България и Румъния са официално приети за пълноправни членки на Шенген. Решението беше взето в четвъртък по време на среща на вътрешните министри на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел.
Новината идва, след като в края на март двете страни се присъединиха към Шенген по въздух и море. От 1 януари 2025 г. те вече ще са част от свободното пространство и по суша.
Вижте също "Голям успех", "повече приходи" или "опасно". Какви са българските реакции за влизането в ШенгенКакво се променя
Решението означава, че:
- от 1 януари 2025 г. официално отпадат граничните проверки с Гърция. Всички пунктове към южната граница с нея ще бъдат отворени, на тях ще се минава без показване на документи, като ще има само спорадични проверки.
- На границата с Румъния нещата изглеждат различно. Там поне през следващите 6 месеца ще действа олекотен режим с проверки, но не на всички пътуващи.
Причината за това е допълнителна договорка с Австрия, която поиска поне през първата половина от 2025 г. на границите между България и Румъния и между Румъния и Унгария да се запазят част от проверките.
Именно Австрия дълго време се противопоставяше на пълноценното членство на София и Букурещ към Шенген заради притеснения, че членството им ще увеличи потока на мигранти към Австрия.
В края на ноември стана ясно, че Виена ще вдигне ветото си върху присъединяването на двете страни и към сухопътния Шенген. Основното изискване на австрийското правителство за приемането на София и Букурещ за пълноправни членки на Шенген беше по-добър контрол на външните им граници и ограничаване на броя на влизащите мигранти.
По-рано тази седмица австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер каза, че Виена се отказва от противопоставянето си, тъй като пристигащите през България и Румъния мигранти в Австрия са намалели значително.
Вижте също Вече в Шенген - паспорта, багажа, детето. Какво на практика се променяНидерландия също дълго време беше против членството на България в Шенген. Тя имаше претенции към българските власти заради липса на ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност, но накрая също свали ветото си.
В сряда, в последния момент преди присъединяването на двете страни, нидерландската Партия на свободата внесе в парламента декларация, която настояваше правителството на страната да гласува против. Тя обаче не получи достатъчно подкрепа.
"Историческо решение"
В четвъртък Унгарското председателство на ЕС определи решението като "голяма победа за България, Румъния и цяла Европа". Приветствия дойдоха и от страна на председателките на Европейската комисия - Урсула фон дер Лайен, и на Европейския парламент - Роберта Мецола.
Вижте също "Изцяло в Шенген - където принадлежите". Какво казаха европейските лидери след приемането на България и РумънияБългарското и румънското външни министерства публикуваха съвместно изявление, в което приветстваха новината.
"Това е историческо решение, бележещо края на процеса на присъединяване на двете страни към зоната за свободно движение в ЕС, основна цел, както на България, така и на Румъния, от момента на тяхното присъединяване към ЕС", се казва в него.
"Днес е исторически ден за България, за българските граждани, за българския бизнес", каза и служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков.
Какво е Шенген
Предстои решението за сухопътното приемане на България и Румъния формално да бъде потвърдено на 17 декември и от лидерите на страните-членки.
Шенгенското пространство е споразумението за свободно пътуване, което първоначално е подписано през юни 1985 г. в малкото люксембургско село Шенген от пет държави - Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия.
С приемането на България и Румъния страните от ЕС, които са членки на Шенген, стават 25. Само две държави от ЕС - Кипър и Ирландия - не са членове.
Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които не са част от ЕС, също са се присъединили към Шенгенското пространство.
Очаква се премахването на граничния контрол да даде допълнителен тласък на икономиките на България и Румъния, тъй като на камионите няма да се налага да чакат с дни на километрични опашки по границата, което значително увеличаваше разходите за транспортираните стоки.
Мярката отдавна се очакваше и от диаспорите на двете страни, чиито членове прекарваха дълги часове на границата през летния и зимния ваканционен сезон.
Your browser doesn’t support HTML5