На десетки километри. Какво им струва на някои деца да ходят на училище

Те живеят на около 30 км от училището си и всеки ден трябва да ползват междуградски транспорт. Месечните им карти струват по 120 лв. Семействата им обаче имат ограничени финансови възможности и трудно биха могли да си позволят този разход, ако нямат подкрепа.

Тази подкрепа обаче не идва от държавата, а от неправителствения сектор. Въпреки че по закон гимназиалното образование е задължително и безплатно. Въпреки че достъпът до училище е конституционно гарантиран.

Реалността е, че ако картите за автобус на Вероника Йорданова и Ненка Борисова от град Ветрен не бяха поети от фондация “Тръст за социална алтернатива”, те може би нямаше да могат да ходят на училище. Двете момичета са дванайсетокласнички и учат в Професионалната гимназия по фризьорство и ресторантьорство в Пазарджик.

Бедността, отдалечеността и липсата на адекватен или изобщо някакъв транспорт изправят много гимназисти пред трудности или дори невъзможност да ходят на училище.

Близо 30 000 са пътуващите до училище в друго населено място ученици от 8 до 12 клас, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН) пред Свободна Европа. Но не на всички държавата помага финансово.

По данни на детския фонд на ООН - УННИЦЕФ, децата от най-бедните домакинства се възползват най-малко от публичното финансиране за образование.

Само учебниците не стигат

От учебната 2024/25 г. всички ученици до 12 клас ще учат от безплатни учебници и помагала. Това стана възможно с приетите наскоро от парламента промени в Закона за предучилищното и училищното образование. В момента безплатни са учебниците само до 7 клас.

Тази промяна няма да засегне Вероника и Ненка, защото тази година завършват училище. Затова те са принудени да си купуват учебници, втора употреба.

Безплатните учебници обаче не са достатъчно условие за достъп до средно образование. Някои деца трябва да си плащат за физическия достъп до училище. Сред тях има бедни или живеещи в риск от бедност.

“Транспортът е много сериозно предизвикателство”, обобщава проблема Огнян Исаев пред Свободна Европа. Той е директор на програмата “Образователни възможности и постижения” на фондация “Тръст за социална алтернатива”.

Организацията помага финансово на групи в неравностойно положение, особено роми, повече от 70% от които живеят под прага на бедността.

От 2011 до 2022 г. “Тръст за социална алтернатива”, подпомаган от фондация „Америка за България“, отпуска над 4000 стипендии за транспорт, учебници, наеми и други нужди на над 1500 гимназисти от български, турски, ромски и друг произход.

Над 80% от тези деца живеят в села или малки градове. Над 95% от тях успешно приключват учебната година. 95% е и делът на дванайсетокласниците, които са завършили средното си образование през последните 10 години. А 53% от тях са продължили обучението си в университет.

34% работят в България с постоянен трудов договор, 4% работят в чужбина. Едва 3% от учениците от проекта са декларирали, че са безработни и разчитат на социални помощи. Това показват данните от скорошен анализ на “Тръст за социална алтернатива”.

Транспортът като пречка

Лошата транспортна свързаност между по-малките населени места в България създава сериозни пречки пред децата, които желаят да ходят на училище.

“Или само веднъж има транспорт до по-големия град, или изобщо няма. Това ограничава възможностите и за образование, и за живот, и за работа в това населено място. Неслучайно хората избират да го напуснат, за да живеят в по-голям град или в чужбина”, каза Исаев.

На този фон Вероника и Ненка от Ветрен изглеждат като късметлийки. Макар че всяка делнична сутрин трябва да стават в 5:30 часа, те все пак имат удобен автобус до Пазарджик - в 6:40 часа. Разписанието е такова, че те имат по един час за "убиване" преди и след занятията си, но все пак имат транспорт в адекватен часови диапазон.

Други деца нямат този късмет. Автобуси от село Боримечково до Пазарджик (35 км разстояние), например, няма. Затова учениците там са принудени да се придвижват до село Калугерово, което е на 12 км, и оттам да хващат автобуса до Пазарджик. На връщане им е най-удобно да вземат автобуса до село Лесичово, но имат да вървят повече от 6 км пеша, за да се приберат вкъщи.

"Имам две ученички - Кение и Искра от Боримечково, които всеки божи ден са принудени да пътуват по тази схема", каза пред Свободна Европа директорът на Професионалната гимназия по фризьорство и ресторантьорство в Пазарджик Янка Денчева.

Те са учили до 10 клас в Калугерово, където има обединено училище и транспортът им дотам е бил безплатен. След това обаче са решили да си продължат образованието до 12 клас (което не е задължително по закон) в гимназията в Пазарджик и вече са принудени не само да плащат за транспорт, но и да търпят всички транспортни неудобства.

"Най-лошото е, че стават сутрин в 5.00 и се прибират вечер в 17.00 часа", каза Денчева.

