Възможно ли е Ердоган да не спечели? Отговори на пет въпроса за балотажа в Турция

За пръв път откакто е на власт, турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се бори за следващ президентски мандат на балотаж. Вотът е в неделя, а право на глас имат 64 милиона турски граждани. На първия тур преди две седмици президентът не успя да събере над 50% от гласовете, за да бъде избран на първи тур - както винаги е било досега.

Ердоган обаче има предимство пред опонента си на балотажа - кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу. На първия тур настоящият турски президент спечели малко над 49,5% от гласовете или с около 2,5 милиона гласа повече от опозиционния кандидат, който получи близо 45,9%. Между двата тура третият претендент за поста, който не стигна до балотаж - националистът Синан Оган - подкрепи Ердоган.

Преди изборите изглеждаше, че има възможност Ердоган загуби след 20 години на власт първо като премиер, а после като президент. Сега обаче това изглежда все по-малко вероятно.

Събрахме отговори на най-важните въпроси преди балотажа.

Защо Ердоган не спечели още на първи тур?

Ердоган беше избран за президент на Турция за пръв път през 2014 г. Тогава той спечели изборите още на първия тур. Същото се случи и през 2018 г. На изборите на 14 май 2023 г. обаче той не успя да събере повече от 50% от гласовете, каквото е изискването, за да бъде избран. Сега той за първи път ще се яви на балотаж - срещу кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу.

Този резултат идва на фона на високата инфлация в Турция, която доведе до сериозен спад в жизнения стандарт на турците. Противниците на Ердоган казват, че неговата фискална политика е задълбочила проблема. Те казват, че призивите му за ниски лихвени проценти са довели до рязко покачване на инфлацията до 85% през миналата година - най-високото ниво от 24 години насам, а лирата се е сринала до една десета от стойността си спрямо долара през последното десетилетие.

Изборите дойдоха и след разрушителните земетресения, които в началото на февруари доведоха до смъртта на над 50 000 души в Турция и Сирия. Пострадали от инцидента, както и опозицията, обвиниха властта, че е реагирала бавно, както и че е допуснала некачествени строежи на жилищни сгради, в резултат на което се е стигнало до толкова много жертви. Въпреки това в пострадалите от трусовете райони, където по принцип подкрепата за Ердоган е голяма, мнозинството отново подкрепи него.

Не се ли очакваше опозицията да има по-добър резултат?

Някои анализатори очакваха опозицията да събере повече подкрепа от Ердоган на първия тур. Такива очаквания създаваха и резултати от социологически проучвания, публикувани преди първия тур на изборите. Според изследване на агенция Конда, цитирано от Ройтерс три дни преди вота, Кълъчдароглу водеше с 49,3%, а Ердоган беше втори с 43,7%.

Кандидатът за президент на опозицията Кемал Кълъчдароглу

В действителност обаче настоящият турски президент спечели малко над 49,5% от гласовете на 14 май, а опозиционният кандидат - близо 45,9% - според официалните резултати. Опозицията подаде сигнали за нарушения и грешки в хиляди изборни протоколи, но посочи, че те едва ли могат да обърнат резултата.

Според Аманда Пол, старши анализатор от базирания в Брюксел Център за европейски политики (European Policy Centre - EPC), този резултат на опозицията е добър на фона на предизвикателствата, с които тя се сблъсква.

“Самият факт, че стигнаха до втори тур с Ердоган, е свидетелство за това”, каза тя пред Свободна Европа.

Такова е заключението на наблюдателите Синан Чиди и Стивън Кук в анализ за американското издание Форин полиси. Според тях причините да се създаде очакване на по-добро представяне и дори победа на опозицията на изборите в Турция са няколко: фокус върху социологическите проучвания, базиране на анализите на настроения сред потребители в социалните мрежи и подценяване н предимствата на Ердоган и слабостите на Кълъчдароглу.

Защо се смята, че Ердоган има предимство?

Изборите в Турция са определяни като свободни, но не честни. Според Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа турските избиратели имат реална възможност да избират между различни алтернативи, но условията, при които се съревновават управляващите и опозицията, не са равни. Ердоган има контрол над медиите, държавните институции и ресурси, което му дава предимство.

Според анализ, цитиран от Би Би Си, държавната телевизия е отделила на Ердоган 32 часа и 42 минути ефирно време през месец април - в разгара на кампанията. За същия период Кълъчдароглу е получил точно 32 минути ефирно време - над 60 пъти по-малко.

