Днес историците разполагаме с множество наблюдения, че в православна среда спазването на поста е изключително строго, стигащо до суеверие. Типичната диета както на обикновените православни, така и на елита се формира от религиозните практики на постенето и празнуването, които са утвърдени във византийска среда.
По време на пост се избягват каквото и да било месо, блажни ястия, млечни храни, яйца, както и риба, която има кръв. Консумират се единствено хляб, изцяло постна храна, плодове и осолена риба.
Сред обикновените православни
Твърде сурови са постите сред обикновеното православно население на Балканите. По наблюденията на Пол Рико от 1678 г. за „гръцката църква“ спазването на постите е толкова строго, че нарушаването им се счита за грях, равностоен с прелюбодеянието и кражбата.
Тук относителният недоимък и липсата на разнообразна храна може да се разглежда дори като един допълнителен стимул, предполагащ следването на традицията на поста. Георг Христоф фон Найчиц, който посещава в началото на 30-те години на XVII в. Османската империя, посвещава цял раздел „За строгите пости на българите“. Описвайки посещението си в село Петърч, той обяснява:
„Като видяхме селянина и жена му, която държеше малко дете в ръце, поканихме ги да седнат до нас около огъня и им подадохме от нашето сирене и хляб. Те обаче отказаха да ядат с най-големи извинения поради техните пости.“
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи икономически мотиви зад поста, а не толкова на религиозна мотивация
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи икономически мотиви зад поста, а не толкова на религиозна мотивация, личат сякаш и от писанията на католика Петър Богдан. През 1640 г. той пише за околното православно население следното:
„Много съблюдават постите – от Четеридесетница, на св. апостоли Петра и Павла, на Богородица, на Рождество. Но как? Само с това, че не ядат месо, а иначе ядат три-четири пъти дневно като животни. Постят също така сряда и петък.“
Двата дни са натоварени със символика тъй като петък е денят на Христовото Разпятие, а сряда на предателството на Юда.
В Света гора
В притежаващите стопанства светогорски манастири е възможно в това отношение да се предоставя по-голямо разнообразие от храна. Още повече, че съгласно самата византийска традиция има утвърдена практика по време на поста за консумация на риба и морски деликатеси.
За пътуването си в Света гора през 1547 г. и посещението при гръцки калугери Пиер Белон отбелязва:
„Той повика двама от събратята си, които донесоха няколко солени и изсушени риби, сейши, пурпри и касерони. По това време им се разрешава да ядат всички видове раци, морски охлюви и други, които имат черупки като миди и стриди, защото нямат кръв.“
На север от Дунава
И на север от Дунава постенето е обичайно за обикновеното население и строгостта му впечатлява странични наблюдатели от католическия свят. Недоимъкът пък превръща самото постене в не толкова трудно за осъществяване.
Румънската историчка Виолета Барбу изтъква как несъмнено за огромното мнозинство постенето е най-важната кулинарна практика във всекидневния живот на Влахия и Молдова, която съдържа в себе си висока степен на социален конформизъм. Обикновеният пост не е свързан само с въздържане от месо, но и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни продукти и яйца.
Обикновеният пост не е свързан само с въздържане от месо, но и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни продукти и яйца
Консумират се единствено чесън, лук, хляб, зелева супа, зеленчуци и особено варива като боб и грах. Тук има случаи и на пълно постене, което е свързано с абстиненция от храна до залез слънце. Наричат го черен пост или „post negru”. Практикува се единствено в навечерието на големи християнски празници.
На север от Дунава обаче социалните контрасти при православното население дават възможност и за други наблюдения. В различна позиция са поставени представителите на тамошния елит. Заможността прави възможно, подобно на светогорските монаси, постът да бъде омекотен с употребата на риба, морски деликатеси, както и с други луксозни стоки и подправки.
В края на XVII в. на трапезите на елита във Влашко се появяват и охлюви, които започват да им придават някаква особена елегантност. Нещо повече, новите деликатеси бързо стават твърде ценени от тамошните боляри и дори от князете.
Тази ориентация на постната храна на елита личи и от заглавието на една от колекциите рецепти от XVII в. Това е написаното през 1749 г. копие „Една книга, в която са записани ястията риба, рак, стриди, охлюви, зеленчуци, билки и други ястия за постни и непостни дни. В техния съответен ред.“ Сбирката се появява от по-стара колекция рецепти, която е била притежание на фамилия водеща към влашко-гръцката Кантакузино.
Устойчивата строгост на православния пост
Изключително устойчив се оказва православния пост и на юг от Дунав. В т. нар. „Втори видински сборник“ на Софроний Врачански ясно се демонстрира как нарушаването му има съдбоносно значение в сравнение с някои други грехове. Млад човек на име Павел се изповядва за изядено яйце в петък, а не отдава значение на други, далеч по-сериозни на пръв поглед прегрешения:
„Аз на тоя мисъл бях, како е най-голям грях у постния дни коги омърси человек себе си сас някой запрещенное ядение. А да украде нещо или скурви, или другое каковое зло да учини, не имам го за грях, почто аз от отца моего и от матер научих ся да постя. А коги бих откраднал едно яйце или някой чуждо агне откраднал и изядох го или го у дом принесъл, или друго нещо грях да учиня, отец и матер моя една реч заради това не ми са рекли, како съм зло учинил аз.“
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината продължават да заемат твърде важна част в живота на населението и се спазват строго. Цани Гинчев е категоричен, че селяните в голямо село като Лясковец постят всяка сряда и петък, а понякога и в понеделник.
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината продължават да заемат твърде важна част в живота на населението и се спазват строго.
Особено показателни са и сведенията, които дава Михаил Маджаров и то за родната му Копривщица. Той пише:
„От незапомнени времена Копривщица е била скотовъдно място. Преданието казва, че тия, които я заселили, били скотовъдци, но както в цяла България, така и там се ядеше твърде малко месо. Преди всичко пазеха се строго постите без изключение, а тъй също и средите, и петъците. Имаше доста жени, които постеха и в понеделниците – едни по поръка на изповедниците, а други по своя собствена воля.”
По-богатият пости по-богато
При по-голяма отвореност към света, пътувания и впечатления, запознатост с кулинарните умения на големия град и професионалистите там, състоятелност и заможност,видимо се усещат определени отлики в консумацията по време на пост.
В една обикновена вечер в началото на повестта на Цани Гинчев „Женитба”, в заможната къща на лясковчанина бахчованджия дядо Никола и баба Николица, домакинята поставя за богата вечеря от прясна пита погача, армея, гърне бял боб със зеле, маслини и хайвер купени от пазара, ошав от сухи сливи, дренки, круши и зарзали.
Баба Николица и сама коментира за поднесеното как „питата е от три пъти пресявано чисто брашно, опече се като череша, бобът е от Вятърския път от сада, увира като каймак, а армеята е втасала като лимон; ошавът е мастьосван три пъти, сладък е като мед.”
Но трябва да мине още време за да тръгне огромното мнозинство да прибягва до пазара за храна.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум