Владимир Пенев e актьор. От 40 години. Тази година той спечели театралните награди “Икар” и “Аскеер” за главна мъжка роля с образа си на поп Кръстьо в представлението “Великденско вино”. На 17 септември столичната община му връчи награда за ярки постижения в областта на културата в област „Театър“.
През пролетта на тази година Пенев казва в няколко интервюта, че вече е навършил години за пенсия и иска да си почине, но няма и няколко месеца по-късно, вече е размислил.
“Иначе вече навърших години за пенсия, но ще си почина през лятото и през есента отново ще играя. Актьорската професия е в мен и не мога да я оставя”, каза Пенев в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.
Пенев има немалко театрални награди. Последните две са за една и съща пиеса, в случая “Великденско вино” на Константин Илиев в режисурата на Явор Гърдев. За тази роля Пенев разказва, че Гърдев му е предлагал да направят пиесата преди три години, но актьорът се е отказал.
“Тогава аз се уплаших, не бях готов, защото никога не съм имал самочувствието, че мога да задържа вниманието на зрителите за толкова много време, час и половина. И се отказах”. През 2022-ра, заради 150 годишнината от обесването на Левски, пиесата влиза в репертоара на Народния театър. “Не бях много съгласен, но ме убедиха”, казва Пенев.
Вижте също Нагоре към Фицрой. Режисьорът Явор Гърдев и театърът, който поставя въпроси
Ролята на предполагаемия издайник на Васил Левски - Поп Кръстьо осигурява тези награди на Пенев, но и взима много.
"В деня, когато играя "Великденско вино", не мога да правя нищо друго, защото цялата ми концентрация е само там. Искам да си осигуря време и да си дам шанс максимално да се доближа до това, което бих искал", разказа Пенев в предаването "Тази събота и неделя" по Би Ти Ви.
Ролите на гадняри, както Пенев сам ги определя, му носят други три награди “Икар”, които има в колекцията. Като се започне от може би най-черния герой - Фьодор Карамазов, през Капитана в “Мъртвешки танц” на Стриндберг, Бащата в “Завръщане у дома”.
“Всичките тези са някаква еманация на човешкото падение - някъде в дъната на човешката психика. Това, разбира се, е много интересно за изследване”, казва актьорът в интервю публикувано в Actualno.com.
Според Пенев отрицателните персонажи винаги са много по-интересни за актьорите, защото съдържат повече изненади и неочакваности. За поп Кръстьо обаче Пенев казва, че не гледа като на отрицателен герой, а като на жертва на едно време разделно.
Владимир Пенев е роден през 1958 г. в София. Играл е във Варненския драматичен театър (1982-1985), в Младежкия театър в София (1985-1992), в Народния театър "Иван Вазов" (1992-1997), в Театрална работилница "Сфумато" (1992-2002) и от 2003 г. в Малък градски театър "Зад канала". Участвал е във филмите "Поетът и дяволът" (1984), "Приятелите на Емилия" (1996), "Пясъчен часовник" (1999), "Посетени от Господ" (2001), "Патриархат" (2005), "Дзифт" (2008), "Love.net" (2011), както и в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011), "Откраднат живот" (2018) и много друго.
Изглежда, че Пенев няма да изпълни скоро плановете си за пенсиониране, тъй като не може да не бъде актьор. Спектаклите с негово участие в зимния репертоар на Народния театър "Иван Вазов" са "Бащата", "Синът" и "Народът на Вазов".
Вижте също Ицко Финци и “възможността да се живее“