Денят е 16 април 1945, мястото е нацисткият концентрационен лагер Бухенвалд в Източна Германия. Само няколко дни по-рано той е бил освободен от американската армия.
Сега американските войници са довели около 1000 от жителите на близкия град Ваймар да видят телата на затворниците. На маса американските военни патолози са изложили и намереното в една от лабораториите в лагера – простреляно човешко сърце във формалин, парчета татуирана човешка кожа, абажур за лампа, направен от човешка кожа. Кожа на затворници от лагера.
Дълги години след това – от 1954 до 1990 г., тези човешки останки остават изложени в мемориалния комплекс на мястото на лагера като доказателство за крайното измерение на нацистките престъпления.
Абажурът се превръща в един от най-известните експонати в музейната сбирка. Представен е с обяснението, че е използван за нощна лампа, която е стояла до легло в една от вилите на командирите от Шуцщафел (СС) в Бухенвалд. Бил е само един от много подобни „трофеи“, изработвани в лагера от кожата на убити затворници.
Снимка, направена след освободжаването на лагера. Според оригиналния надпис към нея тя показва личния дом на коменданта на лагера - "Haus Buchenwald". Авторът на изображението твърди, че в тази сграда са намерени два или три абажура, направени от човешка кожа.
През всичките тези години обаче нито една експертиза не успява да докаже с пълна категоричност, че при него става дума за човешка кожа. Заради тези съмнения, но и по етични причини, през 1990 той е свален от музейната експозиция.
Едва в края на март, близо 80 години след откриването му, ново изследване еднозначно показа, че наистина е направен от човешка кожа. А потвърждението за това идва във важен момент, когато крайнодесните гласове в Германия, призоваващи за по-мек поглед върху нацисткото минало, стават все по-силни.
Американски войници и бивши затворници пред автомобил с тела в двора на крематориума в Бухенвалд, 18 април 1945 г.
Нацистки „сувенири“
След загубата на хитлеристка Германия във Втората световна война концентрационният лагер Бухенвалд се превръща в синоним на престъпленията на нацисткия режим. По думите на настоящата министърката на културата на Германия Клаудия Рот това е място, на което „човешкото достойнство е било унищожавано, убивано, измъчвано, унижавано [..]”.
През него за 8 години преминават над 270 000 затворници, мнозинството от които евреи. Около 56 000 са убити, удушени в газовите камери или умират вследствие на тежките условия в лагера. Те са част от общо близо 6 милиона евреи, убити по време на нацисткия геноцид срещу евреите, известен като Холокост.
Освободени затворници в Бухенвалд разговарят с американски войници, 18 април 1945 г.
На този фон случилото се в Бухенвалд е пример за зверствата на режима. Първото научно потвърждение, че членовете на СС в лагера са използвали кожата на затворници, за да изработват предмети за лична употреба от нея, идва малко след освобождаването му.
Още през май 1945 г. американска военна лаборатория изследва три от парчетата кожа с видими татуировки и заключва, че представляват човешка кожа. По-късно те стават част от доказателствените материали по време на съдебните процеси срещу бивши членове на СС.
Историците установяват, че практиката да се снема кожа от труповете на затворници и да се използва за изработка на предмети всъщност е въведена в Бухенвалд още в началото на 40-те години. Най-често става дума за изработка на калъфи за джобни ножчета или абажури, а кожи с татуировки по тях са били особено предпочитани.
Благодарение на тази практика един от лагерните лекари – Ерих Вагнер, дори защитава докторската си титла, която е стриктно в духа на човеконенавистната нацистка идеология. В дипломната си работа тогава той твърди, че татуировките са признак на „по-низши цивилизации и но-ниска интелигентност“.
Освободени затворници от Бухенвалд в барака 56 на малкия лагер. Прав вдясно: Симон Тонкман, 16 април 1945 г.
Абажурът
През 1954 г. на територията на Бухенвалд е открита музейна експозиция с част от откритите предмети от човешка кожа. Сред тях е изложен и малък абажур, чиято автентичност обаче дълго време не е изследвана. През 1992 е направена експертиза, която има за цел да установи това. Тя обаче така и не завършва с категорични резултати, а допуска възможността той да е бил изработен от синтетичен материал.
