"Смърт и деградация". Какво се случва в държавните психиатрии в България

Млад пациент на държавна психиатрия е завързан и изолиран за наказание. Пламва пожар, но въпреки виковете му, никой не го освобождава и той се задушава до смърт. Прокуратурата започва разследване, но два месеца по-късно липсва информация за повдигнати обвинения срещу някого.

Така звучи накратко трагичната история на 25-годишния Георги Г., загинал при пожар в психиатрията в Ловеч на 2 октомври. Случаят провокира бърза проверка на омбудсмана, която установи множество нарушения, довели до фаталната развръзка.

Народното събрание също се активизира по темата и създаде временна комисия, която да събере и анализира данните за нарушения в психиатриите, граничещи с издевателства. И да предложи законодателни решения. Тя ще работи в следващите шест месеца.

Проблемите в държавните психиатрии обаче са публично известни от години. Дори от десетилетия. Многократно са посочвани от роднини на пациенти, неправителствени организации и от Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа:

• мизерни битови условия;
• недостатъчен на брой и зле платен персонал;
• унизително отношение към пациентите;
• наказания, граничещи с изтезания.

Съвкупността от тези проблеми, гарнирана с тотална липса на външен контрол над действията на персонала в психиатриите, водят до случаи като този на Георги Г.

Но има и други.

През май тази година пациент в психиатричната болница във великотърновското село Церова кория загина при пожар. През март 2019 г. трима души загинаха при пожар в психиатрията в Пловдив. Две години по-рано отново там загина друг пациент след масов бой.

Както в Ловеч, така и при тези фатални инциденти липсва публична информация за наказани за причиняването на смъртните случаи. Продължава да липсва и външен контрол над случващото се в психиатриите. Защото почти никой не се интересува.

Това казва пред Свободна Европа Валентина Христакева, директор на фондация "Глобална инициатива в психиатрията" - София (ГИП). По думите ѝ в България все още никой не е наказан за системното нарушаване на човешки права в психиатриите, "защото всичко е скрито, не може да излезе наяве".

Съдия Владислава Цариградска, която нееднократно е разглеждала казуси с психично болни, обяснява как се поддържа това статукво: пациентите на психиатриите са единствените в държавата, които нямат никаква възможност да се оплачат. На когото и да е. Дори затворниците не са в такова положение.

На този фон прокуратурата не успява да разследва ефективно фаталните случаи, а и не изпълнява конституционната си функция да следи за спазването на законността в психиатриите, които всъщност са и места за лишаване от свобода. Свободна Европа изпрати въпроси по темата до държавното обвинение, но не получи отговори.

Защо се връзват пациенти в психиатриите

Всички тези проблеми многократно са били констатирани от Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа.

Съветът на Европа е водещата организация за защита на правата на човека на континента, в която членуват 46 европейски държави, включително България. Всички те са подписали Европейската конвенция за правата на човека, според която "никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание".

Въпреки това КПИ системно описва в докладите си за условията в българските държавни психиатрии масови случаи на връзване, изолиране и физическо малтретиране на пациенти. При това често се случва хора да бъдат връзвани с помощта на други пациенти и да бъдат оставяни в това положение с часове без надзор, което е напълно забранено.

"Знаем, че в страните по света тези практики почти не се прилагат по този начин, единични са случаите, когато човек бива ограничаван. В България обаче са системни проблемите с недохранването на психиатрията откъм ресурси – и човешки, и финансови. Това води до много грубо нарушаване на права", коментира Валентина Христакева.

Тя отбелязва, че връзването и изолирането на пациенти "не е терапевтична интервенция", а просто решение на поведенчески проблеми. По думите ѝ "това понякога е единствената възможност да се справи персоналът с провокативно и агресивно поведение на пациентите".

"Вместо да се опитаме да решим един поведенчески проблем с меки мерки – с комуникация, с деескалация – но за това трябват обучени хора и най-вече хора – по-лесно е, когато няма кой да гледа, да го решим по простия начин. Но той не води до ефект за човека, води до допълнителен травматизъм, до допълнително увреждане. И до загуба на вяра в психично-здравната система."

Според официални данни, представени от министъра на здравеопазването Христо Хинков в отговор на депутатски въпрос по-рано тази година, за последните 5 години документираните случаи на връзване на пациенти само в държавните психиатрии са над 2800.

Съдия Владислава Цариградска също се е сблъсквала в практиката си със случаи, в които пациенти са били подлагани на т.нар. принудителни мерки, като връзване и изолиране, които според нея всъщност представляват изтезания.

Тя разказва как в производство за принудително лечение по реда на Наказателния кодекс миналата година е останала шокирана от начина, по който пациент в психиатрия е бил наказан с връзване.

"Причината да бъде наказан е недоволството му срещу това, че в изолатора няма тоалетна и той е трябвало да задоволява физиологичните си нужди в кофа, пълна с урина и изпражнения, останали от друг пациент. Реагирал е, изливайки кофата и затова е бил завързан", разказва съдия Цариградска.

Защо се допускат тези практики

Въпреки че в рамките на това производство съдията контролира законността на принудителното лечение, дори тя няма правомощия да разпореди подобно наказание да бъде преустановено. Затова Цариградска решава да сезира Върховния касационен съд, главния прокурор и омбудсмана, които могат да отнесат въпроса до Конституционния съд (КС).

