Какъв е интересът на Путин от мащабната размяна на затворници между Русия и Запада

Двадесет и четирима. Общо толкова американци, граждани на други западни страни, руснаци, държани в руски затвори, както и руски граждани, арестувани или осъдени в Европа и САЩ, бяха освободени в четвъртък в рамките на най-мащабната размяна на затворници между Русия и Запада от Студената война насам.

Сред освободените от руски затвори са опозиционният активист Владимир Кара-Мурза, журналистката от Радио Свободна Европа Алсу Курмашева, репортерът от Уолстрийт Джърнъл Еван Гершкович и бившият американски морски пехотинец Пол Уилън.

Размяната дойде няколко месеца след смъртта на лидера на руската опозиция Алексей Навални, който почина в руска наказателна колония.

Защо руският президент Владимир Путин освободи тези хора и защо го направи точно сега?

Ето три причини.

„Патриоти“ и затворници

През 25-те си години като президент или министър-председател Путин все по-често показва на руснаците какви хора смята за ценни. Това са лоялни личности, които служат на държавните интереси. Дори ако (или особено ако) действията им са обида за Запада.

Тези сигнали станаха още по-ясни, откакто Путин започна пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Той награди войници, обвинени в извършването на зверства в нападнатата страна. Освен това засили натиска срещу всички форми на несъгласие и особено срещу антивоенната дейност в Русия.

Путин, който е бил дългогодишен офицер от съветското КГБ и ръководител на Федералната служба за сигурност (ФСБ) преди издигането си до върховете на властта, неведнъж се е опитвал да покаже, че Кремъл защитава хората, които смята за „правилните“ руснаци. Включително възприеманите за лоялни членове на службите за сигурност.

Ярък пример за ценностите на Путин е Вадим Красиков - бивш офицер от ФСБ, който е най-важната фигура за Москва в размяната на затворници.

В четвъртък Красиков беше освободен от затвор в Германия, където излежаваше доживотна присъда. Той беше осъден за убийството през 2019 г. на Зелимхан Хангошвили, грузински гражданин и бивш полеви командир в Чечения.

Прокурорите в Германия твърдят, че Москва е поръчала убийството, защото Хангошвили е командвал сепаратистките сили в руския регион Северен Кавказ от 2000 до 2004 г. по време на Втората чеченска война, което е помогнало за утвърждаването на авторитета на Путин, който стана президент през 2000 г.

В спорно интервю за Тъкър Карлсън през февруари Путин похвали Красиков, без да го назовава поименно, споменавайки „човек, който поради патриотични чувства е ликвидирал бандит в една от европейските столици“, и даде да се разбере, че иска да осигури освобождаването на осъдения убиец и завръщането му в Русия.

Врагове на държавата?

В същото време, докато насърчава действия като тези на наемния убиец Красиков, руската държава засилва натиска си върху политическите опоненти, гражданското общество и инакомислещите - особено тези, които се обявяват срещу войната в Украйна.

Няколко от разменените сега руски граждани бяха вкарани в руски затвори за държавна измяна или участие в предполагаеми „екстремистки“ дейности в процеси, които според Запада са изцяло политически мотивирани.

Други бяха признати за виновни за дискредитиране на руската армия или за разпространяване на невярна според правителството на Путин информация за войната срещу Украйна.

Макар да твърди, че не се интересува от делата срещу тези обвиняеми през годините, Путин многократно е заявявал, че всеки, който нарушава закона, трябва да бъде наказан.

Като освобождава тези затворници обаче, той изпраща сигнал, противоположен на посланието, отправено за Красиков: прав им път на хората, които според Кремъл са врагове на държавата и пионки на Запада.

През март 2022 г., малко след като започна инвазията в Украйна, Путин каза, че руснаците „винаги ще могат да различават истинските патриоти от мръсниците и ще изплюват предателите като муха, която случайно е влетяла в устата им“.

В същото време Путин може да твърди, че действа от хуманитарни интереси, както е правил в миналото със затворници като Михаил Ходорковски.

