Управление на слуховете: какво става с публичните финанси преди изборите

„Икономиката поставя граници на хорските утопии.“

Джеймс М. Бюканън, Нобелов лауреат по икономика за 1986 г.

Предложенията за намаляване на дефицитите в бюджета са обявени като слухове, не като политически документи, които могат да се проверят, опровергаят или доразвият. Засега бюджетният нихилизъм господства в предизборната кампания.

След изборите парламентът и правителството ще бъдат изправени пред избора да увеличават държавния дълг или да съкращават разходите. Демократичният процес у нас не стимулира разумен подход към публичните финанси.

Каква роля играят слуховете

Нобеловата награда е връчена на Бюканън „за неговото развитие на договорните и конституционни основи на теорията за вземане на икономически и политически решения“. Той и последователите му обясняват подробно и фискалните илюзии. Но не обръщат нужното внимание на слуховете при вземането на политически решения.

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени или полу-потвърдени съобщения, които се пускат в обращение както в междуличностни, така и в публични канали за осведомяване. Ролята им естествено се засилва в предизборна обстановка.

Това става не защото хората са лоши, а защото бъдещето е неизвестно и за него може само да се гадае. Гадаенето може да става и с макроикономически методи и предвиждания. Но мнозинството избиратели са невежи в тази област. А кандидатите за изборна длъжност са по принуда фискални нихилисти: реализмът по отношение публичните финанси по-често отблъсква отколкото привлича избиратели.

При серия избори за законодателно събрание, още повече в съчетание с други избори, и невежеството, и нихилизмът се разпространяват от само себе си.

На 15 март министър Велкова обяви за медиите (пълен запис не е наличен), че веднага след изборите ще бъде предложен на обществено обсъждане проект за актуализация на бюджета за тази година, който да сведе дефицита в бюджета до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Такова е и изискването за макро-стабилност на ЕС. Вероятно тогава ще види бял свят и тригодишната прогноза, на която според закона за публичните финанси (ЗПФ) трябва да се опре актуализацията.

Засега коментарите по тази тема не почиват на конкретни документи или записи, ако не се смятат многобройните коментари в медиите. Фискалният съвет засега не се е произнесъл, понеже няма нищо „черно на бяло“.

Посланията на Министерството на финансите са смесица от обещания за продължаващи компенсации и увеличения на заплати, и политики за ограничаване на разходите. За да се обоснове това ограничаване обаче, неизбежно е нужно и предупреждение за рисковете, ако то не се осъществи.

Как се изчислява тревогата

Тъкмо предупрежденията разпалват тревога. В действителност обаче в тях няма нищо ново.

Те налагат нормални ограничения на ширещите се предизборни утопии и показват какво би се случило, ако при сегашния галоп на нарастване на бюджетните разходи някой не дръпне юздите.

В края на 2020 г. Законът за публичните финанси беше променен. Правителствата получиха по-голяма свобода да разполагат с пари от данъци и от бюджетните разходи бяха изключени средствата от ЕС, други международни програми и договори, и свързаното с тях съфинансиране от централния бюджет.

Оттогава досега предупреждения за рисковете от този подход са споделяни от Николай Василев, Никола Янков, Любомир Дацов, Петър Ганев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов, Стефан Ангелов и много други. Накъсо, ако с известно огрубяване се резюмират, изчисленията показват следното.

• При актуализация на бюджета от миналата година, предвидена за 3% от БВП и за период от половин година, сега същите параметри при липса на актуализация на бюджета ще са в сила поне още една година. Това обяснява предвиждането на министерството на финансите за бюджетен дефицит от 6-7% от БВП.
• При такъв дефицит поемането на нов държавен дълг ще бъде възможно при три пъти по-неизгодни условия. Неблагоприятните външни обстоятелства вече повишиха лихвените проценти. Но от ЗПФ бе изтрито ограничението за 2% от БВП бюджетен дефицит, а неспазването и на три-процентното ограничение е много лоша репутация.
• Изключителните предимства на България като длъжник: нисък правителствен дълг спрямо БВП, поносими разходи по обслужване на дълга и ниска тежест на правителствените задължения върху бъдещето поколение (децата и младежите на възраст до 17 години), ще се изпарят бързо.
• Продължаващото увеличение на разходите дори само със заложените през 2022 г. темпове (най-вече пенсии, социални програми и помощи, съфинансиране по европейски програми, компенсации и минимална работна заплата) и запазването на данъчните облекчения ще наложат или търсене на нов дълг от поне 10 милиарда лева на година, или осигуряване на приблизително толкова приходи. Последното изглежда невъзможно. Следователно правителствата и съответните мнозинства в парламента ще са изправени пред елементарния, но труден избор или да удвоят правителствения дълг, или да наложат ограничения на разходите (и да ги съкратят).

Как могат да се ограничат утопиите

В неясно от кого изказаните тревоги, пълен слух е само съмнението за стабилност на БНБ и валутния курс. Но перспективата за увеличаване на дълга е реален риск.

От предложенията на министъра на финансите, чието публикуване с разчети предстои, засега наднича опит за междинно решение в духа на пословицата за вълка и агнето. Основният източник за покриване на дефицитите в плановете на служебното правителство е най-вече облагането на свръх-печалби. Тоест правителството разчита на контра-стимула, че колкото повече ти отнема, толкова повече ти се работи.

Запазването на нулевите облагания и преференциални прагове по линия на ДДС и акцизни плащания, вероятно ще допринасят за 0,75-0,80% бюджетен недостиг като дял от БВП.

В дългосрочен план обаче е по-вредно обещанието да се финансират от бюджета всички (а не само онези, които се нуждаят). Изглежда, че нито тол-таксите, нито идеята за съкращаване на разходите имат шанс да бъдат възприети и превърнати в закон от парламента. Обещанията за компенсации, по-високи минимални заплати и „швейцарското“ правило само като ръст на заплати и пенсионни възнаграждения са сигнал за производители и продавачи да вдигат цените.

Увеличаването на концесионните такси е безсмислено, ако не се удвоят сроковете на договорите. Освен това то следва да се извършва договор по договор и при съгласие между концедент и концесионер.

Всички тези политики предполагат перфектна и неподкупна държавна администрация. Това обаче не е слух, а просто илюзия. Какъвто и да е изходът от изборите, новото служебно или редовно правителство ще продължат да изхождат от тази утопия.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.