„Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо против държавата.“
Бенито Мусолини, 9 декември 1928 г.
Донякъде стихийно, традициите за поддържане на „евроатлантическите идеали“ в България са поставени под въпрос. Това се случва въпреки претенциите на управляващите в момента.
Доказателство за това са нерешителността в подкрепата за Украйна и промените в начина на управление на данъците и бюджета, основан на познати от миналото тоталитарни похвати. Ето защо.
Кои са "евроатлантическите ценности"
Европейските ценности са сумирани в чл. 2 от Лисабонския договор като: човешко достойнство; свобода на движение и зачитане на личния живот, свобода на мисълта, религията и мненията (според Хартата на основните права); представителна демокрация; равни права и върховенство на закона, и права на човека (недискриминация, защита на лични данни и правото на достъп до правосъдие и информация).
Непосредствен извор на формулирането им е класическият либерализъм. Но по тези земи, като политическа инициатива, те датират от 1839 г., от Гюлханският хатишериф (т.е. „честно писмо“) и с него започва европейското развитие на Османската империя и на хората, населяващи нейната територия. Ценностите, обещани тогава като права и свободи, са класически - либерални и в основата на развитието на Европа, България, по-късно Европейската икономическа общност и Европейския съюз.
Това е “конституционна” реформа, в която става дума за: равноправие на всички поданици, независимо от тяхната народност и вероизповедание; свобода на вероизповеданията; неприкосновеност на живота, достойнството и имуществото на хората; право на съдебен процес, основан на върховенства на закона - недопустимост на наказание без присъда, по закон и произнесена от съд; равнопоставеност пред данъчните власти и закони, справедливо разпределение и събиране на данъците и отмяна на практикуваното от богатите откупуване от плащането на данъци; дисциплина и премахване на произвола в армията.
Вижте също Основа за развитие. Какво донесе либерализмът на БългарияС Натовските ценности историята е по-кратка.
От 1949 г. досега членове 1-5 от Северноатлантическия договор - основополагащия документ на НАТО - изискват: решение на международни спорове с мирни средства (с позоваване на устава на ООН), укрепване на мира и свободата, взаимна помощ за постигането на тези цели и военна помощ само при отбрана или заплаха от агресия.
По някакъв начин, с несъвършенства, компромиси с конституционни принципи и демократично подкрепян популизъм на правителствата, тези задължения се осъществяват в уредбата на държавното управление и политики досега, особено след 1997 г.
Симптоми на упадък на натовските ценности
Преди войната на Русия срещу Украйна, заедно с колеги подготвихме три кратки филма за „Преходът като Златен век България“. Един от тях е гледан над 60 хиляди пъти. През 2013 г. събрахме онова, което е създало напредъка на България, в сборник под заглавие „Отвъд стопанските нещастия“.
Промените в политическото управление на страната обаче поставят този оптимизъм под въпрос.
„Северноатлантическите“ ценности и задължения в България ерозират.
„Северноатлантическите“ ценности и задължения в България ерозират. Това се вижда от тукашната значително по-скромната обществена подкрепа за Украйна, въпреки непознатата по наглост и в противоречие с устава на ООН агресия срещу нея. Изследването на ЮРОБАРОМЕТЪР от септември тази година, макар и да не сочи абсолютно мнозинство в поддържане не агресора, показва значително под средните европейските стойности на обществено одобрение за наказателно преследване на Кремъл, санкции срещу Русия или пък хуманитарна и военна помощ за Украйна.
Причини за това отношение са изкривените от пропаганда общообразователни курсове по история, лицемерно прикритата политика по поддържане на енергийна зависимост от руски държавни компании и повтарящите послания в интерес на Путин от президента Румен Радев и (поне) три парламентарни партии, антихуманни тълкувания на войната от медийни авторитети и елементарна провинциалност на отношението към света.
Най-странното в тази ситуация е, че правителството и подкрепящото го уж атлантическо мнозинство в парламента не променя общественото мнение от февруари 2022 г. досега.
