Барух Спиноза - принцът на философите

Егоцентричните модерни мислители го наричат „принцът на философите”. А Унамуно пише: „Както някои хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Да те боли Бог изглежда достоен начин, по който един философ да преживее живота. Ако за това се раздаваха чинове, Барух, Бенедикт или Бенедиктус Спиноза би бил „страхотен генерал”. Но божествената болка е не само безкрайно силна, а и безкрайна. Цената, която Спиноза плаща за способността да мисли, се състои от постоянни нападки, страх от наказание, неистова самота, аскетичен живот и лоша смърт.

Вижте също Питагор и разликата между мъдрец и философ

Барух Спиноза живее повече от скромно, не харчи почти нищо и го смятат за „почти свят”. Казват, че ако изобщо има грях, то е склонността му да се забавлява, като гледа как паяк лови муха в паяжината.

Умира от тежък белодробен проблем едва на 44. Да, това е същият Барух Спиноза, който пише до ученика си Албърт Бърг: „Аз не предпоставям, че съм открил най-добрата философия, аз знам, че разбирам истинската философия”.

Той е роден през 1632 г. в Амстердам. Този факт е „добър” - макар че точно Спиноза развива идеята за относителността на доброто и злото. За тях грешим, смята той, защото не разбираме истинската природа на нещата.

Но, да, рожденото му място е „добър” факт - Нидерландия през ХVІІ в. е най-разкрепостената и богата европейска земя. Тя е в Златен век, а борбата за независимост изгражда у хората култура на толерантност към чуждото мислене, чуждия бог, чуждата визия. Докато в Испания, откъдето произхожда семейство Еспиноза, властва Светата инквизиция. Също и в Португалия, където прадедите на философа се изселват през 1492.

В Португалия семейството е притиснато и приема католицизма. След век се местят във Франция, откъдето обаче са експулсирани през 1615 и отиват в Ротердам. Като стъпва на крака, Мигел, бащата на Барух, отива в Амстердам и възстановява принадлежността си към еврейската религия.

Той е богат търговец и дарител на синагогата и еврейското училище, но това не помага на сина му, който, заради неназовани грехове, е изритан от общността. Най-чудовищния му грях - все пак е известен, защото не може да се скрие - е свободомислието.

Вижте също Зенон от Елеа. Философия на абсурда, но не абсурд на философията

Малкият Барух, чието име във всички варианти означава „благословен”, от бебе знае много езици – ладино (езика на сефарадските евреи), испански, португалски, френски, италиански и нидерландски. По-късно учи и латински, език на образована и цивилизована Европа.

В еврейското училище в Амстердам го готвят за равин, но Спиноза задава много въпроси за противоречията в свещената Тора и смята, че тя не е вдъхновена от Бог, а е плод на човешкото въображение. Това е против религиозните правила и в общността се развиват силни настроения срещу него.

На 17, Спиноза захваща бащиния бизнес и се сближава с християнски волнодумци и свободомислещи типове. На 20 учи латински с Франсис ван Енден, бивш йезуит, сега радикален демократ, който го запознава с християнската философия и рационализма на Декарт. Барух се влюбва в Клара, дъщерята на Ван Енден, но според различни версии, тя е или твърде млада, за да участва в любовна история, или го отхвърля заради друг.

Вижте също Рене Декарт, който съществува, защото мисли

Така или иначе, той вече има личен опит с човешката любов. А скоро - и с човешката омраза. Защото го боли Бог, Спиноза още ходи в синагогата, но с викове „еретик” върху него ортодоксален евреин скача с нож. Не го ранява, но пробожда плаща му.

Заради греха да мисли, на 24 години Спиноза е изключен от еврейската общност, а на 28 е официално осъден от Синагогата като „заплаха за благочестието и морала”. Тази присъда е в сила и днес, над 350 години по-късно.

В донесение на испанската Инквизиция от Амстердам се казва, че Спиноза отхвърля законите на Мойсей и безсмъртието на душата и „приема съществуването на Бог само във философски смисъл”.

Като за доклад – добре казано, но нещата с философията му са много по-сложни. Да, една линия в нея е библейският критицизъм, който развива като рационалист. Друга линия е тази от „Етика”, смятана за „изключително загадъчен шедьовър”.

Спиноза изповядва нещо, което често се възприема като пантеизъм – Бог и природата са едно, самата първична Субстанция е Бог. Но, пояснява той, не говорим за пасивната представа, че Бог е във всеки предмет и стои кротко в него, но че Бог е не просто създател, а движеща сила, не просто сбор от предмети, а онова, което е зад тях и не спира да твори.

Някой ще възкликне – "ами защо тогава този ваш Бог създава Злото, а не направи света изцяло добър". Глупав въпрос - според Барух Спиноза, Доброто и Злото не са онова, което са, те само на нас, неспособните да видим целия проект на мирозданието, ни изглеждат такива.

Оттук произтичат и идеите му за ролята на Съдбата, за липсата на свободен избор и свободна воля. Всъщност – не, свободна воля според Спиноза човек има, но тя се състои в това да разбере той защо действа по начина, по който действа. А в същото време този свят, който съществува, защото съществува, е и най-добрият възможен, в него човек има два стремежа – към щастие и към истина.

Вижте също Фридрих Ницше и мрачната любов към живота

Зает с тези стремления, през втората половина от живота си Барух Спиноза се занимава основно с две неща. За да храни душата, пише философски книги, които не публикува, за да не бъде заради тях наранено тялото му. А за да храни тялото, шлифова лещи, чрез които душата му се просветлява.

Носи пръстен, в който, освен инициалите му, е изобразена роза и латинската дума caute, „предпазливо”.

Умира едва на 45 от тежка белодробна болест, но мнозина християни го смятат за светец - въпреки, че е евреин, който никога не приема християнството, погребан е двора на църквата Нюве Керк в Хага. Какво да се прави, както сам Спиноза пише в „Трактат за усъвършенстване на интелекта”: „Всички неща в природата произтичат от определена необходимост и с максимално съвършенство”.

* Становищата, изказани в рубриката, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Албер Камю, чужденецът на света