Нов теч на документи от имейла на руски политик "изрови" един изчезнал държавен документ, свързан със строителството на "Турски поток" в България.
Става въпрос за Пътната карта за развитие на газопреносната система на страната от 2017 г., която редица институции от години казват, че е загубена. За нея се смята, че доказва, че проектът е контролиран и финансиран от Русия, въпреки че по документи е български.
Сега от група за борба с дезинформацията, която се нарича Bg Elves, публикува серия от разкодирани документи, сред които и тази карта. Потвърждение за автентичността няма от българските институции. Но данните съвпадат с вече известни факти и събития около ударното строителство на газопровода. Към днешна дата той е "вратата" на руския газ към Европа.
Новината идва на фона продължаващата вече две години война на Русия срещу Украйна. Продължението на "Турски поток" през България работи и транзитира руски газ към Сърбия и Унгария от 2021 г. С него Русия заобиколи Украйна, откъдето минаваше газът за Южна и Източна Европа.
Течът на данни е от хакнатия от украинци имейл на Евгений Зобнин, сътрудник на руския депутат Александър Бабаков, казват от Bg Elves. Пощата на Бабаков също бе хакната и част от изтеклите документи от нея бяха публикувани през септември миналата година. Тогава Софийската градска прокуратура (СГП) съобщи, че проверява публични данни за "нерегламентирано договаряне" за изпълнителите на строежа на газопровода „Турски поток“. Няма данни за резулат от проверката.
Изпратихме въпроси до Зобнин и Бабаков чрез имейли, но не получихме отговори.
Какво знаем за Пътната карта
Пътната карта за развитие на газопреносната система в България беше подписана на Петербургския икономически форум през юни 2017 година от председателя на Управителния съвет на ПАО “Газпром” Алексей Милер с и тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова в третия кабинет с премиер Бойко Борисов. Подписването ѝ беше обявено публично, но не и съдържанието ѝ.
Документът беше обявен за "изчезнал" през 2021 г. от служебния министър на енергетиката Андрей Живков.
От публикувания сега документ, за който се предполага, че е въпросната Пътна карта, се разбира, че изграждането на газопровода "Турски поток" през България е било предварително уговорено с Русия още през 2017 г.
Всички последвали процедури в периода 2018-2020 г., когато е завършен проектът - като обществени поръчки, обявени от държавната "Булгартрансгаз", срокове за изграждане, избор на изпълнители, финансиране, са съгласувани с Москва.
Свободна Европа не откри Теменужка Петкова за коментар по изнесените данни.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на енергетиката и до "Булгартранстаз" - държавната компания, която по документи е собственик на тръбата, обявява търговете и сключва договорите за строежа, дали публикуваните документи са автентични, както и дали данните в тях отговарят на реалността. До публикуването на материала отговори не бяха получени.
Вижте също "Турски поток" под руско разпореждане. Как от пощата изскочиха "тайни" за реални събитияКакво пише в документите
От новия лийк се потвърждава известното досега - че избраният чрез обществена поръчка изпълнител на строежа - консорциумът “Аркад” от Саудитска Арабия, изцяло се е подчинявал на руските интереси и реално руски компании са получили големия процент от проекта. Това става чрез руската компания "Тръбна металургична компания" (ТМК) през регистрираното в България дружество „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. - клон България“.
Сред документите, пуснати от Bg Elves, има презентации, анализи и писма, описващи резултати от официални и неофициални срещи от които се вижда как са планирани схеми и варианти, така че "Газпром Експорт" да поеме контрол върху „Турски поток“, а "Газпромбанк" да го финансира, но да се запази формалният победител в търга за строежа, проведен от "Булгартрансгаз" - "Аркад".
При предишния теч, за който се смята, че е от пощата на Бабаков, през септември 2023 г. от "Булгартрансгаз" отричат „Газпром“ да е свързана с финансирането на проекта.
