През последните години в парламентарните избори в България се включват все повече нови играчи, а резултатите стават все по-непредвидими. Нещо, което постоянства обаче, е наличието на „плашила“, чрез които се насочва вниманието на избирателите в определена посока.
Предизборните „плашила“ са различни. Някои от тях постоянстват при почти всяка предизборна кампания. Такива са например ромите и избирателите в Турция. Други са по-скоро кампанийни, например „джендъра“ или норвежците.
Общото между тях е, че все се представят като чужди, различни – такива, с каквито мнозинството не би се идентифицирало.
Кои са актуалните „плашила“ в кампанията за изборите на 2 октомври и кой реши да ги размаха пред избирателите?
Мигранти и трафиканти
В края на август двама полицаи загинаха при опит да спрат автобус, превозващ нелегално влезли в България чужденци. За „мигрантския натиск“ се говореше и преди, но след този случай темата стана водеща в новинарските емисии. Като главни злодеи са представяни трафикантите, особено ако са чужденци.
На 23 септември дори беше обявено частично бедствено положение в областите Хасково, Бургас и Ямбол. Не става ясно кой точно бедства – местното население или търсещите убежище, които с риск за живота си търсят по-сигурно място за себе си и семействата си.
Новинарските емисии не разказват за какво бягат хората от Афганистан, Ирак или Иран, нито защо сирийските бежанци в Турция вече не са желани. На тях се гледа като на природно бедствие.
Отношението към търсещите убежище е нечовешко – те биват подлагани на изтезания и унижения на границата, насърчават се гражданските им арести.
Съответно и отношението към търсещите убежище е нечовешко – те биват подлагани на изтезания и унижения на границата, насърчават се гражданските им арести. Затваряни са в центровете за задържане към Дирекция „Миграция“, които би трябвало да служат единствено за целите на скорошна депортация, вместо в тези на Агенцията за бежанците.
Дискурсът за „мигрантския натиск“, който впрочем съществува не само в България, е силно дехуманизиращ. За него е важно, че тези хора са пресекли границата „нелегално“. А всъщност в огромната си част бежанците по света пресичат границите именно нелегално. Украинците са едно от малкото изключения.
Вторачването в трафикантите отмества общественото внимание от представителите на Гранична полиция и други институции, замесени в каналите на трафик. А това е една от причините България още да не е в шенгенското пространство.
Ромски лихвари
Ромите са „дежурният враг“, комай във всяка предизборна кампания. Този път обаче се наблюдава известна оригиналност – почти не се говори в прав текст за роми, а по-скоро за „проблемни квартали“, в които и преди е имало изборни нарушения.
„Виновни до доказване на противното“ са лихварите в ромските махали. Повтаря се един и същи сценарий – в някое набелязано семейство се прави проверка. Съответно се намират пари, ценности, дебитни карти и списъци с имена на хора.
Логично е у лихвари да има точно такива неща, а не примерно събраните съчинения на Гьоте. Според разследващите обаче това е потенциален знак за купуване на гласове срещу обещания за опрощаване на дълговете. Затова те арестуват цялото семейство, понякога заедно с непълнолетните деца.
Фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си.
Всичко това не означава, че няма лихвари в ромските махали, въвлечени в покупко-продажба на гласове. Но фиксирането върху ромските махали оставя незабелязани всички останали групи, чиито представители са принуждавани да продават гласовете си. За да запазят работата си, да имат дърва за зимата, поради различни зависимости или за да не ги подлагат на репресии.
Аналогично, вторачването в лихварите отмества вниманието от въпроса за кого работят търговците на гласове. А те работят за определени политически сили. Политиците – поръчители са всъщност главните виновници. Само че до тях разследванията така и не стигат.
Дрогирани шофьори
За разлика от мигрантите и лихварите, дрогираните шофьори са ново предизборно „плашило“. Темата стана актуална след катастрофата на бул. „Черни връх“, в която загинаха две млади жени. Според разследващите обвиняемият Георги Семерджиев е шофирал под влиянието на наркотици, което не му е за първи път.
Случаят напомня катастрофата, причинила смъртта на Милен Цветков преди две години. И тогава в кръвта на шофьора бяха открити наркотични вещества.
След трагедията на бул. „Черни връх“ полицията обяви акция за хващане на пияни и дрогирани шофьори. Не за първи път впрочем. А който търси – намира. И тъй като резултатите от акцията са широко огласявани в медиите, обществото остава с впечатлението, че едва ли не всички проблеми на пътя се дължат на дрогирани шофьори.
Това впечатление се затвърждава и от поредна катастрофа, при която загина френски гражданин. Обвиняемият водач на „Порше“-то, блъснало колата с жертвата, е употребил кокаин.
Днес излиза, че всички „наркомани“ карат ферарита и се оглеждат да убиват хораЮлия Георгиева, Център за хуманни политики
„Днес излиза, че всички „наркомани“ карат ферарита и се оглеждат да убиват хора“, иронично коментира Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, за да напомни, че езикът е важен. С такава реторика се демонизират хората със зависимости, на чиято подкрепа посвещава усилията си Георгиева.
Според Института за пътна безопасност обаче едва 2,5% от катастрофите с жертви са извършени от шофьори под влияние на алкохол и наркотици. „Какво правим с останалите 97,5% от случаите?“, питат от организацията.
Вторачването в „дрогираните шофьори“ приспива общественото внимание към по-важни проблеми. Например:
- институционалните „чадъри“, благодарение на които хора като Георги Семерджиев могат системно и безнаказано да правят каквото си искат;
- фактът, който едва ли е без връзка с горното, че извършителите на знаковите катастрофи обикновено карат луксозни автомобили, каквито „простосмъртните“ българи не могат да си позволят;
- състоянието на пътищата в България, което само по себе си е опасно за живота.
И някои частични „плашила“
Разбира се, тези три „плашила“ не са единствените, чрез които се експлоатира страхът на избирателите. Но са тези, които се радват на най-широк консенсус. Не може да се пренебрегне например темата за руския газ, но по отношение на него има различни политически позиции. По традиция на гласоподавателите в Турция също се гледа с подозрение, но това остава по-скоро в реториката на определени партии, без да се превръща в мейнстрийм тема.
Плашилото на бостана служи не само да всяват страх, а и да отклоняват погледа от онова, което действително е важно. А най-скрит остава всъщност онзи, който го е сложил.