Вижте също Доверие и политика. Каква е ситуацията в БългарияМусолини и пороците на бюджета и управлението
Свидетелствата за това са лесно разпознаваеми в управлението на публичните финанси след 2020 г. Основното в него е тихото прилагане на цитирания в началото възглед на италианския диктатор Бенито Мусолини от негова юбилейна реч пред парламента на Италия по случай петата годишната на собственото му управление.
Понеже изпълнението на Лисабонският договор е сложен процес, нека погледнем обещанията на Гюлханския хатишериф.
Равноправието на всички граждани е подкопано от скрита дискриминация на данъкоплатците
Равноправието на всички граждани е подкопано от скрита дискриминация на данъкоплатците. Субсидиите и ценообразуването на таксите (не съвсем цени) за електричество са в помощ на по-заможните домакинства и на най-печелившите фирми.
Налице е отказ от диференцирано прилагане на политиката за подпомагане на онези, които дори според принципите на националното законодателство (например за праг на бедността) би трябвало да бъдат подпомагани. Регулирането на минималната заплата е във вреда на по-бедните области, около 900 хиляди работещи и по-малоимотните етнически групи (всички, които биха търсили работа за по-ниска заплата).
Свободата на народностите и вероизповеданията не е за всички. Правителствата от години дискриминират в противоречие на вътрешното и европейското законодателство ромите и турците или поне не предприемат нищо за намаляването на техния дял в групата на гражданите до 35 годишна възраст, които са извън заетост, образование и обучение. Това се случва със стихийното одобрение на широката публика.
Достойнството и имуществото на хората не се защитава не само от начина на разпределяне на субсидиите. Тези хора не биват уведомяване дори за планираните повишения в данъците.
- По време на общинската предизборна капания не бяха споменати плановете за местните данъци. Вместо споделяне на данък доход (личен и корпоративен) с общините, където той е произведен, се въвежда специален фонд, за който кметовете трябва да се „молят“ на министъра на финансите в София.
- Идеите за регулиране на „преговорите за цени“ с търговците на дребно, доносите за „нередовни“ платци, прага на плащанията в наличност, благодарността в ресторантите, максималния осигурителен праг, идеите за облагане на събирачите на билки, гъби и боровинки, на гражданските договори, увеличават разходите за работа с правителството, корупцията и не зачитат свободата и достойнството на личния избор. (И не биха донесли повече приходи в държавния бюджет.)
Данъкът за международните компании
Разпределението на данъците в България е по-справедливо от това в повечето страни от ЕС. То третира еднакво всеки доход и създава стимули за повече работа и по-висок разполагаем доход.
Равнопоставеността пред данъчните власти и справедливостта обаче ще бъдат нарушени с 15-процентния данък на международните компании. Той също не беше обсъден с данъкоплатците. В очакване на тази глобална политика тези компании вече промениха цените си нагоре, защитени от конкуренция (която ще навлиза на техните пазари с поне 50 на сто по-неизгодни данъчни условия).
Типична фискална илюзия е обещанието, че новият данък ще се плаща от чужденците
Типична фискална илюзия е обещанието, че новият данък ще се плаща от чужденците. И е прецедент на изключване на група данъкоплатци от общите правила. Въпрос на време е тази политика да се приложи и към други групи. Всъщност това вече се случва с удължаването на преференциите по линия на ДДС.
Уважението към достойнството на „поданиците“ се доказва с удължаване на перспективата за техен самостоятелен избор по договорите с тях. Независимо дали става дума да концесии, наеми, минимална работна заплата или „публични услуги“ (повечето всъщност задължения). Тук няма никакъв напредък от години.
Оправдание?
Популизмът не е оправдание. Сложността на политическата конфигурация на правителството и мнозинството – също. Парламентарните, президентските и общинските избори от 2021 г. - насетне показват, че публичните финанси (бюджетните процедури) изискват повече обсъждане и време за планиране.
Противоположно на наложената от избирателите необходимост от управление на държавните дела, обсъждайки ги с другите, липсва точно обсъждането. Започва да господства идеята за контрол от правителството над всичко в живота и икономиката. Перспективата е управлението държавните дела да бъде в крайна сметка поето от контрольори по призвание и душа.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Вижте също Защо "мутрите" печелят от прехода и борбата с реформите след 1989