Тезата на Цариградска е, че подобни мерки са противоконституционни, защото едновременно нарушават човешките права на пациентите, а те не могат и да ги обжалват. За разлика от затворниците, например, които имат право на съдебна защита "срещу всяко отношение или условия, които са в разрез със стандартите за хуманно третиране".

До момента обаче Цариградска няма информация ВКС, главният прокурор или омбудсманът да са сезирали конституционните съдии по темата.

Христакева допълва, че "психично болните на практика нямат права, нито защитници по един регламентиран начин". Липсва и независим външен орган, който да контролира какво се случва в психиатричните заведения.

"Ние самите, като организация, която работи в общността, сме били свидетели десетки години на грубо нарушаване на човешки права, и всички опити да извадим нещо наяве са се проваляли поради всички тези причини", казва тя.

По думите ѝ в България няма силни пациентски организации, които да представляват психично болните, а роднините им също не са ефективни техни защитници, защото "са изключително уморени в тази битка със системата и поради страха".

Така тези пациенти са оставени в ръцете на персонала "без абсолютно никакъв външен контрол - и по отношение на лечението, и по отношение на това как са третирани вътре, и по отношение на директното нарушаване на техните".

"Няма независим орган, който да има грижата да следи за спазване на човешките права в психиатриите", обобщава Христакева.

"Рисковете от причиняване на смърт по време на имобилизация са много високи и това е една от причините, наред с мъчителното преживяване за човека, международните стандарти и демократичните общества силно да ограничават използването им", казва съдия Цариградска.

А Христакева припомня, че за всички вече е ясно, че липсата на контрол в психиатриите "води до смърт и деградация".

Каква е ролята на прокуратурата

Дори, когато се стигне до смъртни случаи, се оказва, че виновни отново няма. Причината е, че прокуратурата много трудно може да проведе ефективно разследване.

Според Христакева проблемът идва от факта, че документите, удостоверяващи какво се е случило с даден пациент могат лесно да бъдат манипулирани от персонала, който няма интерес истината да се разбере.

"За да можем да аргументираме необходимостта от връзване, можем да кажем, че пациентът е дошъл в остро състояние и е заключен, защото все още не е овладяна психозата. Може да изчезнат записи от камери или да се окаже, че въобще тези камери не записват, или пазят кадри само 24 часа, а те са преглеждани доста по-късно."

Подобни проблеми се появиха още в началото на разследването на смъртта на Георги Г. в Ловеч. Първото изявление на местната Окръжна прокуратура беше, че той е приет в същия ден, в който е станал пожарът, а впоследствие омбудсманът разкри, че това е станало близо месец по-рано. Оказа се и че камерите не записват случващото се в психиатрията.

Другият основен проблем пред тези разследвания, казва Христакева, е намирането на добросъвестни и годни свидетели.

"Персоналът обикновено е изключително зависим от директора. Персоналът също е съучастник в някакъв смисъл в действията или бездействията при инцидента. Другите са пациентите. Те обикновено са хора с психични разстройства, които априори нямат свидетелска годност", казва тя.

Прокуратурата би могла да извършва и превантивна дейност, като прави проверки в психиатриите по линия на надзора за законност. Такива прокурорски посещения имаше наскоро в софийски психиатрични болници - след случая в Ловеч. В годините назад обаче Валентина Христакева казва, че "исторически никой няма спомен да е имало такива проверки".

Свободна Европа изпрати запитване до държавното обвинение за броя на посещенията, правени в миналото в психиатриите в страната, както и за евентуално установените нарушения в тях, но не получихме отговор.

Изпратихме и запитване до Окръжната прокуратура в Ловеч за хода на разследването за смъртта на Георги Г. - повдигнати ли са обвинения и какви действия все още предстоят? Не получихме отговори и на тези въпроси.

Какви промени могат да се направят

"В България, една европейска държава, в момента нямаме психиатрична помощ. Никаква. Ние имаме място, където хората биват лекувани без никой да има мисъл за тяхното възстановяване и връщане в общността. И това много пречи на добрия терапевтичен отговор от страна на човека, защото за да може той да иска да бъде лекуван, той трябва да вярва, че към него ще се отнасят добре", обобщава Христакева.

Тя е на мнение, че страната трябва да вземе решение дали да се ограничи само с козметични ремонти в психиатриите или най-накрая да започне истинска реформа, която обаче ще отнеме много време и пари.

"Да развием истинска психиатрия, която да лекува. Но да лекува всички – и хората, които имат тежки психични разстройства, и тези, които имат тревожни разстройства, и въобще – да служат като място за психично здраве, а не за психична болест само."

Съдия Цариградска предлага и няколко конкретни законодателни промени за засилването на контрола в психиатричните заведения:

• засилване на съдебния контрол над принудителното лечение;
• специализация на съдиите;
• лесно подаване на жалби от пациенти до съда;
• засилване на обществения контрол в психиатриите и социалните домове;
• активизиране на омбудсмана и създаване на негови местни структури.

Владислава Цариградска подчертава и това, че прокуратурата трябва "да изпълни забравеното си конституционно задължение да осъществява надзор не само в местата за лишаване от свобода, но и там, където се търпят принудителни мерки".

А Валентина Христакева добавя: "Тогава, когато стане нещо скандално и видим публичен линч на длъжностно лице – едва тогава започват да се провокират някакви реформи. И всеки се опитва да бъде от добрите – тогава започваме да се мобилизираме да правим промени. Мисля, че досега не сме дозрели до такъв публичен линч в психиатрията, просто защото всичко е скрито. Не може да излезе наяве."