На море, баня или вила през горещините? Как се е почивало в България преди повече от век

През 80-те години на XIX век, в първите години на нова България все още само ограничен елит знае какво е това почивка, курорт и бани.

Между 1881 и 1885 г. е построена край брега на Черно море резиденция, наречена на галеното на италиански име на княз Александър Първи - „Сандрово“. До завършването ѝ през 1885 г. държавният глава летува в старата сграда на манастира „Св. Димитър“.

При абдикацията му през август 1886 г. имотът е изкупен от държавата. През 1893 г. по инициатива на съпругата на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, резиденцията се преименува на Евксиноград.

Междувременно, още през 1891 Кобургът прави тук изба за производство на бели вина и коняк. Ала твърде често той посещава и курорта Карлсбад (днес Карлови Вари в Западна Чехия).

Не само владетелите и техните фамилии, но и хайлайфът още от 80-те години на XIX в. започва почивки на море, нерядко и в чужбина.

Разказвайки през 1889 г. за пътуването си до островите Халки и Принкипо (на турски Бююкада, най-големият от Принцовите острови) на 15 юли 1889 г. бившият завеждащ политическия кабинет на княза, външен министър, министър на правосъдието и за кратко министър-председател, Константин Стоилов, записва в дневника си: „Захванах морските бани.”

„Отиваме на бани“, „отиваме на село“. Когато нямаше курорти и удобства

По това време, в края на XIX в., все още не съществуват по-сетнешните летни курорти, балнеосанаториуми или днешните СПА центрове. Инфраструктурата на местата за отдих с оглед на по-сетнешните критерии е отчайваща.

Липсват хотели и ресторанти. А и по-голямата част от населението, дори и градското, та и столичани, смятат летуването за някаква привилегия, отредена само за аристократите.

В началото дори и тези, които имат средства, нямат навика в летните жеги да се запътят към някое летовище. Дори и думата „курорт“ не е позната. По тази причина повечето софиянци просто отиват на гости по родни места и по роднини в страната.

Синът на Тодор Г. Влайков, Марин, си спомня след години как просто пътували до родния на баща му Пирдоп или до Копривщица.

Разбира се, има все пак и такива, които ползват в тези месеци немалкото бани, които са разположени в околностите на София – Княжево, Горна баня, Панчарево, Банкя. В такива случаи казват „отиваме на бани“ или „отвиваме на село“.

До там пътуват обикновено с файтон, на който могат да се видят пътници, натоварени с големи бахчи и кошници. В тях има скътано нещо за ядене – кюфтета, баници, пресен лук, разни плодове и друго.

Знаят, че там не ги чака особен комфорт. Все още липсват хотелски стаи или ахчийници. Самите села са неблагоустроени и със схлупени колиби, построени с кал и баданосани с вар.

В Панчарево, където се намират само няколко вили на заможни софиянци, къпането се извършва в Искъра. Плаж няма, тъй като по тогавашните представи излагането на слънце е вредно за здравето.

Болни от цялата страна идват и в Горна баня, за да се лекуват. В тези случаи местни жители дават под наем не само техни соби, но и чардаците, където свикналият с несгодите български селянин разстила домъкнати със себе си завивки. И храната е обикновено от донесените в торбата хляб, сирене и сланина.

Как е другаде из страната

Бани и летовища обаче има не само край столицата. Започват да се очертават и на други места, където са налице добри природни условия и лековити води.

В околностите на Сливен гражданите могат да се възползват скромно от места като Аблановата кория, Сините камъни, село Сотиря, боровите гори към Чумерна, Минералните бани разположени на 12-13 км от града или пък водениците по река Тунджа.

Правят си сами колиби от клони, а завивки и съдове за готвене си носят от къщи. От каракачанските мандри наоколо купуват мляко, сирене, а понякога и агнета.

От бостаните в равнината пристигат дини и пъпеши, които се изстудяват на кладенците край водениците.

Макар условията на минералните бани да са все още примитивни, пристигат да се церят и чужденци от Румъния и Турция. Други пък ползват още от 80-те Старозагорските, както и Кортенските минерални бани, Новозагорско.

Почивката в чужбина по европейските курорти

На фона на това, както се видя по-горе обаче, най-състоятелните почиват и в чужбина. В повечето случаи това са столичани, но не само.

Разказвайки за Видин от 1910 г. Димо Казасов е категоричен: "През това време един първокласен билет за отиване и връщане до Виена с луксозните австрийски и унгарски параходи струваше 30 лева и не бяха малко заможните видинчани, които прекарваха летните дни в австрийските курорти."

Някои от оказалите се в един или друг курорт в чужбина изживяват (подобно на днешните професори ЛГБТ общностите) и културен шок, особено ако не го правят често или са попаднали там случайно.

Литературният критик Малчо Николов свидетелства какво вижда когато между март 1911 г. и януари 1912 г. е в Мюнхен:

"Когато пристигнах в Мюнхен, таксито беше вече заменило файтона. А през лятото в хубавото курортно село Хершинг на Амерското езеро видях да се къпят мъже и жени в бански костюми в езерото – смесеният плаж беше вече факт, докато у нас през това време бе срамно градската (за селската не става и дума – бел. моя С.Д.) жена да се покаже боса и през най-големите горещини."

"И в друго отношение Мюнхен бе много „напреднал“: не се смяташе за позорно неомъжена жена да има дете – фройлайн мутер (госпожица майка) бе не съвсем рядко явление."

