореден път.“
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ (ПП) нарече проектобюджета „абсолютно скандален“.
„Накратко – взима се от всички работещи и от всички пенсионери и се дава на строителните фирми и на силовите структури“, каза той пред бТВ.
Василев добави, че бюджетът е направен „за да не влезем в еврозоната“ и посочи като аргумент високите заложени приходи от ДДС, които според него са нереалистични.
„В Брюксел могат да четат числа. Те ще попитат същия въпрос, който аз питам – как ще вдигнете приходите от ДДС с 30%?“, каза бившият финансов министър.
Цончо Ганев от проруската партия „Възраждане“, която е против приемането на еврото, също критикува проектобюджета като каза, че той води до „унищожаване на най-бедните българи, за да платят фетиша, наречен еврозона“.
Управляващите защитиха предложения бюджет като казаха, че той отговаря на изискванията за членство в еврозоната и обвиниха ПП, че когато са били на власт, са водили разточителна финансова политика, която сега налага ограничения.
Последно ПП-ДБ управляваха заедно с ГЕРБ до средата на 2024 г. Преди това участваха в общо правителство с БСП и ИТН до средата на 2022 г.
ГЕРБ, БСП и ИТН сега управляват в коалиция заедно с ДПС на Ахмед Доган.
Вижте също Кой лъже за еврото