Атентатът край Москва и украинската обсесия на Кремъл

„- Ислямска държава или Украйна?“

„- Разбира се, Украйна!“

Така отвърна на журналистически въпрос Николай Патрушев. За главата на руския Съвет за национална сигурност въпросът кой е отговорен за терористичното нападение на 22 март в търговския център „Крокус сити хол“ има еднозначен отговор.

Интересното в случая, че Патрушев се разминава в някаква степен с Путин. На 25 март руският президент призна, че кървавото нападение, отнело живота на близо 140 граждани, е дело на „радикални ислямисти“. Но в същото изявление дори и Путин направи връзка между джихадистите и „нацисткия киевски режим.“

С други думи, за Кремъл украинците са виновни априори, без значение дали има или не някакво доказателство в техен ущърб.

Основните изводи от поведението на Кремъл след атентата

От тези реакции на Москва могат да се направят следните изводи:

• Войната срещу Украйна е безспорният приоритет на Путин и неговото обкръжение. Всичко или по крайна мяра почти всичко, свързано с Русия, което се случва във вътрешен, а и във външен план, се свежда до т.нар. „Специална военна операция“.

Дори и ключови функции на държавната власт като осигуряването на обществения ред или управлението на икономиката са разглеждани през украинска призма.

• „Украинизацията“ на дневния ред означава свиване, ако и не изчезване на полето за сътрудничество със Запада.

Допреди пълномащабното нахлуване беше възможно да се мисли за разделянето на отношенията в различни коловози – т.е. работим заедно в борбата с тероризма или по отношение на контрола на ядрените оръжия, но се борим едни с други по други въпроси като влиянието в Източна Европа.

Сега обаче дори и когато на теория има някакво съвпадение на интересите, конфронтационността надделява.

Предупреждението от страна на Държавния департамент на САЩ две седмици преди атентата може да се разчете и като подаване на ръка към Кремъл, не само защитен ход с цел да се избегне разпространението на теории на заговора. Но както с началната си реакция спрямо съобщението , така и с последващите изявления след трагедия преди седмица, Кремъл показва, че няма никакви такива намерения.

В този смисъл обсесията по отношение на Украйна носи негативи на Кремъл.

Слабостта заради войната

Огромни ресурси в сферата на вътрешната сигурност се пренасочват към обслужване на военната кампания. Например за наблюдение и евентуално репресии срещу противниците на режима и на войната, особено сред етнически руското население в големите градове и по-младите и високообразованите.

Федералната служба за сигурност (ФСБ) и руското МВР, и безбройните други органи в сферата на безопасността, нямат време и възможности да се занимават с други заплахи за стабилността.

Казусът „Крокус сити хол“ е провал не само от гледна точка на превенцията, но и с оглед на неубедителната реакция по време и след нападението.

Бруталността може да се насочи към мигрантите-мюсюлмани

Действията на властите могат да доведат и до нещо повече. Бруталният последващ отговор – включително откровени изтезания от страна на представители на руската държава и безsмислена жестокост, уловена на живо и разпространена по социалните мрежи, създава допълнителен риск.

Подобни епизоди могат да последват и в руското общество. Благодарение на държавната санкция сега всеки руски националист или неофашист, който има зъб на милионите мигранти-мюсюлмани от Средна Азия и от Северен Кавказ (част от Руската федерация), може едва ли не да действа с благословията на началниците. Или поне да си мисли, че безконтролното насилие срещу малцинства или мигранти ще се толерира в някаква степен.

Това крие опасност за ситуацията в Русия.

Режимът на Путин губи позиции

В крайна сметка, под съмнение е поставен кредибилитетът на режима, и лично на самия Путин. Идвайки на власт преди почти четвърт век, той обеща на обществото две неща – порядък и икономически просперитет.

Благоденствието отдавна не е на дневен ред. Жизненият стандарт стагнира от края на 2000-те насам. Военните авантюри и съответно западните санкции – макар и да не са успели да пречупчт руската икономика, имат негативни последици за дългосрочния растеж и за модернизацията на Русия.

С други думи, от първоначалните обещания на Путин е останало само това, че в Русия ще има ред, ако и той да е осигурен с твърда ръка. След кръвопролитието миналия петък този ангажимент на властта виси във въздуха. А кризисният пиар – „Украйна (а оттам Западът) е виновна“ - само ще закърпи положението временно, ако подобни инциденти зачестят.

Провалите на Кремъл не са непременно добра новина обаче. Колкото се множат проблемите, толкова повече расте решимостта на Путин и неговите велможи да продължават войната, при това си удвоени и утроени ресурси.

За съжаление, руският империализъм е последният останал източник на легитимност за режима. В крайна сметка наистина всичко опира до Украйна.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.