Мартин Лутер - пожарникарят, който не можа да загаси собствения си огън

„Да” – това е последната дума на църковния реформатор Мартин Лутер, когато през 1546 г. умира от сърдечен удар. Той е на 62, хората му го питат: „Преподобни отче, готов ли си да умреш с вяра в твоя Господ Исус Христос и учението, което си създал в негово име?” Следва – „Да”.

През 1493 г. в Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. То идва на света с името си и оставя името си завинаги в света.

Лутер учи право в университета в Ерфурт, описан от него като „бирария и бардак”. Взима магистърска степен, но зарязва правото заради теология и философия, които също не го задоволяват заради убеждението, че не можеш да познаеш Бог чрез разума. На 2 юли 1505 г. до краката му пада мълния, той преживява стрес и отива в августински манастир, но там усеща, че колкото по-стриктно спазва задълженията, толкова повече губи връзка с Христос.

Вижте също Йоханес Гутенберг в пресата на съдбата

Ръкоположен и изпратен да преподава теология във Витенберг, Лутер не просто гради академична кариера, а прекроява живота на Европа. За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517 г., когато, според легендата, той окачва на портата на Дворцовата църква във Витенберг свитък с 95 тезиса против индулгенциите, идеята на Рим за спасението, някои дела на свещениците и папата, нагласата към богатство и разточителност на църквата.

Е, жестът с окачения на вратата списък е градска легенда. Просто Лутер праща в Рим тезисите, но не за да руши църквата, а за да я реформира. Не става така. Приятели размножават тезисите и ги пращат на приятели из Европа - пламва огън, който никога не угасва, въпреки че на моменти пожарникар е самият подпалвач, Мартин Лутер.

Отначало огънят само набира сили, но след две години, по време на диспут, Лутер отрича законността на църковните събори и папската власт с идеята, че Светото Писание има пряко действие, само то отговаря на възникналите въпроси за вярата и в него Църквата не е спомената.

Тогава папа Лъв Х издава була и го отлъчва. Това не разколебава Лутер и последователите му, напротив, изглеждат още по-убедени в правотата си, активни в проповядването и влиянието им се засилва.

През 1521 г. той е призован във Вормс на събор за обсъждане на тезите му. Всички знаят, че идеята е да бъде измъкнат от Витенберг, арестуван и съден като еретик. В някои германски държави обаче влиянието му е силно, защото идеите му са в тон с интересите на владетелите.

Вижте също Джузепе Верди, кралят на световното оперно кралство

Така че Фридрих ІІІ от Саксония му гарантира закрила, Лутер идва на събора, води диспут, но вижда, че няма смисъл и си тръгва. Част от хората на Фридрих ІІІ, облечени като разбойници, нападат наужким другите негови хора от конвоя и „отвличат“ Лутер, преди да го отвлекат папските хора, сложили засада малко по-нататък. Настаняват го в замъка Вартбург за размисли и писане. Там той развива смущаващата идея, че греховете не се прощават от добрите дела, а само от вярата, и пише на Меланхтон:

„Бъди грешник, нека греховете ти са силни – но нека вярата ти в Христос бъде още по-силна и хвалбата с Христос, който победи греха, смъртта и света. Ние ще извършваме грехове, докато сме тук, защото този свят не е място, където правосъдието пребивава”.

И Лутер наистина не избягва греха. През 1523 г. например помага 12 монахини да избягат от манастир. Повлияни от идеята му, че служенето на Бог не изисква обет за безбрачие, което пък е развитие на идеята за пряката връзка между човека и Бога, монахините искат да отхвърлят оковите на несексуалното си робство. Сред тях Лутер среща Катерина фон Бора. Те имат шест деца и макар да живеят бедно, Лутер пише:

„Моята Катерина се грижи за мен и ми доставя такива удоволствия, че аз не бих заменил бедността си за богатствата на Крез”.

Междувременно се развиват бурни църковни и социални процеси, стимулирани, но и далеч надхвърлящи, неговите реформаторски идеи.

„Знаете ли какво мисли Дяволът, като гледа как хората използват насилие, за да проповядват Евангелието?”, пита Лутер по повод безчинствата на анабаптисти в скъпия му Витенберг.

Скоро в Германия има селски бунтове, започва Тридесетгодишната война, а Лутер пише:

„Нашите селяни искат да направят чуждите богатства общи, като запазят своите само за себе си”.

Това да ви напомня нещо?

Не навсякъде обаче плодовете на Реформацията са горчиви, напротив, протестантските общества се развиват бурно и са в основата на научната и промишлена революция. В Германия Лутер, макар в противоречие с една от основните си идеи – за пряката връзка между човека и Бога, все пак гради църква. Да, тя е демократична, няма централна власт, а, както в ранното християнство, залага на малката общност. И все пак – църква.

Вижте също Ищван, кралят, и Стефан, светецът

Но пък за нея превежда Библията на немски, пише указания за службите, които да привличат млади и стари, както и прекрасни псалми.

Няколко години преди да умре, Лутер изпада в силен антисемитизъм. Някои и досега го оправдават, че е против евреите само в теологически план, но едва ли призивите те да бъдат избити, а имуществото им иззето, са религиозни аргументи. Смята се, че точно тези писания на Лутер втъкават в германското общество онзи антисемитизъм, който завършва с милиони жертви в концлагерите. И неслучайно през 1938 г., точно на 10 ноември, рождения ден на Мартин Лутер, в Германия са подпалени всички синагоги.

Все пак, има здрава връзка между този противоречив, но величествен дори в греховността си живот и последната бележка, написана от ръката на Лутер: „Ние сме просяци, това е вярно!” А после идва и финалното „Да”.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също "Ако църквата ни не се намеси..." Как се е отнасяла българската държава към евреите преди 80 години