Бедност и инфлация. Всички се борят с вятърни мелници преди изборите

Грижата за бедните и тревогата от инфлацията е най-голямата измама или може би самоизмама в кампанията преди изборите на 2 април. Очакванията за катастрофа са част от пропагандата на политиците, профсъюзите, президента и служебното правителство. Те прехвърлят тези очаквания върху избирателите. По този начин пропагандаторите се представят като „спасители на обществото“.

Но действителното положение почти напълно се разминава с тези послания. Политиката на правителството за задържане на цените няма да има успех, но вреди на търсенето на реалистични решения на проблемите на страната.

Избирателната кампания започва с превратни представи за случващото се в икономиката. Практически всички партии тръгват от грешната предпоставка, че икономическите „кризи“ са най-важни в началото на 2023 г.

„Борбата“ с бедността

Бедността и неравенството се очертават като важни теми. Партийната реторика обаче няма нищо общо с действителността. Поне както тя е заснета от Националния статистически институт. Последните индикатори за бедността и социалното включване, които всеки може да провери, са за края на 2021 г. Икономическият растеж през миналата година и намаляването на безработицата от 2020 г. досега по никакъв начин не предполагат влошаване на състоянието на хората и домакинствата.

В същото време т.нар. „линия на бедността“ от 2016 до 2020 г. е повишена с 43,6%, а изчислена по паритет на покупателната способност (т.е. преведени в нещо, което човек може да си купи за една и съща сума пари) – с 29%. Хората с доходи под тази "линия" имат право на помощ.

В края на миналия септември, десет дни преди изборите на 2 октомври, този праг за настоящата година беше вдигнат с 22% (в сравнение с 2022 г). От началото на 2023 г. "линията на бедността" е 504 лева месечно. Такова „залпово“ увеличение не е имало от следкризисната 2011 г., когато безработицата е над 10%. Положението за тази година ще стане известно, когато се отчетат същите индикатори през 2024 г.

Към днешна дата със сигурност е известно, че въпреки вдигането на линията на бедността след 2016 г., въпреки политиката за ограничаване на пандемията през 2020-2021 г. и спада на икономическата активност през 2020 г., бедността всъщност е намаляла, а не се е увеличила, както твърдят практически всички участници в изборите.

За отделните групи от населението относителният дял на бедните през 2021 г. има следната динамика след 2017 г.

• Бедността сред непълнолетните (т.е. онези на възраст до 18 години) спада със 7,1%;
• При хората между 18 и 64 години намалява с 10,5%;
• Положението се влошава само при хората на възраст над 65 години, бедните при тях по този показател са с 8,1% повече;
• Общо за страната бедността спада с 8%.

Разбира се, следва да се вземе предвид обстоятелството, че 2021 г. е рекордна (и близка до) по смъртност след 1918 г., като над 3/5 от починалите са на възраст над 65 години. Намерили кончината си през 1918 г. (година на война и болести) са с 3000 повече от починалите през 2021 г.

Ако има смисъл някаква политика за подпомагане на бедните и социално включване, то тя би трябвало да отчете и други обстоятелства. А именно, че най-бедни са домакинствата, които се състоят от една самотна жена – почти половината от тях са бедни. (Но и при тях има подобрение от над 5 на сто за периода след 2017 г.)

Вероятно има смисъл да се отчете и че домакинствата с двама възрастни с три или повече зависими деца са в същото положение, над 49% от тях са под националната линия на бедност. Но подобрението в тази група за периода е повече от 25%.

В тези групи най-силно са засегнати ромите (вероятно около половината от бедните), българските турци и пенсионерите (приблизително около 30 на сто).

Поради характера на кампанията и очакването на нови избори, никоя партия, колкото и да набляга на „борбата с бедността“, не си позволява да предложи диференциация на социалната политика и помощите по етнически или друг признак. Сигурно е, че такова обещание ще отблъсне избиратели.

Тази особеност на кампанията е причина за една друга нейна особеност.

„Борбата“ с инфлацията и надценките

Тъй като няма диференциация и насоченост в социалните политики и помощи, икономическата част на кампанията се насочва към „битки“ с други вятърни мелници.

Това са цените и инфлацията.

Инфлацията е абстрактен и в крайна сметка почти неразбираем стопански показател за повечето избиратели. Някои кандидати я определят като „галопираща“. Каквото и да имат предвид, инфлацията намалява. И само изключително глупави, почти невъзможни, политики могат да я засилят.

Цените изглеждат лесно разбираеми за широката публика. Всъщност не са.

Служебното правителство и профсъюзите разбират цените вулгарно марксистки - като разходи плюс „надценка“. И сякаш не разбират механизма на търсене и предлагане и смятат, че могат да регулират „надценката“ на посредници и продавачи.

Оттук и „борбата“ на служебното правителство с търговците, призивите на профсъюзите за определяне на цените спрямо производствените разходи и настояванията на някои политици и медии за въвеждането на „тавани“ на цените.

Тези „тавани“ са типичен пример за фалшива икономика: мислиш, че правиш някои стоки и услуги достъпни, но предизвикваш дефицити, допълнителни разходи, корупция, по-ниско качество и загуби.

Цените се определят от очакванията, от бъдещето. Не е възможно риба, която е купена днес, да бъде изядена вчера. Хората предполагат някакви предстоящи обстоятелства и търсят начин да ги използват или предотвратят някакъв риск.

От икономическите анализи на БНБ се вижда, че през 2021 и 2022 г. около 70% от ръста на икономиката се дължи на придобиването на онова, което е необходимо за поддържане наличния производствен капацитет. Иначе казано предприятия са направили нужното, за да могат да работят през 2023 г. и след това.

Хората също се държат разумно. Работят повече.

От началото на 2021 до края на 2022 г. младежите на възраст между 15 и 29 години увеличават заетостта си с 3,5%, хората в активна възраст (15-64 години) увеличават заетостта с 6,3%, показват данните на НСИ. Общата заетост е рекордно висока през есента на миналата година (72%), а безработицата е на исторически безпрецедентно ниско равнище от 3,9%.

Аморалността на политиката

След есента на миналата година, по-точно след успокояването и спада на цените на енергийните ресурси, инфлацията се превърна от международен в политически и морален феномен. Тя е проблем, предизвикан от правителствата на 2021 и 2022 г.

Бюджетните дефицити, компенсации за цени на електричество, облекченията или отмяната на ДДС върху широк спектър стоки (от памперси през хлебни изделия и горива до ресторанти) и увеличението на заплатите в бюджетната сфера (22% от работещите) и пенсиите имаха и все още предизвикват две взаимно свързани последици. Първо, не намалиха цените, но разшириха „надценките“. Второ, увеличиха де факто административно парите в обръщение с 8-10% и предизвикаха поне половината от инфлацията.

На това отгоре служебните и предизборни обещания (и очаквания) за още компенсации, предоставянето им без насочване към най-нуждаещите се, в комбинация с въведено автоматично увеличение на минималната работна заплата, са сигнал, че хората ще имат повече от същите „административни пари“.

Производител и търговец, който не отчита тези развития, ще загуби.

За разлика от 2012-2014 г., когато също имаше „борба“ с търговските вериги, сега опитите за такава политика са по-непорядъчни.

Един от страничните ѝ ефекти е, че влияе върху икономическите послания в предизборната кампания. Всеки кандидат или партия, които предлагат реалистични оценки и решение на вътрешните и международни предизвикателства, ще изглеждат „далеч от хората“ и „проблемите на народа“.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.