Ново в един от публикуваните файлове, за което няма независимо потвърждение, е, че за финансирането на тръбата е била предвидена държавна гаранция от Руската федерация, а заемът от "Газпромбанк" е трябвало да мине през кипърско дружество с български клон на име "Синтера Инвестмънт Систем". Българският търговски регистър показва, че тази фирма е свързана с „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. - клон България“.
Вижте също Първо беше "Турски", после стана "Балкански". Накрая се оказа руски потокВторият става първи
На 21 декември 2019 г. държавната „Булгартрансгаз“ обяви търг за проектиране, доставка на оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровод от турската до сръбската българска граница. По документи той се води “разширяване на газопреносната инфраструктура” на “Булгартрансгаз”, по същество е тръба от “Турски поток”. Годината е 2019-та, но стъпките са заложени в неоткриваемата в България "Пътната карта" от 2017 г.
Резултатите от обществената поръчка са обявени през април 2019 г. На първо място се класира саудитският "Консорциум Аркад", а на второ - „Газово развитие и разширение в България“ (ГРРБ). Последното се оказва пряко свързано с руската ТМК през дружеството „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. - клон България“.
В края на май БТГ отказва да подпише договор с “Аркад” и иска да даде строежа на ГРРБ. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) блокира това намерение.
На 1 юли 2019 г., според информацията от кореспонденция, за която се смята че е от имейла на Александър Бабаков, в Истанбул се провежда среща на „българската, руската и арабската страна“. В нея се обсъжда споразумение между „Аркад“ и представителите на дружествата от обединението ГРРБ. Дискутира се и потенциално финансиране на проекта от „Газпром“ и руски банки. От кореспонденцията се разбира, че в крайна сметка е „постигнато общо разбиране с Аркад“.
„Особено скандално е обсъждането на забранени от закона схеми като наемане на кандидат за изпълнител като подизпълнител на част от проекта, което е изцяло забранено от българския Закон за обществените поръчки“, коментират тогава от Антикорупционния фонд, които публикуват първия теч на данни, за които се смята, че са от имейла на Бабаков, през 2023 г.
През септември 2019 г „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. - клон България“ - се оттегля от жалбата срещу решението на КЗК, че “Булгартрансгаз” не може да сключи договор за строежа с ГРРБ - тези данни са публични официално. Така “Аркад” е обявен за изпълнител на проекта, а „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.П. - клон България“ - или индиректно руската ТМК, става доставчик на “Аркад”.
Тогава Ивайло Станчев разкри в "Капитал", че "Аркад" са купили тръбите за близо 300 млн. лева от руската ТМК още преди да бъдат официално избрани за строител.
Вижте също Кое е вярното: Носи ли "Турски поток" наистина между 700 и 900 млн. лв. на година на БългарияОт „Южен поток“ до „Турски поток“
Историята на продължението на „Турски поток“ през България всъщност е историята на руската цел да построи газопровод към Европа, който заобикаля Украйна.
През 2008 г. България подписва споразумение с Русия за проекта “Южен поток”. Създава се дружество в което по 50% имат „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ) и руския гигант „Газпром“. Тръбата трябва да минава по дъното на Черно море и да излиза на българското крайбрежие. Финансирането е от Русия, а българската част от тръбата трябваше да се изплати с транзитни такси за пренесения газ на „Газпром“.
През 2014 г. Европейската комисия каза, че проектът противоречи на европейските правила, според които не може едни и същи фирми да контролират и добива, и транспорта, и доставката на газ. През декември същата година Владимир Путин обяви от Истанбул край на проекта и заедно с колегата си Реджеп Тайип Ердоган дадоха името на новия поток - "Турски". Първоначално тръбата щеше да заобикаля България през Гърция, но в края на май 2018 г. премирът тогава. Бойко Борисов изненадващо отиде в Москва за среща с Путин и тръбата "зави" през България.
След всичко, което се случва след това, към днешна дата руският газ по трасето в България тече и е единственият газопровод, през който Русия доставя гориво за близките до Москва Сърбия и Унгария.
Вижте също "Като в клещи". Как България помогна на Путин срещу Украйна