Едва през 2023 г. фондацията, която управлява мемориалния комплекс на мястото на лагера, възложи нова експертиза. Тя беше изготвена от един от най-известните в света съдебномедицински биолози - Марк Бенеке. На 21 март той представи резултатите от нея, според които еднозначно и категорично става дума за човешка ДНК.
Портата на лагера, която е била и главната наблюдателна кула и единствен разрешен вход и изход към лагера, е построена от затворници през 1937 г.
По думите на Бенеке в изследването са участвали лаборатории извън Германия, които не са знаели откъде идват пробите, които им изпраща. Използвани са и технологични методи, които не са били възможни при предишната експертиза преди 30 години.
Защо нова експертиза точно сега?
След обявяването на резултатите от новата експертиза германската обществена телевизия ZDF определи разкритията като „свидетелства за презрението към човечеството“ на нацистите.
По думите на директора на фондацията „Мемориален комплекс Бухенвалд“ Йенс-Кристиян Вагнер новото потвърждение показва, че „СС е бил напълно дехуманизиран“. А това е важно да се припомня и доказва отново и отново дори и осем десетилетия след края на нацисткия режим. Причината според Вагнер са засилващите се крайнодесни настроения и историческият ревизионизъм в Германия по отношение на националсоциалистическото минало.
През 2017 г. крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за първи път влезе в германския парламент. Миналата година тя за първи път успя да излъчи и кмет на по-голям град. Това се случи само дни, след като службите в страната я определиха като „екстремистка“ формация.
Вижте също Неонацисти с план. Как една тайна среща в Германия предизвика масови протести
Днес нейни представители повтарят една от основните тези, омаловажаващи престъпленията на нацизма, а именно тезата за „култ към вината“. Според нея Германия погрешно е възприела политика на усилено преподаване и припомняне на нацистките престъпления.
„[Напоследък] се увеличиха атаките от крайнодесни екстремисти над работата на мемориалния комплекс: постоянното дискредитиране на работата на мемориала като т.нар. „култ към вината“, което идва от страна на АзГ, но също така и драсканици на свастики или посетители, които правят хитлеристкия поздрав или викат „Sieg heil”, разказва Йенс-Кристиян Вагнер пред радио Дойчландфунк.
„Това е едно малцинство, което става все по-самоуверено, все по-гласовито и все по-агресивно“, добавя той.
Крематориумът в Бухнвалд, заснет на 12 април 2015 г., когато Германия отбеляза 70-ата годишнина от освобождаването на лагера.
По думите му ревизионистите, които отричат Холокоста, през последните години често са използвали като аргумент именно неяснотите около предметите, направени от човешка кожа в Бухенвалд. Заради липсата на категорична експертиза множество крайнодесни твърдяха, че всички свидетелства за издевателства в концентрационните лагери са без доказателства.
Именно заради това „се налага да бъдем много прецизни в момент, в който се засилват исканията като това на [лидера на АзГ в Тюрингия] Бьорн Хьоке за „180-градусов завой“ в отношението към паметта за националсоциализма“, посочва Вагнер.
Вижте също Радикализация, насилие и (не)малко Русия. Какво събра "Възраждане" с "Алтернатива за Германия"Има ли други такива абажури?
Историкът отбелязва още, че експерименти с кожа от затворници са съществували като практика и в други концентрационни лагери, но използването ѝ за създаване на вещи е специфично единствено за Бухенвалд. Там предметите, изработени по този начин, са били десетки.
Миналата година мемориалът е получил от Великобритания още един експонат, който свидетелства за практиката. Предполага се, че това е човешка кожа, която е била част от друг, по-голям абажур за лампа, за която съществуват само малък брой снимки. На една от тях тя се вижда върху бюрото в стаята на тогавашния командир на лагера Херман Пистер.
„Очевидно този абажур е бил разглобен“, казва Вагнер. По думите му има голяма вероятност части от него да са били отнесени на различни места по света след края на Втората световна война. През следващите месеци предстои криминалният биолог Марк Бенеке да изследва частта, изпратена от Великобритания, за да установи автентичността ѝ.