Строежа на собствени вили

Другите богати и състоятелни се ориентират към летовища в страната. Някои започват на границата на двете столетия да си строят и собствени вили.

Още през 90-те години на XIX в. много търговци, офицери и чиновници от близки градове в цялата страна си купуват където има минерални извори и води места за да строят по-късно около баните летни къщи.

Явно най-привлекателното място поради близостта му до София и все още нестаналото мода и необходимост летуване на морето, става Чамкория (днешният Боровец).

Още преди войните там вече имат частни вили видни политици, банкери, университетски професори, генерали, дипломати, търговци.

Малцина вече имат свои вили и в Костенец баня.

„Прислуга бърза, чиста и акуратна“ - подобренията на инфраструктурата

Постепенно обаче започва явно да се мисли за инфраструктурата на повечко места, където има бани, и за построяването там на подходящи хотели и заведения за хранене.

В началото на XX век се появяват в споменатите села край София скари на открито, бирарии, гостилници, както и духова музика веселяща почиващите. И все пак те продължават да не са по джоба на много хора, дошли тук единствено накарани от болестта, която церят.

В Банкя, например, е построена нова баня, а през 1911 г. започва и нейната експлоатация. Цените не са по силите на местното население, което продължава да ползва старата баня.

За успокоение се ражда и мълвата, че водата в новата не била лековита, тъй като инженерите при строежа ѝ допуснали грешка и смесили добрата вода с калпава.

Дървена сграда ресторантче се появява и на Чамкория. Известна е като „Песъко“. Израства и нова двуетажна сграда, на която е изписано „Хотел на Самоковската градска община”. Нощувката там е на цена 1 лев.

На долния му етаж е разположен ресторант. Предлаганата храна е качествена и сравнително евтина. За един обяд от супа, готвено и десерт се плаща сума от 80 стотинки. Курортът тогава не е толкова скъп, колкото труднодостъпен.

Като резултат от тези начинания се преобразява и Банкя, известна тогава като Банки.

През 1912 г. новопоявилият се в. „Софийски глас“ още в първия си брой публикува на първата си страница внушителна реклама: „ХОТЕЛ ПРИ БАНКИ. На почит. посетители на прочутите минерални бани в село Банки, имаме чест да известим, че наехме най-модерния и голям хотел и ресторант „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ”, който наново възобновихме."

"Хотелът се намира в най-здравословната и живописната част на селото, близо до минералните бани. Господа посетителите ще намерят пълно спокойствие, отлична българска, френска, и немска кухня, от специалист готвач и разни натурални местни и иностранни напитки. Цени умерени. Прислуга бърза, чиста и акуратна. С отлично почитание. Бр. Пандо и Георги С. Христовски."

Тези подобрения видимо променят в навечерието на войните и облика на Горна баня. Там се издига вече модерния хотел „Независима България“. Сред посетителите е и един от членовете на голямата фирма за производство на напитки в Стара Загора – „Бр. Шаханови“.

В Костенец пък отваря врати ресторант „Природа“ и тъй като пъстървата тук е в изобилие, тя се сервира по всяко време в неограничени количества. Само срещу 1 лев посетителят би могъл да си позволи обилен обяд, като добави изстудена ракия и мезе към нея.

Хотел със ресторант е построен и на Кортенските бани, Новозагорско.

Но за няколко години не се постига много и проблемите и на Чамкория, Костенец баня и на други места остават. Летуват сравнително малко гости. Охолно могат да прекарат само онези, които притежават или са в състояние да наемат цяла вила и донесат нужните покъщнина и готварски уреди.

„Слънцето е вредно!“. Варна остава за бъдещето

Все още морска Варна не се посещава за плаж или слънчеви бани, а единствено с цел красиви пейзажи и въздух. Пак да припомним – слънцето се смята за вредно.

По този начин потенциалът на морския курорт до войните остава сравнително неоползотворен. Ала сякаш първите очаквания, че страната един ден може да развива и морски туризъм, както и за добрите възможности на Варна в това отношение са вече факт.

На 1 август 1908 г. във в. „Келнерски глас” можем да прочетем следните мисли предизвикани от летния сезон: „Всеки град си има своите преимущества. Така и ние се гордеем с преимуществата на нашия град Варна. Той е първ град по търговия и не от последните по индустрия в България. Но не е само това. Главното му преимущество са морските бани и приятните за разходка местности край морските брегове, като например местността Траката, Евксиноград, Двореца, Свети Константин и Елена, Манастира, Лозята, Кьошковете, Галата, Карантината, Пенерджик – местности, които са рядкост в други градища, не само в България, но и в странство.”

Спадът на сезона през 1908 г. авторът на материала, гледащ от „камбанарията на келнера“, отдава на скъпите и надскачащи цените в хотелите наеми сложени от варненци на частните квартири по домовете им, а от друга и на „неразположеността на българската буржУазия да харчи пари за здравието си.”

За да добави: „Така, например, една стая с две легла в най-отдалечените квартали не може да се наеме с по-малко 100 лева месечно. Една квартира за едно семейство от 4-5 души, не може да се наеме с по-малко от 250 до 300 лева. Като направим една равносметка, за всяко отделно лице са нужни от 500 до 600 лева за да прекара един месец във Варна и да прави ползотворни за здравето си морски бани.”

Но Варна трябва да чака своето време. То ще настъпи 20-те години на XX в.

*В цитатите от архивните документи е запазен оригиналният правопис.

**Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.