Седмица след последните президентски избори в Русия през 2018 г. при пожар в претъпкан търговски център в Сибир загинаха повече от 60 души, много от които деца.
Пет дни след приключването на тазгодишното гласуване за президент, облечени в камуфлажни дрехи въоръжени лица откриха огън в концертна зала край Москва, убивайки най-малко 133 души в нападение, за което отговорност пое войнстващата групировка "Ислямска държава".
Кремъл представя президента Владимир Путин като нещо близко до спасител и силен лидер, който е донесъл стабилност и сигурност след хаоса, настъпил при разпадането на Съветския съюз.
Събитията с масови жертви, които прекъсват почти 25-годишната му дейност като президент или министър-председател - и повтарящите се образи на експлозии, пламъци и безпомощни жертви, които отчаяно се опитват да избягат - силно подкопават този разказ. Вместо това, казват анализаторите, те разказват за лидер, който се е съсредоточил върху защитата и удължаването на собствената си власт за сметка на сигурността на хората.
Критиците на Путин твърдят, че повече от три десетилетия след разпадането на СССР Русия продължава да бъде страна, в която държавата поставя собствените си интереси далеч над тези на гражданите.
Най-големият пример е войната срещу Украйна. Преди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., когато Русия струпа десетки хиляди войници на границата и САЩ предупреждаваха, че настъплението може да започне всеки момент, много наблюдатели прогнозираха, че Путин ще се въздържи. Защото смятаха, че една масирана атака ще навреди на сигурността на Русия, а няма да я подобри.
С пълномащабното нахлуване в Украйна драматично се засили натискът върху гражданското общество, несъгласните и независимите гласове, което започна повече от десетилетие по-рано - преди завръщането на Путин на президентския пост през 2012 г. след един мандат като премиер.
Правителството нарече широк спектър от мирни групи и дори несъществуващи организации „екстремисти“, от забранените политически и антикорупционни организации на покойния опозиционен лидер Алексей Навални до това, което държавата неточно описва като „международно ЛГБТ социално движение“.
Това прави Русия изключително уязвима за истински екстремисти, казват анализаторите, както и за смъртоносни бедствия, при които корупцията и небрежността причиняват или изострят ефекта от инциденти, които могат да бъдат избегнати. Като пожара в мола „Зимная вишня“ в сибирския град в Кемерово през март 2018 г., седем дни след като Путин беше обявен за победител на президентските избори през следващия месец.
„Разузнавателните служби са фокусирани върху политическо разследване и сплашване на гражданите. Те не изпълняват своята пряка отговорност да защитават обществото от реални заплахи“, написа руският политически наблюдател Дмитрий Колезев в X.
"Грандиозен провал"
Атентатът в зала "Крокус" край Москва на 22 март "изглежда като грандиозен провал" от страна на държавата, пише той. "Фантастични суми пари се харчат за "сигурност", но в действителност тази сигурност не е осигурена."
Според Козелев при други обстоятелства политическата опозиция и независимите журналисти биха притиснали правителството, като се погрижат да гарантират, че силите за сигурност си вършат работата и че парите не се харчат неправомерно.
"За съжаление, нито една от тези групи няма достъп до националната телевизия, където би могла да говори доста шумно по този въпрос", добавя той.
С други думи, вместо да служат за проверка на държавните органи, тези групи са техни мишени.
"Служителите на руските служби за сигурност са обучени да следят за специфични, политически важни „заплахи", пише Андраш Тот-Чифра, сътрудник на Програмата за Евразия в базирания в САЩ Институт за външнополитически изследвания, в X. Той добавя, че "поради ограничения в ресурсите/времето/работната сила това означава, че те имат по-малък капацитет да гледат и предотвратяват действителните заплахи".
След като веднъж е извършено нападение или смъртоносен инцидент, стратегиите и тактиките, прилагани от руските власти, често изострят последиците от него, което кара роднините на жертвите да обвиняват правителството на Путин в бездушие или небрежност.
Пример за това е бавната реакция на Путин на катастрофата с подводницата "Курск" през 2000 година - първата от мандата му, а според експертите погрешните реакции на терористичното нападение срещу театър "Норд-Ост" в Москва през 2002 г. и на кризата със заложниците в училището в Беслан в Северна Осетия през 2004 г. увеличават броя на жертвите. И в двата случая руските спецслужби използваха отровен газ срещу нападателите, при което много от похитените граждани починаха. Жертвите бяха стотици.
Превесът на приоритетите на държавата и нейните висши ръководители над интересите на гражданите не е нов проблем: той датира още от съветско време и от епохата на царизма и е явление, което според дисиденти, правозащитници и опозиционни политици трябва да бъде променено, за да може Русия и нейният народ да процъфтяват.
Критиците на Кремъл обаче твърдят, че с напредването на управлението на Путин то е станало все по-ясно изразено.
Наред с други неща, те посочват войната в Украйна, която доведе до стотици хиляди руски жертви, въпреки че Путин, който си осигури нов шестгодишен мандат, използва изборите, за да се представи като незаменим лидер на една дълбоко обединена страна. Според опоненти и анализатори вотът е бил строго контролиран и белязан от милиони фалшифицирани гласове.
Форум