Федералната служба за защита на конституцията на Германия (BfV), която оглавява вътрешното разузнаване в страната, поставя под наблюдение партията “Алтернатива за Германия“ (AfD). Причина за събитието са подозрения за нарушаване на конституцията и доказани връзки с неонацисти, съобщиха Шпигел и ДПА.
“Решението е скандално и ние ще предприемем юридически стъпки срещу него. Контраразузнаването разпространи информацията до медиите преди да ни уведоми. И това се случва две седмици преди регионални избори. Такова поведение вреди на демокрацията”, заяви председателят на партията Тино Крупала.
От разузнаването не разпространиха официална информация по случая заради продължаващо съдебно дело между тях и AfD. В съд в Кьолн те оспорват, че официалното обявяване за разследване срещу партията ще навреди на възможността им да участват в изборите наравно с опонентите им. В Отговор от BfV съобщиха, че няма да съобщават официално за разследванията си срещу партията в близкото бъдеще.
Поставянето на AfD под наблюдение идва след двугодишен анализ на изказвания на нейни представители, както и на действията на партията. По данни на Шпигел докладът включва над 1000 страници с анализи на адвокати и експерти по екстремизма, които са събирали документи от 2019 г. насам. Поставянето под наблюдение позволява разузнаването да използва различни похвати като специални разузнавателни средства, внедряване на агенти под прикритие, обиски на помещения и други.
По-рано младежката организация на партията също беше поставена под наблюдение, а разследвания срещу нея текат в четири от федералните провинции.
Кои са “Алтернатива за Германия“ и какво правят
От 2017 г. “Алтернатива за Германия“ е най-голямата опозиционна партия в страната. Нейната история стартира през 2013 г., а основното им политическо послание тогава беше свързано с противопоставянето срещу членството на Федералната република в Еврозоната и по-конкретно срещу отпускането на заеми за страните, натрупали огромни дългове като Гърция.
За формацията започна да се говори като за крайно дясна няколко години по-късно заради противопоставянето им срещу пристигащите от Близкия Изток мигранти. От тогава партията се фокусира основно върху този въпрос, обявявайки, че се бори срещу “инвазия на чужденци“ и исляма, който определи за чужда на Германия религия.
Позиционирането на партията като крайнодясна се изостряше от изказвания като тези срещу паметници на жертвите на холокоста и желание за преразглеждане на нацисткото минало на страната.
AfD е в едно политическо семейство с други крайнодесни европейски партии като френския “Национален фронт”, която се прекръсти на “Национален събор“ с лидер Марин Льо Пен, австрийската “Партия на свободата“ и други. В кампаниите им се е включвал и едно от основните лица, които подкрепяха вота за Брекзит, Найджъл Фараж.
Именно изострянето на реториката и фокусирането срещу политиките за приемане на емигранти, чиито най-сериозен застъпник беше Ангела Меркел, доведе до силните им резултати по време на последните парламентарни избори през 2017 г.
От партията се противопоставят също и на абортите, търсят увеличаване на помощите за “традиционни семейства“ и се обявяват за противници на “алтернативните“.
Въпреки това от 2017 г. насам подкрепата за тях постепенно намалява, което се доказа в резултатите на регионалните и европейски избори в страната. Последните проучвания показват подкрепа между 9 и 11 процента за партията.
В последната година от партията се опитват да се възползват от реториката срещу мерките и ваксините за COVID-19. Нейни членове и симпатизанти бяха част от многохилядните протести срещу рестрикциите, въведени във Федералната република, които се проведоха миналото лято.
“Задължават ни да се имунизираме с РНК-ваксина, която ще промени нашата ДНК! Не забравяйте - няма никакви научни доказателства за извънредна епидемиологична обстановка!”, твърдят от партията. Един от най-изявените лидери на най-крайната фракция в нея, Бьорн Хьоке, поставя под съмнение наличието на пандемията и призовава отхвърлянето на “корона-диктатурата“.
В Германия предстоят частични местни избори, а през септември ще се проведат и парламентарни. Очаква се тяхното значение да е още по-голямо, след като Ангела Меркел обяви, че няма да се бори за нов мандат като канцлер и вероятно ще се оттегли от активната политика.
