Алфред Нобел, простосмъртният

Има един човек, който не би могъл да получи Нобелова награда. Той е Алфред Нобел и измисля не само динамита.

За него Айнщайн казва - Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Това е все едно да съдим морето за удавниците - а и Нобел всъщност е горд с трудовете си. Но има и още ирония.

Айнщайн критикува наградата, но когато му я присъждат, не отказва славата и парите. А и после сам се оказва в обувките на Нобел – критикуван е, че с формулата E = mc² отваря пътя на атомната бомба.

Но и далеч преди Айнщайн делата на Алфред Нобел не се смятат за човеколюбиви. С това е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда.

През 1888 г. Нобел е в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Но френско издание греши и пуска некролог със заглавие: „Търговецът на смърт е мъртъв”.

Идеята, че всички ще го запомнят погрешно, стряска Нобел и той замисля наградата. На 27 ноември 1895 подписва завещание, с което влага в награден фонд 94 на сто от личното си богатство.

Година по-късно умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първата награда.

Тя веднага става най-престижното световно отличие за принос в пет области – физика, химия, медицина, литература и световен мир.
Мнозина се питат защо точно в тези сфери. Просто те са свързани с живота на Нобел.

Физика и химия – да. Той няма и ден стандартно училище, а само частни учители, но е водещ химик и изобретател, което пък без физика не става.Наградата за медицина е заради значението ú за човечеството – а на битово ниво връзката е, че Нобел има крехко здраве и се възхищава на постиженията в тази сфера.

Силен личен елемент има и при литературата. „Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец” – пише Нобел сякаш за себе си. Въпреки огромния бизнес, в личния живот той е истински отшелник. Но никога не остава без книги - има в личната библиотека поне 1500 романа на петте езика, които свободно говори, чете и пише. А не остава и без мастило не само за писма, а и за литература.

В архивите му има ранни стихове и два романа. Накрая се захваща с драматургия и година преди смъртта си публикува една комедия и една трагедия. В завещанието Нобел нарежда наградата да се връчва на „човек, който в полето на литературата създаде най-забележителна работа в идеалната посока”.

Е, с тази „идеална посока” малко обърква Нобеловия комитет, който дълго номинира само автори с идеалистично и метафизично творчество.

Най-противоречива и днес е наградата за мир. През 2009 например я получава Барак Обама, ненавършил още година на президентския пост и несвършил нищо в международен план. Но има и по-фрапиращи случаи.

През 1994, заради „усилията да изградят мира в Близкия Изток“, наградата получават Шимон Перес и Ицхак Рабин от Израел. Заедно с тях обаче награда получава и палестинският лидер, определян от САЩ и Израел за терорист, Ясер Арафат, макар че той не помага, а пречи на мира.

Тази награда се смята за най-странното наследство на Нобел и се твърди, че е създадена като изкупление на човек, който от кръвожадност и за пари прави неща, с които да се избиват хора.
Това обаче не е вярно.

Първо, Нобел изследва експлозивите и изобретява динамита, за да подпомогне минната и строителната индустрия като намали високата смъртност от взривове с нитроглицерин и други нестабилни вещества. Показателно е, че след динамита изобретява джелигнайт и балистит, субстанции, всяка от които е още по-стабилна и по-подходяща за транспорт и работа.

Второ, динамитът прекрасно служи на човечеството и води до реализация на грандиозни проекти.

Трето, постиженията на Нобел са не само в сферата на взривните вещества, а са свързани с производството на гума, синтетични влакна и много други. Той има над 350 патента, всеки от които му носи пари.

Четвърто, фактът, че негови изобретения се ползват от военните, също не е инкриминиращо деяние, дори от морална гледна точка. А трябва да се знае, че въпреки обвиненията в кръвожадност, Нобел е убеден пацифист. Той смята, че ако съществува силен взрив, способен за миг да унищожи цели армии, войните ще се обезсмислят и ще спрат.

Това да ви напомня например философията на ядреното сдържане, станала реалност стотина години след тази уж наивна идея на Алфред Нобел?

Той е роден през 1833 г. в Стокхолм и умира през 1896 г. в Сан Ремо. Нобел е истински гражданин на света – пътува много, сключва договори, развива производства, лаборатории, научни изследвания. През цялото време обаче е сам.

Макар да преживява няколко любовни истории, никога не се жени. Когато издатели го натискат за автобиография, казва им да напишат просто следното:

„Нобел е бедно, полуживо същество. Достойнствата му са, че поддържа ноктите си чисти и не е никому в тежест. Недостатъците му са липса на семейство, велико търпение, слабо здраве, но добър апетит. Единственото му желание е да не бъде погребан жив. Най-големият му грях е, че не обича богатството. Нима това не е достатъчно за простосмъртния?”