България трябва да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората световна война. Такъв призив отправиха към българските власти 42-ма историци и интелектуалци.
В апел, изпратен по имейл до медиите, те напомнят, че през март се навършват 80 години от два исторически факта с противоположен знак – съхраняването на живота на евреите, живеещи в предвоенните територии на България и депортирането на евреите, живели в земите, окупирани от България по време на Втората световна война.
Апелът идва на фона на чествания, посветени на спасяването на българските евреи. В текста си историците и интелектуалците застъпват идеята, че спасяването е само половината част от историята.
През март 1943 г. под натиска на Българската православна църква, групи адвокати, интелектуалци, бизнесмени, политици и депутати от опозицията е спряно замисленото изпращане на десетки хиляди български евреи в нацистките лагери на смъртта. Това спасява живота на хората с еврейски произход, живеещи на територията на предвоенна България.
Други над 11 хиляди евреи, живели под българска окупация на територията на днешните Гърция и Северна Македония, са депортирани към концлагера Треблинка. Те загиват.
Вижте също Път към Треблинка. Спасените и неспасените евреи в два влака, прекосили БългарияПризивът, разпространен във вторник, е подписан от историците Румен Аврамов, Надя Данова, Румен Даскалов, Борислав Дичев, Антонина Желязкова, Александър Везенков, Стефан Дечев, Димитър Атанасов, Светлана Иванова, Чавдар Маринов, Кети Мирчева, Диана Мишкова, Марияна Пискова, Кристина Попова, Албена Хранова.
Той е подкрепен и от режисьора Явор Гърдев, философите Красен Станчев, Христо П. Тодоров, Владимир Градев, Красимир Кънев и Стилиян Йотов, политолозите Даниел Смилов, Деян Кюранов, Антони Тодоров, културолозите Ивайло Дичев и Александър Кьосев, журналистите Еми Барух и Юлияна Методиева, и други.
Те казват, че спасението на евреите от „традиционните български земи“ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва след като България отказва да предостави гражданство на местното еврейско население.
Според авторите на призива признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „не би стоварил колективна вина върху цялото военно поколение, а още по-малко върху следващите“. В апела се казва, че поемането на отговорност би било морален жест, а обратното – акт на негационизъм.
Пълния текст на апела можете да прочетете тук.
Вижте също "По-добре да не се говори". Как Холокостът стана разказ за нещо друго