Преди около година, президентът на САЩ Джо Байдън обяви една идея, която не привлече много внимание и продължава да съществува без завършена институционална форма.
Chip 4 Alliance е замислен като платформа между четири държави (САЩ, Южна Корея, Япония и Тайван), в рамките на която правителства и компании обсъждат и координират множество елементи в областта на микропроцесорите: сигурност на производствените вериги, изследвания и иновации, субсидии, стандарти, развитие на трудовата сила и други. Всяка една от държавите има ключови позиции в определени части от този сектор. Например Южна Корея като производител или Япония като снабдител на критични ресурси.
Инициативата все още не е формализирана по различни причини. Самият Вашингтон не бърза в това отношение, продължават да съществуват разминавания между Токио и Сеул, а де факто признаването на Тайван също е проблематично. Някои компании се притесняват от прекомерна политическа намеса, а Тайпе има притеснения да не изгуби позиции в резултат на разместването на тези процеси. Отделно, Сеул е по-внимателен спрямо Пекин и не желае ускорено разкачване от своя голям съсед, дори селективно.
Вижте също Завръщането на Япония. Как Токио отново става ключов играчТази сложна политическа геометрия дава основание на мнозина да предвещават крах на начинанието. Внимателният поглед обаче разкрива по-нюансирана картина.
Технологично сдържане на Китай
Големият сблъсък с Китай за доминация на технологичните сектори, за който се пише толкова много през последните месеци, е определящ за цялостната стопанска динамика на идните десетилетия. Икономиката на данните и услугите на практика ще може да функционира ефективно единствено върху множествените технологични инфраструктури и капацитети.
Вижте също От династията Цин до президента Цай. Защо Тайван е толкова важен за Китай и САЩОтвъд това, усилията за технологично сдържане на Пекин и производствена диверсификация имат и стратегически, превантивен елемент. Макар администрацията във Вашингтон да се пази от официални позиции по въпроса за евентуално китайско нападение над Тайван, възникващият консенсус в САЩ непрестанно свива времевия хоризонт и вече изтегля първите реалистични опции за 2027 година.
По сегашни оценки и в случай на блокиране на производствения капацитет за микрочипове на острова, създаването на еквивалентен такъв ще отнеме половин десетилетие. Казано иначе, прекъсването на тези производства ще донесе глобална стопанска и политическа криза, надминаваща в пъти тази причинена от COVID-19. На практика, тя би ударила базовите стопански процеси, а мащабът на подобно сътресение дори е трудно да бъде обхванат аналитично и изчислен.
Модернизацията на китайските въоръжени сили и способности ще бъде трудна без относително свободен достъп до западни чипове.
Военните параметри на съперничеството също са от централно значение. Казано най-общо, следващите етапи в модернизацията на китайските въоръжени сили и способности ще бъдат трудни без относително свободен достъп до западни чипове и инфраструктурата по тяхното обслужване, развитие и подмяна. Собственото им производство е затруднено и от ограничения достъп до необходимия софтуер.
Тук контекстът обаче е по-широк от този, свързан с Тайван и вече засяга целия тихоокеански периметър, свободата на навигация и транспорт, както и отношенията на Пекин с по-отдалечените държави в широка Азия. Ключови елементи като навигационни системи, обработка и анализ на информация, способности на изтребителите и съвместяване и ефективно и бързо управление на различните компоненти при военни операции са също все по-зависими от нови поколения технологични капацитети.
В този смисъл, дългосрочната западна цел е ограничаване на способността на Китай да развие напреднали способности за използване на изкуствен интелект за военни и разузнавателни цели.
"Разкачването" на Запада от Китай
Ако съберем в едно различните причини и мотиви за технологичното съперничество между Запада и Китай не е изненада, че вървим към тяхното „разкачване“ в тези области и оформянето на логика на отношения, която ще усилва този процес. Затова и разделящите политики и инициативи между двете страни непрекъснато нарастват.
Всъщност те започват още през 2017 – 2018-та по време на мандата на Доналд Тръмп с поредица от ограничения за китайски инвестиции в американски високотехнологични компании. По-известни са ограничителните мерки срещу Huawei и ZTE, които са предшествани от изключително критичен анализ на администрацията с множество очертани рискове.
Вижте също Нова Студена война, само че техно. Как 5G разделя светаСегашният президент Джо Байдън разшири и ускори тази политика чрез различни решения, свързани със забрана на износа на микрочипове за китайски компании и техника за тяхното производство, ограничаване на достъпа до различни технологии и пряка забрана за работа на американски граждани в подобни фирми в Китай.
Обхватният Chips and Science Act на стойност 280 милиарда долара включва инвестиции в изследвания и иновации в областта на технологиите, както и програми за разширяване на производствата на микрочипове в САЩ. Това вече размества производствените вериги и почти всички големи производители (TSMC, Foxconn, Samsung и други) се насочват натам и към Европа.
Ограниченията при достъпа до 5G мрежи и критична инфраструктура също датират от няколко години, а Вашингтон подписа меморандуми за сътрудничество по тези теми с почти всички страни-членки на НАТО.
Постепенно полето на противостоене се разширява и последните месеци фокусът се измести към софтуерни теми като TikTok.
