Тази есен се очаква Русия да проведе съвместни учения с Минск. За целта в Беларус ще бъдат струпани до 100 хил. военнослужещи. Сценарият повтаря това, което се случи преди нахлуването на Русия в Украйна, съобщава рускоезичният канал "Настоящее время" на Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Притесненията на експертите са, че след края на учението военните може да не напуснат Беларус, а така в бъдеще страната да се превърне в отправна точка за нов конфликт, насочен към балтийските държави и Полша.
Заради това НАТО внимателно следи ситуацията в Беларус, която се превръща във все по-голям рисков фактор за съседните си страни.
Вижте също След срещата в Париж. Започва ли нова глава в преговорите за мир в УкрайнаОпасенията
Има няколко опасения по отношение на маневрите.
Първо - вече има информация, че в ученията ще участват около 100 хиляди военнослужещи. Това е осем пъти повече от първоначално обявеното от беларуското правителство в началото на 2025 г. "Настоящее время" се позовава на беларуската опозиционна медия „Зеркало“, която цитира източник от НАТО.
Второ - сценарият и мащабът на „Запад-2025“ всъщност повтаря ученията, под претекст на които през зимата на 2022 г. Русия струпа войски и техника близо до границата с Украйна, като така се подготви за пълномащабно нахлуване.
„Ученията „Запад-2025“, които той [Александър Лукашенко] отново се опитва да проведе в края на 2025 г., по същество повтарят сценария от 2022 г. И така Беларус се превръща в генератор на заплахи и плацдарм за агресия срещу други страни“, каза още в началото на 2025 г. Дмитрий Громаков, заместник-ръководител на Международния център за противодействие на руската агресия.
Вижте също Дом на фронтовата линия. Как Русия започна да предлага ипотечни кредити за имоти в УкрайнаСпоред официалните власти в Минск няма заплаха за съседните държави от ученията в Беларус.
„Това е повишаване на нивото на подготовка на нашите военнослужещи, повишаване на нивото на взаимодействие между въоръжените сили на Беларус и Русия“, каза министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин.
Реакцията на НАТО
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте смята, че в момента Кремъл няма да посмее да започне нов военен конфликт в Европа. Но не го изключва напълно.
„Ако някой реши, че атака срещу Полша или някой от нашите съюзници би останала ненаказана, той ще срещне цялата мощ на алианса“, каза Рюте. "Нашият отговор ще бъде опустошителен. Това трябва да бъде ясно казано на Владимир Путин и на всеки, който иска да ни атакува.“
Външният министър на Литва Кестутис Будрис каза, че в момента въоръжените сили на страната следят отблизо ситуацията с ученията „Запад-2025“.
„Ще видим какви войски ще има там като обем, като географско разположение. И НАТО, разбира се, ще формира своето, да кажем, присъствие или отговор на базата на това“, добави той.
Вижте също Как Русия вербува китайски граждани да се бият в УкрайнаЛитовското военно разузнаване също смята, че вероятността за започване на война между Русия и балтийските държави в момента не е висока. Но смята, че Беларус, която губи остатъците от своя суверенитет, е все по-голям рисков фактор за западните си съседи.
Според военни анализатори глобален военен конфликт с участието на Русия и НАТО може да възникне след около три години. Но това ще зависи до голяма степен от това какъв вид „мирно споразумение“ ще постигнат Украйна и Русия с участието на САЩ. Ако това изобщо се случи.
И второ, ще има ли Кремъл свобода да ескалира още повече конфликта, ако САЩ решат да изтеглят войските си от Европа.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио наскоро повтори, че партньорите на САЩ в НАТО трябва да изградят своя собствена защитна мощ.
Балтийските държави правят това както финансово, така и по други начини. Литва, Латвия и Естония вече харчат около 4% от техния БВП за отбрана, с което са едни от водещите страни в НАТО.
Вижте също Дом на фронтовата линия. Как Русия започна да предлага ипотечни кредити за имоти в Украйна