"Много зле се чувствам. Ние вече сме много бедни“, казва 22-годишен студент, който учи за компютърен инженер. Бъдеща адвокатка от осигурено семейство за първи път в живота си не може да се справи и опитва да спестява. Пенсиите са увеличени, на добавката не може да догони цените.
„Животът ни стана невъзможно скъп", казва наскоро пенсионирала се жена. Друг пенсионер се заканва да зареже всичко и да се върне в България, откъдето е избягал преди повече от 30 години.
Това споделят героите в тази история. Те са двама студенти и двама пенсионери. Не се познават помежду си, но живеят в един град. Свързва ги невижданата инфлация, която обзе Турция в последните месеци.
През януари масово обедняващите турци бяха зарадвани от правителството си, че минималната заплата се увеличава с 50%, а пенсиите - с 25 на сто. Радостта им трая кратко, защото веднага последваха отрезвяващи новини.
Миналата седмица централната банка на Турция отчете, че през януари инфлацията е достигнала 48,7% на годишна база. Това означава, че цените в началото на 2022 година са с 50 на сто по-високи от началото на 2021-ва.
Такова поскъпване не се е случвало в последните 20 години. Осми пореден месец потребителските цени са в галоп нагоре. След газа, много по-скъп е вече и токът.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган стои зад позицията си и е твърдо против повишаването на лихвените проценти. Въпреки че много икономисти коментират, че повишаването на лихвите може да удържи инфлацията.
Бъдещият компютърен инженер
Измир е третият по големина град в Турция. Има над 300 слънчеви дни годишно и почти 3 милиона души население. В града се намира и един от най-големите и престижни държавни университети в Турция. „Докуз Ейлюл“ има над 70 хиляди студенти, 17 факултета и десетки специалности.
„Не просто не виждам бъдеще, аз дори не знам как да се справям в настоящето", казва 22-годишният Емре Карачор. Той е от град Коня, наричан "религиозната столица на Турция". Днес учи компютърно инженерство в най-светския град в страната - Измир.
Сега просто не виждам смисъл в нищо, което може да ми предложи Турция.Емре Карачор, студент
"Имах куп амбиции. Сега просто не виждам смисъл в нищо, което може да ми предложи Турция като завърша след година, или след десет,“ казва Емре.
Той разказва, че има преподаватели, които "се опитват да ни втълпят, че трябва само да си намерим работа и да заложим на сигурността".
"Без рискове. Така убиват всякаква предприемчивост у нас. По-лошото е, че само малцина спорим с тях по темата.“
Емре живее в мъжко общежитие близо до факултета си. В стая са по трима души. Така излиза най-евтино в Измир, а семейството му няма много възможности.
„Трудно ми е и така и не свикнах да деля толкова малко пространство с хора извън семейството ми. Но много по-трудно ми е да живея във финансовия ужас, в който се намира Турция".
В началото студентът е живял в общежитието за 400 лири месечно, а сега плаща по 1100 без включена храна. Цената на тока е основната причина за този ръст. Семейството му е успяло да вдигне сумата, която му изпращат месечно, от 1500 на 2000 лири, което пък ограничава техния бюджет. В момента 100 турски лири са равни на малко по-малко от 13 български лева.
И тези пари не му стигат за нищо, казва натъжен студентът. „Не съм от богато семейство, но никога не съм живял в такива лишения, както в момента. Всичко е от скъпо по-скъпо всеки ден. Мисля как да изкарам деня си финансово, вместо да уча за изпитите".
"Един симид (най-популярната тестена закуска - б.а.) е вече три лири. Три! Няма как да се живее с парите, които получавам и скъпите цени на всичко, няма как...", завършва бъдещият компютърен инженер.
Бъдещата адвокатка
„От дете вярвах, че само с учене, чужди езици, много труд и знания мога да успея като професионалист в страната си. Е, оказва се, че това въобще не е така. Разочарованието ми е голямо".
Думите са на Ипек Айдън. Тя завършва юридическия факултет на „Докуз Ейлюл“, след което записва и философия. Семейството ѝ има малък бизнес и живее в известния курорт Чешме, намиращ се близо до Измир, също на брега на Егейско море. Казва, че допреди шест месеца са живеели много спокойно, подсигурени от семейните доходи. Живее сама под наем, има си автомобил (труднодостъпно удобство в Турция още от преди инфлацията - б.а.) и учи втора бакалавърска степен без да ѝ се налага да работи, въпреки че е на 26 години.
„Живея в едностаен обзаведен апартамент в затворена резиденция от малко над година. Първоначалният ми наем беше 1100 лири, през юни хазаинът ми заяви, че вече е 1500 лири. Онзи ден ми се обади, че ако искам да живея там, вече трябва да плащам 2100 лири наем.“
Ипек Айдън търси по-евтина квартира, което се оказва почти невъзможно в момента в Измир.
Аргументът на хазаина е, че цената на самия апартамент от 180 000 лири вече е скочила до 400 000 лири. Наемът също скача, неразбираща разказва Ипек. Намерила си е платен стаж в адвокатска кантора за няколко часа седмично, за да добавя към парите от семейството си. Търси си и по-евтина квартира, което се оказва почти невъзможно в момента в Измир.
„Получавам половин минимална заплата, тоест 2100 лири. Казват, че ако имам интерес след стажа, мога да продължа на минималната работна заплата, която вече е малко над 4000 лири. Това е пълна небивалица. И това за висококвалифициран кадър. Тези пари не стигат за нищо", казва Ипек.
Според нея няма продукт, услуга или каквото и да е, което да не е поскъпнало драстично. Бензинът е почти 15 лири за литър. "Не се срамувам да кажа, че колата е паркирана до дома ми и се движа с градския транспорт срещу няма и 5 лири в едната посока. И не е въпрос на избор решението ми. Рекордна сметка за ток получих този месец - 1000 лири. А се отоплявам само с един климатик и само вечер“, казва младата юристка.
"Този човек съсипа Турция"
„550 лири ми е увеличението на пенсията. А 600 лири ми е сметката за ток. Никога не сме получавали такава сметка, невъзможно е. Как ще го живеем този живот ние? Още не бях получил увеличението, а вече си го бяха взели обратно. Това помощ ли е?“, оплаква се пенсионерът Кемал Шакиролу. Сметката му за ток е една четвърт от новата пенсия от 2550 лири.
Представя се като момчилградчанин на 62 години, женен за "добра жена", баща на две деца и дядо на две внучета. Идва в Турция през 1990 г., след като е преживял насилствената смяна на имената в комунистическа България.
„Дойдох без никакви пари, никакви познати тук и с нито един бял косъм. Сега имам триетажна къща, много приятели и целият съм побелял“, шеговито разказва Кемал и изведнъж се натъжава.
„Единственото ми развлечение е в кварталното кафене с приятели. Ми то чаят вече е 5 лири. Може ли на един чай да се стои на раздумка или игра на карти?“
„Преди идването на сегашния президент, тоест допреди 20 години, само с една седмица работа купувах храната за целия месец на семейството. Оставаха пари за заделяне. Къща построих. С появата на Ердоган всичко тръгна назад. И се вижда докъде стигнахме. Накрая ще си отида в Момчилград, ще си купя крава и ще си гледам градината“, ядосва се пенсионерът.
„Ердоган не дава да се протестира, следи социалните мрежи и хората, лоша дума не дава да се каже за него. Но мен не ме е страх. Изразявам си мнението ясно и навсякъде. Този човек съсипа Турция.“
"Това нашето е оцеляване"
„Дойде време да се пенсионирам. И ми казват: "Вие сте имали персонал, свой бизнес, имате си пари. Пенсията ви ще е малко над минималната, за да има пари за всички". И какво се оказа, работилите при мен взимат по-високи пенсии. Находчивите, предприемчивите хора не са на почит в Турция.“
Думите са на Мезиет Гюндюз, която е пенсионирана от няколко години като собственик на детска градина. Говори свободно английски, немски и италиански език. И е от първите основатели на частни детски градини още от средата на 90-те години.
„След като поотрасна и вторият ми син, реших, че искам да продължа да уча и записах магистратура по педагогика в Италия. Трудно ме пусна турската държава. Все пак доста нетипично за тук, и то през 1991 година. Семейна жена с деца, а иска да учи в чужбина.“
„Като си дойдох, основах първата частна детска градина в Денизли, до Анкара. Не бяха чували за такова нещо хората. Приложих всичко, научено от Италия, и създадох много различна градина. Довериха ми се. После основах и втора, и трета. Над 50 души са работили при мен през годините. 40 от тях взимат по-високи пенсии от мен. Честни ли са изчисленията на държавата?“
След като се пенсионира, Мезиет и семейството ѝ се преместват в Измир. Живеят на метри от морето в спокоен квартал. Тя не се оплаква. На всеки въпрос за президента Ердоган замълчава. Но сегашната инфлация я кара да говори разгорещено.
„Отивам до магазина за обичайните продукти - яйца, сирене, кашкавал и по-малко от 200 лири не плащам. Половин килограм кашкавал започва от 40 лири. Сиренето е по 70 лири вече. Млечните продукти са доста поскъпнали. Олиото стига до 50 лири за литър. То всичко е поскъпнало. Газта ни е 750 лири този месец, най-високата сметка в живота ми“, разказва Мезиет.
„Животът ни стана невъзможно скъп. Това нашето е оцеляване. Да не си пенсионер в Турция. Въобще да не си в Турция. Няма спокойствие, няма сигурност тук. Мечтая си само за спокойни старини.“