Предимствата на САЩ и Европа
Залогът на това съперничество е очевиден и включва намирането на отговор на доброто позициониране на Китай, най-вече в Азия. Страната успя да създаде търговски зависимости през последните десетилетия в рамките на глобалната стопанска система, но бъдещата икономика е на технологии и данни.
В същото време Пекин няма работеща коалиция в технологичната сфера отвъд чисто търговските отношения и ще трябва да намира отговор както на своето относително технологично изоставане, така и на изолацията си. Ако не успее, страната може да се окаже много по-периферен участник в икономиката на бъдещето, отколкото мнозина очакват.
Вижте също Камери, кодове, изкуствен интелект. Как COVID-19 сближи Китай и Русия в технологиитеИменно на тази плоскост са и някои от основните предимства на САЩ и Европа. Например Вашингтон не разчита единствено на многостранни формати за диверсификация, а и на развитие на поредица от двустранни партньорства. Само през последната година, вносът на микрочипове от страни като Виетнам, Тайланд, Индия и Камбоджа скочи с десетки проценти. Например нарастването е 75% с първата, 64% с втората и почти 400% с последната, макар и от ниска база.
Отделно от това се развива гъвкави тристранни формати спрямо подсекторите на тези индустрии. Например, само преди седмици Нидерландия и Япония се съгласиха да ограничат своя износ за Китай на различни технологии и машини за производство на микрочипове. Подобни експортни контроли веднага преструктурират стопанските отношения и пренасочват капацитети. Казано иначе, те не просто вече имат за цел да ограничат Китай, но и да засилят ролята на широкия Запад в тези индустрии. Неофициално вече се говори за поставена цел над 80% е нужните на света чипове да се произвеждат в рамките на западната общност.
Бъдещето на технологичната война
Технологичният сблъсък между Запада и Китай е вече ясно очертан, все по-вкоренен и трудно обратим, поне в обозримо бъдеще и при сегашното политическо разположение на страните. В този смисъл, частичното разкачване между тях изглежда неизбежно и се ускорява.
Технологичният сблъсък между Запада и Китай е вече ясно очертан, все по-вкоренен и трудно обратим.
Голямата въпросителна е в каква степен е възможно да се очертаят полета на стопанско и друго общуване, които да не са подчинени на логиката на сигурността. Актуалното доминиращо мнение е, че това е възможно и видимо в няколко области – климатични промени, заплахи от разпространение на ядрено оръжие, международно здраво сътрудничество и други. Тоест, презумпцията е за паралелно функциониране на конфликтна и кооперативна сфера, без това да блокира цялостните отношения.
Подобно състояние обаче трудно може да работи устойчиво след въвеждането на логика за системен и стратегически риск. Един пример ще освети това напрежение. Свиването и прекъсването на отношенията при данните и информационния обмен се дължи на американското нежелание Пекин да разполага и работи с информацията на гражданите и институциите на САЩ. В същото време Китай разширява периметъра на действие на щатските финансови и инвестиционни институции, които все по-ентусиазирано се възползват. Тук обаче до голяма степен става дума за парите и спестяванията на американците и задълбочаването на отношенията в този сектор крие не по-малки рискове. Колко време ще мине преди и този сектор да започне да се гледа през призмата на сигурността? Надали ще чакаме дълго.
Вижте също "Вектор за атака". Как София даде милиони за китайски камери в градския транспортОстаналата част на западния свят също се включва все по-активно в технологичните битки. Предстои приемането на EU Chips Act, чиято цел е развитието на индустриите, свързани с микропроцесорите. Общият ѝ бюджет е почти 50 милиарда евро и различни инициативи вече стартират, например, за изграждане на свързани с тези производства хъбове за развитие в Белгия и Германия. Целта е достигане на 20% от световното производство в рамките на идното десетилетие. Френско-италианската STMicroelectronics вече работи с GlobalFoundries по инвестиция за фабрика във Франция на стойност почти 7 милиарда евро.
Свидетели сме на различни национални усилия за развитие на производствени капацитети в страни като Великобритания, Франция, Индия, Япония и Австралия. Например само преди месеци Токио задели половин милиард долара подкрепа за Sony Group Corp. и NEC Corp. за подобен проект. В рамките на своята стратегия за „икономическа сигурност“, официалните власти форсират изграждането на капацитети на TSMC, а партньорството за 36 милиарда долара между SoftBank, Sony, Toyota и IBM започва работа върху следващото поколение напреднали микрочипове.
ЕС и САЩ работят заедно по тези въпроси в рамките на техния търговски и технологичен съвет.
Отвъд конкретните примери, посоката на движение е ясно очертана.
Западът и неговите съставни държави са вече дълбоко в процес на противостоене с Китай в множество технологични сектори.
Западът и неговите съставни държави са вече дълбоко в процес на противостоене с Китай в множество технологични сектори, които са определящи за бъдещата икономика и сигурност. Няма съмнение, че между отделните западни страни има и елемент на състезание във време на ускорено препозициониране на производства и технологии. Но разкачването от Пекин е колективно начинание и все повече ще ги притегля една към друга.
Актуалният въпрос не е дали това е обратимо в сферата на технологиите, а дали тази логика на разделяне трябва и може да бъде спряна от преливане в много други области. Сдържането на комунистическата автокрация все повече прилича на цялостен политически проект.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.