“От друга страна, може би най-характерният прийом, който [Ердоган] прилага преди избори, е сам той да определя правилата”, каза пред Свободна Европа журналистът и анализатор Тайфур Хюсеин - бивш редактор в българското издание на вестник “Заман”.

Самият факт, че Ердоган е кандидат за трети мандат като президент на тези избори, е показателен за това.

Турската конституция допуска длъжността президент да може да се заема от един и същи човек не повече от два последователни мандата. През 2017 г. обаче Ердоган прокара конституционна реформа, която превърна Турция в президентска република. Така от една страна увеличи правомощията си значително, а от друга, благодарение на решение на Върховната избирателна комисия, получи правото да се яви на избори пак.

Реджеп Ердоган и съпругата му Емине след първия тур на изборите

След неуспешния опит за преврат през 2016 г. Ердоган засили репресиите над опозиционни фигури. Лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите Селахатин Демирташ и в момента е в затвора.

В края на 2022 г. опозиционният политик Екрем Имамоглу, който беше избран за кмет на Истанбул през 2019 г., беше осъден на две години затвор за обида на членове на Върховната избирателна комисия и получи забрана да заема публична длъжност. Той обжалва присъдата, но все още няма решение на втора инстанция. Това му попречи да участва в изботе за президент, макар че беше смятан за най-обещаващия кандидат на опозицията.

“Ердоган е правел винаги така че да има удобни противници на изборите”, коментира още Тайфур Хюсеин.

В интервю за Си Ен Ен, публикувано на 19 май, Ердоган отрече да оказва натиск върху опозицията и свободата на словото като каза, че “никой не е зад решетките заради идеите си в Турция”.

Това твърдение се поставя под съмнение от поредица арести преди изборите. Според “Репортери без граници” само по време на една акция на 25 април са арестувани над 100 души, включително журналисти в прокюрдски медии, адвокати и местни политици.

В крайна сметка кой ще победи в балотажа?

Ако се съди от резултатите от първия тур, Ердоган има преднина от около 3,6% или 2,5 милиона гласа.

Избирателната активност на вота на 14 май беше близо 89%, което значи, че малко хора не са гласували и едва ли опозицията би могла да разчита на достатъчно гласове от тези, които не са отишли до урните на първия тур.

Освен това третият кандидат за президент - националистът Синан Оган, който събра малко над 5% от гласовете на 14 май, публично подкрепи Ердоган.

“Не е ясно колко ще са склонни гласуват тези, които подкрепиха него [Оган] на първия тур, но изглежда по-вероятно гласовете им да отидат за Ердоган и това ще му даде важен тласък”, каза Аманда Пол.

Синан Оган и Ердоган

Тя не изключи напълно и възможността опозицията да “направи чудо в последния момент”, но я определи като малко вероятна.

Редица анализатори забелязват, че Кълъчдароглу започна да използва по-крайни националистически послания след първия тур в опит да привлече избирателите на националиста Оган. Журналистът Тайфур Хюсеин обаче смята, че има риск това да отблъсне кюрдските гласоподаватели.

Според него изборите са “един вид легитимиране на президентската република от турски тип”, както Ердоган я определя.

“Ердоган си дава сметка, че пред западните си партньори и пред международната общност трябва да се представи в една друга светлина”, каза Хюсеин. Резултатите от изборите му дават “картбланш да се представя пред западните си партньори като лидер на една турска демокрация”.

Журналистът посочи като пример една реплика на Ердоган в интервюто със Си Ен Ен от 19 май.

“Как може някой, който отива на балотаж, вместо да спечели още на първи тур, да е диктатор”, каза Ердоган пред американската медия.

Какво ще се промени след тези избори?

Ако се съди от очакванията за победа на Ердоган, едва ли ще има големи промени във вътрешната и външната политика на Турция след балотажа на 28 май.

“Ако Ердоган се върне, ще видим продължаване на неговата все по-независима, настойчива и милитаризирана политика. Отношенията с ЕС и САЩ ще останат трудни. [...] Връзките с Путин ще останат силни”, коментира Аманда Пол.

Настоящият турски президент вече даде заявка за запазване на фискалната политика. Експерти допускат засилване на натиска върху опозицията, особено ако Ердоган победи с малка разлика.

При по-малко вероятната хипотеза - Кълъчдароглу да победи - се очаква промяна на самата форма на управление на страната. Основното обещание на опозицията е да превърне Турция отново в парламентарната република, каквато беше преди 2018 г.

Затова според Тайфур Хюсеин “изборите се превърнаха в своеобразен референдум за режима, наложен от Ердоган или връщане на Турция към парламентарната република”.