"Сама да идеш, сама да се върнеш". Защо много ромски момичета отпадат от училище

Всички сме чували хора да твърдят, че ромските деца, които отпадат от училище, всъщност нямат желание да учат.

Всъщност тази тенденция засяга в по-голяма степен момичетата. По данни от представително изследване на Националния статистически институт (НСИ) преждевременно напусналите училище жени от ромски произход на възраст 18-24 г. са 76,3%, докато мъжете са 63,7%.

Но какво разказват самите ромски жени за отпадането от образователната система?

Неотдавна работих върху доклад "Гласовете на жените в България", който се основава на 42 биографични интервюта с жени от различни градове в България (без София), някои от които – от ромски произход.

И макар историите им да не са статистически представителни, те дават възможност да надникнем в ситуацията отвътре. Истинските имена на жените са променени в текста.

Стояна, която завършва училище на 43

Стояна е на 56 години, които е прекарала в ромско гето. Искала е да завърши училище, но прекъсва в осми клас и се жени.

"Момчетата ходеха войници и моят приятел така и не ми разреши да продължа да уча. Нали знаеш нашите роми, страхуват се да не би да се влюбим в някой друг", разказва тя.

Тъй като постъпва на работа в организация, в която средното образование е задължително условие, Стояна завършва гимназия вечерно на 43 години. Но все още съжалява за пропуснатите възможности:

"Ако съм по-млада, може би щях да се реша да уча още, защото това ми е любимото. Нещо, свързано с медицината, защото ми харесва. Може би изтървах нещо хубаво, да помагам още повече на хората, но съжалявам, годините минават."

Стояна все пак е щастлива, че внучката ѝ има различна съдба. Не е омъжена с дете, а наскоро е завършила дванайсети клас с отличен успех, "въпреки че живеем в тази среда и не всеки може да завърши".

На момичето обаче не му е било лесно всекидневно да понася расистките подигравки на българските си съученички, например: "Бебето накърми ли го?" Често се e връщала от училище разплакана и e казвала, че иска да напусне, а баба ѝ се e опитвала да ѝ вдъхне кураж:

„Слушай, викам, мойто момиче, няма да се предадеш, бъди смела", спомня си Стояна своя подход. "Аз ако не съм била, ти бъди, докажи, че ти не си нещо по-различно от тях. Те ще ти бъдат най-големите приятелки - тези, които се карат с тебе и те дразнят, те най-много ще те заобичат."

Според Стояна доказването, че си човек като другите, е различно за роми и българи: "Ако си българка, може би ще им трябва един месец […], но при нас, ромите – години, за да разберат, че ние сме като тях. И сега наистина тя също е много щастлива и се радва, и се гордее: „Бабке, ако не беше ти да ми дадеш малко кураж, аз нямаше да стигна дотук.“

Сара, която не иска дъщеря ѝ да бъде като "бяла техника"

Подобно на внучката на Стояна, 35-годишната Сара завършва гимназия без да прекъсва. Когато е в девети клас, в училището ѝ има още 5-6 момичета от ромската махала, но след десети клас остава единственото момиче от гетото във випуска.

Сара не успява да се сприятели със съученичките си, а дружи само с момчетата, защото е вярваща адвентистка и следва строги правила на поведение. Освен това в църквата е чула да проповядват, че мъжете и жените са равни, затова не се страхува да общува с момчета.

"С момичетата българи не можах да се влея, защото те пушеха и отиваха да пият кафе, а на мен това ми беше доста далечно. А пък момчетата от моя клас не го правеха", разказва тя.

Сара има 14-годишна дъщеря, за чието бъдеще се безпокои: "Изпитите по Национално външно оценяване, които минаха тази седмица, бяха наистина тревожни. Тревожа се за това да не я превземе махалата, гетото, да не я превземем. Опитвам се да ѝ налея ум в главата."

Това, което най-много притеснява Сара, е ролята на жената в традиционните ромски общности. Тя хем се смята за част от ромите, хем, опитвайки се да се разграничи, говори за "тях":

"Опитвам се да я насоча и да ѝ кажа, че това, което е тук в гетото, не е окей. Аз не искам да е част от тях, […] от техните традиции, от техните обичаи, защото при нас е присъщо едно и също за жената, което аз не го одобрявам и не го приемам. […] Тук в махалата жената е взета като бяла техника."

Моника и самотата, който я кара да напусне училище

Моника е учила в българско училище. Тя прави разлика между качеството на образованието, което е получила там, и това в ромските училища. Научила е, че трябва, "като се прибереш, винаги да се занимаваш с уроците си и да бъдеш ангажиран с образованието си, а не като отидеш някъде и давай, това-онова".

Училището толкова се харесва на Моника, че у дома се вживява в ролята на учителка: "И седях, и учех моите братя, моите сестри. Учех ги да се занимават. Просто много харесвах да съм в ролята на госпожа, на учител и все им нареждах – пиши това, пиши онова."

Така става обаче, че Моника не завършва дори основно образование – напуска училище след шести клас. Причината не е сватба – омъжва се след години, макар и още дете – малко преди да стане на 15.

"Моите приятелки се ожениха на много ранна възраст, бях сама и вече не ми се учеше. Сама да идеш, сама да се върнеш, просто нямах приятел там, сред чужда среда, и затова се отказах", разказва тя и обобщава: "Просто ако бях имала приятел или приятелка, щях да продължа още нагоре."

Днес Моника отново се вживява в ролята на "госпожа", учейки двете си деца, както и децата, за които се грижи в организацията, за която работи. Но дори не смее да мечтае, че би могла да стане учителка – желанията ѝ стигат до фризьорка или маникюристка.

Искате традиционни ценности? Заповядайте в гетото!

Въпреки че животът на Стояна, Сара и Моника се развива по различен начин, от техните разкази се очертава една обща картина. И тя е, че ромските момичета масово напускат училище не защото не им се учи, а за да се омъжат. Тези, които не се омъжват, изпадат в изолация, защото ромските и българските деца не стават една общност, дори да учат заедно.

Ромските момичета се женят толкова рано заради строгия морал в гетото по отношение на жените, по силата на който те трябва да сключат брак с първото момче, с което имат връзка. А после от тях се очаква да раждат деца и да си ги гледат, тоест да си останат вкъщи.

Българските момичета започват да имат гаджета не по-късно от ромските, но от тях никой не изисква да се омъжат за първата си детска любов.

Това са традиционни ценности в чист вид, библейски – жената трябва да се омъжи девствена, всяка интимна връзка трябва да прерасне в брак и деца.

Който бленува за връщане към традиционните ценности, може би следва да се запита какво точно иска. А за тези, които искат ромските момичета, а и момчета, да завършват училище, решението е едно – десегрегация.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.