Алберт Айнщайн – живот в секунда вечност

След като Айнщайн изнамери формулата E = m.c², всички знаят на какво е равна енергията на дадено тяло. Но знаем ли какви сили се крият тук. Ако маса от 1 кг. се умножи по близо 90 милиарда, колкото е квадратът на скоростта на светлината, получената енергия ще съответства на 21 500 тона тротил, 2 650 000 000 л. бензин, 25 млрд. киловатчаса електроенергия или 21.5 трилиона килокалории.

„Ако говорите с красиво и умно момиче, вечността ви се струва секунда. Ако седнете на нагорещена печка, секундата ви се струва вечност” – описва Айнщайн относителността. Идеята му граничи с вяра в чудеса. Според Нютон време и пространство са абсолютни, Вселената не се променя, а гравитацията е невидима сила вътре в телата. Но някои и днес не знаят, че със Специалната и Общата теория на относителността, Айнщайн отмени Нютон.

Айнщайн обяснява как стават големите открития: „Допускаме - всички образовани знаят, че нещо е невъзможно. Но един невежа не знае. Точно той прави откритието”.

През 1905 например всички знаят, че светлината се състои от плавно осцилиращи електромагнитни вълни, само Айнщайн твърди, че тя се състои от дискретни, независими порции енергия. Но за Айнщайн 1905 е истинска „година на чудесата”. Първо е теорията за светлината, а през май е второто чудо – той намира начин да определи броя и размера на атомите в дадено пространство.

После идва „Специална теория на относителността”, с която доказва, че Принципът на относителността е съвместим с електромагнетизма и развива идеята за двойственото състояние на светлината - и вълна, и частица. Но и това не стига - през септември публикува нов вариант на Специалната теория, с формулата E = m.c² - просто, истинско, красиво.

Геният Айнщайн е единственият, изравнил рекорда на гения Нютон – за една година да измисли и докаже четири фундаментални научни идеи.

Тогава Айнщайн е на 26, женен е за сръбската красавица Милева Марич, и си вади хляба в патентно бюро в Берн. Работата не го изморява, носи му пари за семейството и житейски удоволствия – да пуши, да пие, да обсъжда по кафенета вселенски въпроси.

Алберт Айнщайн е роден през 1879 в Улм. Той проговаря трудно и изглежда, че мисли трудно – но се бави, защото е претрупан с информация. На пет е първото чудо - получава компас и е захласнат от стрелката, която се движи без видима причина. На 6 започва да свири на цигулка, удоволствие за цял живот.

Трето чудо е на 12. Семейството помага на беден студент и той запознава Алберт с някой си Евклид, а до 14 малкият овладява интегралното и диференциалното смятане. Междувременно чете „Критика на чистия разум” и Кант завинаги му е любим.

Училището мъчи младия Алберт, той зарязва гимназията и отива при родителите си в Италия. На 16 кандидатства в политехниката в Цюрих, но, макар блестящ по физика и математика, се проваля на другите дисциплини. Съветват го да завърши гимназия в Аарау и да кандидатства пак. Но в Аарау, освен с учене, Айнщайн се занимава и с любов. Тя се казва Мари, връзката не е платонична, но се разделят приятелски.

Като студент той не е много прилежен, предпочита бирарията, но Марсел Гросман му дава записки. Друга важна връзка е с Милева, единствено момиче в курса, умна, красива, а Айнщайн е интелигентен чаровник с чувство за мисия и хумор - неустоимо взаимно предизвикателство.

Отначало двамата живеят заедно с удоволствие, макар че той не е почитател на брака и налага строги правила какво може и не може жена му. Тираничното отношение обаче не впечатлява Милева, тя спазва условията, но неприятностите идват с подозренията в изневери.

Освен случайни контакти, през 1912 Алберт наистина се залюбва с братовчедка си Елза. През 1915 Милева го напуска, следва мъчителен 4-годишен развод, който е факт, когато Айнщайн вече е голяма научна звезда. С фундаменталните статии през 1905 той се прочува, заема професорски места в Берн, Цюрих, Прага и е член на Пруската академия на науките. Междувременно работи по математиката на радиацията, квантовата теория на твърдите тела, молекулярната теория на топлината и въпроси на гравитацията.

Това е основата за завършената през 1915 „Обща теория на относителността”. Тя прави сензация, но е недоказана. Възможно доказателство е заложено в предвиждането, че силната гравитация трябва да изкриви пътя на светлината и ефектът може да се види при пълно слънчево затъмнение.

През 1919 в Южна Африка Едингтън снима изкривената светлина покрай черното слънце и „Таймс” пише: „Революция в науката – Нова теория за Вселената – Нютоновите идеи са преобърнати”. Едингтън е герой, журналист го пита дали наистина само трима души разбират Общата теория, а той: „Младежо, Айнщайн безспорно я разбира, аз също – но кой е третият?”.

Айнщайн не харесва идеята за Големия взрив, държи на класическата безкрайност на Вселената, но Хъбъл открива „червеното преместване” и доказва, че тя се разширява. Айнщайн е скептик, изследва доказателствата и измисля прочутата си константа - сила, която ще спре разширяването. Но доказателствата сочат обратното и той с горчивина признава, че проклетата константа е най-голямата му грешка като физик. В наши дни обаче се разбира, че тя всъщност е свързана с тайнствената „тъмна енергия”. Така че - да живее способността на гения да е прав, дори когато смята, че греши.

Айнщайн е така известен, че е символ на цялата еврейска наука и нацистката кампания срещу нея включва лични нападки срещу него. Той напуска Германия през 1933 и отива в Института за фундаментални науки в Принстън, САЩ. Пътува като швейцарски гражданин, но минава през германското консулство в Белгия и демонстративно хвърля немския си паспорт.

В политиката обаче геният на Айнщайн не е толкова голям, колкото му се иска. Първо пише на Рузвелт САЩ да направят атомна бомба преди нацистите. После публично се обвинява, че е сгрешил - макар че точно отказът му е грешка. Айнщайн стимулира проекта „Манхатън”, но не участва в него - ФБР е смутено от левичарството му.

Да, той не харесва сталинската диктатура, но държи на някакъв „демократичен социализъм”, в който пазарният хаос се централизира, а общественият живот се демократизира. Е, няма как да стане.

Отношенията му с Бога също са сложни. Понякога се държи като атеист, но отрича да е атеист. Нарича се агностик и дори „религиозен невярващ”, а като учен директно намесва Бог в дебатите. Прочута е репликата, с която отхвърля основни принципи на квантовата механика – Бог не играе на зарове. Не толкова популярно обаче е другото му изказване: „Искам да проникна в ума на Бога”. И наистина опитва.

След като получава Нобел за физика през 1922, Айнщайн е може би най-популярният учен и се захваща с най-фундаменталните въпроси – единна теория на полето и релативистка космология. Играе си например с идеята, че светът има не 4, а 5 измерения. Резултатът не му харесва и го зарязва – но днес идеята се възражда като Теория на суперструните.

Както се знае обаче, човек, дори да е Айнщайн, все някога си заминава от този свят. През 1955, на 76, той умира в леглото си, като промърморва няколко думи. Сестрата не ги запомня, защото не ги разбира – Алберт Айнщайн говори на немски. Е, поне някои неща изглежда не са докрай относителни.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.