Междувременно смъртта на Навални, за която неговата вдовицата Юлия Навалная и други обвиняват Путин, позволи на Кремъл да проведе размяната на затворници, без да освободи единствения си противник, когото в никакъв случай не искаше да види на свобода - било то в чужбина.

Тогава съюзниците на Навални казаха, че към момента на неговата смърт се е подготвяла сделка за размяна, която да включва неговото освобождаване и това на Красиков. Сега САЩ за първи път потвърдиха, че това е било така.

Факторът ноември

Размяната на затворници е резултат от американско-руски преговори по въпроса и се случва малко повече от три месеца преди президентските избори в САЩ.

Президентът Джо Байдън, който пое ангажимент да осигури освобождаването на американците, задържани в Русия и други държави по обвинения, които според Вашингтон са фалшиви, оттегли кандидатурата си за преизбиране миналия месец.

Американско-руските връзки са изключително обтегнати от инвазията на Москва в Украйна. Който и да спечели изборите в САЩ на 5 ноември - бившият президент Доналд Тръмп или сегашната вицепрезидентка Камала Харис, освобождаването на няколко американци, задържани в Русия, до известна степен ще му даде възможност да "започне на чисто" отношенията с Кремъл през предстоящия четиригодишен мандат.

Казано по-просто, това облекчава един от основните източници на напрежение в отношенията между двете страни, една от причините Съединените щати да бъдат толкова остри спрямо Русия.

Путин, който изглежда е съсредоточен почти изцяло върху войната срещу Украйна, може да се опита да използва размяната на затворници, за да подкопае подкрепата в САЩ за помощ за Украйна, особено в Конгреса, или да поиска отстъпки от санкциите, наложени на Русия заради войната.

Освен това Кремъл може би вижда „възможност да се опита да изолира Украйна“, смята Сам Грийн, професор в Института за руски изследвания към Кралския колеж в Лондон.

„Чрез тази размяна Москва се стреми да демонстрира, че (а) може да преговаря добросъвестно и (б) е готова да сключва сделки със Запада“, казва Грийн.

„Това ще засили позициите на тези, които призовават западните правителства да наложат на Киев сделка за прекратяване на огъня, и ще отслаби позициите на онези, които смятат, че такова прекратяване на огъня е пагубно за украинската и европейската сигурност в близък, среден и дългосрочен план“, написа той в Екс.

Освен това според него посяването на съмнения на Запад относно ползата от продължаването на подкрепата за Украйна може да се окаже достатъчна победа.

"Но Кремъл поема риск. Ако това не проработи и ако подкрепата продължи, какви разменни монети му остават? Всъщност само ескалация“, отбелязва Грийн.

Въпреки публичните му намеци за обратното, много анализатори твърдят, че Путин би предпочел Тръмп да спечели изборите.

Имаше и спекулации, че Кремъл може да откаже споразумение с Байдън за освобождаването на американските граждани, но да одобри такава размяна след изборите, ако Тръмп спечели - отново с надеждата да изглади пътя за отстъпки от страна на САЩ по отношение на Украйна или регионалната сигурност.

Това обаче би могло да се приеме от хората в Русия като угодничество, а при победа на Харис - като ненужна отстъпка, така че Кремъл може би е сметнал за най-безопасно да действа сега. Освен това начинът на действие на Байдън вече е познат, докато за Кремъл не толкова сигурно как Тръмп или Харис ще подходят към въпроса.

От друга страна, моментът на размяната може да има малко общо с изборите в САЩ и да зависи повече от това кога преговорите са напреднали до степен, в която размяната е възможна, както и от фактори като желанието на Путин да върне Красиков в Русия.

Междувременно, въпреки обхвата на размяната, няколко американци и други задържани, които още са в ръцете на Русия - и които на Запад се разглеждат като заложници - остават като разменна монета за Кремъл.

И ако на Запад възникнат спорове относно разумността на освобождаването на осъдения за убийство Красиков, Путин ще приветства това развитие.

Във всеки случай, независимо от точния момент, в който се случи, размяната на затворници постави Русия на мястото, където Путин, който е на власт вече четвърт век, винаги е искал да бъде: на масата за преговори със Съединените щати.