Завръщането на Сталин

Йосиф Сталин напусна този свят преди 70 години, но всъщност никога не бил по-жив.

Путинова Русия лека-полека реабилитира вожда на народите. От средата на 80-те години, когато Михаил Горбачов позволи да се изкарат наяве трудните теми от миналото, името на Сталин беше свързвано с престъпленията и репресиите на комунистическия режим, кулминирали с големите чистки в навечерието на Втората световна война.

В Русия вече не беше табу да се говори за ГУЛАГ, за повсеместния терор върху съветското общество, за принудителното изселване на цели народи, заподозрени в предателство, за страданията и раните, причинени от червения диктатор и неговия режим – в името на светлото бъдеще.

Реабилитацията

Днес Йосиф Висарионович е отново положителен герой в официалния разказ за руското минало. Добър-лош, подчертават от Кремъл, Сталин е спасил държавата от нацистката агресия. На него се дължи победата в Отечествената война. Без Сталин, СССР нямаше да надделее срещу военната машина на Хитлерова Германия, твърдят пропагандаторите.

С други думи, в популярните представи Сталин се е превърнал едва ли не в (руски) патриот, а не лидер на световното комунистическо движение, воден от идеологическа мисия. Нещо повече, Сталин се явява нещо като обединител на руските земи за разлика от Ленин, когото Путин вини за „пораженията“, претърпени от Русия и най-вече обособяването на Украйна като отделна република в рамките на СССР. Не на последно място, лично на Сталин се приписва като заслуга това, че Съветският съюз от недоразвита страна парий през 20-те се е превърнал в индустриална държава и световна суперсила.

Реабилитацията на Сталин, която през 90-те беше знамето на опозиционната Комунистическа партия на Руската федерация, начело с Генадий Зюганов, сега е въпрос на държавна политика. Войната в Украйна тласна процеса още по-напред. Неотдавна руски съд взе решение да бъде закрита „Мемориал“, известна неправителствена организация, чиято мисия беше именно да осветлява сталинските престъпления.

В по-общ план, войната послужи като повод на режима да затегне още повече контрола върху страната и нейното общество. Последните остатъци от опозиционни групи, независими и критични медии, граждански организации бяха затворени и принудени да търсят убежище зад граница. Държавата утрои и учетвори усилията си да шири пропаганда и да индоктринира обикновените хора. Затегна контрола върху руската икономика. Агресията срещу съседна Украйна доведе и до дълбок политически и стопански разлом със Запда.

За броени дни Русия буквално се завърна във времената на сталинизма. И то по волята на един лидер, концентрирал в ръцете си толкова много власт, колкото никой управник в Кремъл не е разполагал от 1953 г. насам.

Въпреки тези процеси, под въпрос е дали през 2023 г. Русия е в състояние върне времето назад и да възпроизведе сталинския модел на управление. Причините са няколко.

Путинова система и сталинизъм - разликите

На първо място сталинизмът е немислим без комунистическата идеология и тоталната мобилизация на обществото в каузата на строителството на светлото бъдеще. Путиновата система се основава на демобилизацията на обществото. На идеята, че за да успееш и да живееш добре, трябва да си фокусиран върху личния си живот и амбиции, избягвайки политиката. От теб нищо не зависи така или иначе, а пък и политиката е поле на сблъсък на нечисти интереси. Разликата със сталинизма – и неговия култ към новия човек, градящ социализма - е от земята до небето.

Това има значение за войната. В началните стадии на „специалната операция“ срещу Украйна, Кремъл представяше кампанията като ограничена по мащаб и в този смисъл, незасягаща и незастрашаваща средностатистическия гражданин. Блицкригът трябваше да успее до дни, а животът в Русия да си тече в нормалното русло.

Сега има промяна на разказа, разбира се. Проведе се мобилизация и потенциално всеки може да се окаже на фронта.

Мобилизацията може и да се повтори. Пропагандаторите тръбят, че Русия е вплетена във война на живот и смърт със Запада (не с Украйна). Страната е в мъртвата хватка на имперски национализъм, подклаждан от Путин и неговото обкръжение. И при все това, социологическите изследвания показват на индивидуално ниво по-скоро пасивно примирение с войната и стремеж за приспособяване към новите условия.

В Русия не цари някакъв патриотичен подем и повсеместен ентусиазъм. Показателно е, че мнозинството, подкрепящо войната, заявява, че е готово да подкрепи и прекратяването ѝ. Анкетите регистрират и притеснение от негативните последици от войната върху благосъстоянието на хората, въпреки уверенията на Путин, че руската икономика е в добра форма и е непоклатима.

С други думи, конформизмът, деполитизацията и грижата за насъщния продължават да доминират обществените нагласи. Путинизмът трудно превключва от режим на демобилизация към мобилизация – ако въобще подобен рязък завой е възможен. Присъединяването на „изконни руски“ земи или дори конфронтацията със Запада не могат да заменят марксистко-ленинската идеология.

За съжаление това не значи, че новосъздаденият мит за Сталин ще започне да се руши.

Историческата легитимност на Путиновата власт почива на спомена за Втората световна война. Това не е случайно. Войната и победата през 1945 г. е може би единственото събитие в руската история, което едно – иначе атомизирано и деморализирано – население припознава и към което изпитва емоционална връзка. Затова и още от 2014 г. Кремъл се опитва да внуши на руснаците, че Русия води отново (победоносните) битки от Втората световна война. По тази причина Сталин – победителят, руският патриот и волевият лидер предтеча на Путин – ще продължава да заема видно място в официалния пантеон.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.