Автобуси до село Драгор, което е на 3 км от Пазарджик има даже два - в 11:35 и в 17:35 часа. Но те са неудобни, защото децата свършват училище между 13:00 и 14:00 часа. Затова всеки ден те ходят пеша.

Подобни проблеми отблъскват много деца от образователната система. Освен това, неосигуреният обществен транспорт между малките населени места понякога ограничава достъпа на ученици само до едно или две конкретни училища.

От село Чалъкови, например, няма удобен транспорт до Пловдив, затова децата са принудени да се запишат или в Професионална гимназия по селско стопанство в село Белозем, или в Професионална гимназия “Петър Парчевич” в град Раковски. Ако искат да учат в езикова или в математическа гимназия в Пловдив, трябва да си намерят транспорт дотам.

Кой плаща за транспорта

Фондация “Тръст за социална алтернатива” плаща транспорта на много деца като Вероника и Ненка. Сред маршрутите, за които организацията купува карти на гимназисти, са Славяново – Плевен (115 лв. за една карта), Камено – Бургас (85 лв.), Перущица – Пловдив (80 лв.) и много други.

На този фон МОН субсидира превоз на ученици, но парите не стигат за всички нуждаещи се. Министерството субсидира транспорта до средищните училища (които събират деца от съседните населени места) и до обединените училища (в които се учи до 10 клас - задължителната по закон степен на средното образование).

Покрива транспорта и до някои професионални гимназии, но само в зависимост от профилите и професиите, които са най-търсени на трудовия пазар. Тоест, не плаща за транспорта до всички професионални гимназии. Затова повечето гимназии и по-малки общини сами трябва да намират решение за придвижването на учениците.

Такъв е случаят с Професионалната гимназия по фризьорство и ресторантьорство в Пазарджик. Нито гимназията, нито общината имат пари да си купят училищно автобусче, да наемат шофьор за него, на когото да плащат заплата, за да обикаля по околните села и градове и да събира децата.

Свободна Европа попита просветното министерство какъв е общият брой на гимназистите, които пътуват до учебни заведения в друго населено място, както и дали превозът им е субсидиран по някакъв начин от държавата. Няколко часа след публикуването на текста от МОН изпратиха отговорите, текстът е допълнен с тях.

По данни, предоставени от регионалните управления на образованието, през настоящата учебна година общо 29 344 деца от 8 до 12 клас пътуват до училище в друго населено място, казаха от МОН пред Свободна Европа.

В държавния бюджет са заделени 52,5 млн. лв. за транспорт на пътуващите деца в задължителната предучилищна възраст и за ученици от 1 до 12 клас, в чиито населени места няма детска градина или училище, казаха от МОН.

Парите за безплатен транспорт се отпускат на общините по определени в специална наредба условия. Според нея общините заявяват, че имат нужда от превоз на ученици и така парите се разпределят.

И да, на заседанието си миналата седмица служебното правителство реши държавата да поема 40% от цената на картите за обществен транспорт за учащи от 1 февруари до края на годината (досега бяха 30% за градския и 20% за междуградския). Което е облекчение и за бедните семейства, и за неправителствените организации, които се грижат за тях.

Някои въпроси за достъпа до образование

В Конституцията и в Закона за предучилищното и училищно образование е записано, че образованието е задължително до 16-годишна възраст. Това е до 10 клас или до завършването на т.нар. първи гимназиален етап. Липсва обаче дефиниция какво точно включва “безплатното задължително образование”, обръща внимание Огнян Исаев.

Липсва и тълкуване на Конституционния съд какво точно означава “достъп до образование”. Дали това включва транспорт, учебни пособия и материали, ресурси, хранене в училище?

Това са всички онези условия, при които базовите потребности на ученика са удовлетворени, за да може основният фокус да бъде върху образованието, казва Исаев.

Към тези въпроси може да се добавят и други. Какво правят децата, които пътуват до училище, в часовете, в които чакат транспорт? Къде ги прекарват? Как си пишат домашните? На топло ли са през зимата? Какво ядат? Имат ли пари за храна?

Това са все въпроси, за които законът не се е погрижил. Да, има споразумение между образователното, здравното и социалното министерства за безплатно за учениците хранене в училище, но това е просто една закуска, а не топла храна.

“Трябва здравословното хранене да стане приоритет. В другите европейски държави не е така - всички ученици получават топла храна”, казва Исаев.

“Надявам се примерът с учебниците да се мултиплицира и по отношение на храненето и транспорта.”

Фондация “Тръст за социална алтернатива” покрива различни нужди на бедни деца, но няма възможност да осигурява и храна.

По думите на Исаев “за някои от учениците безплатната закуска в училище е основното и единственото хранене за деня”. Затова и по време на принудителното дистанционно обучение заради пандемията от коронавирус много деца са гладували.

Тръстът работи с 12 други неправителствени организации от цялата страна, които са на терен. Стипендиите се дават на деца, които имат поне 3.50 успех, не повече от 10 дни неизвинени отсъствия, силна мотивация да продължат средното си образование и доход, не по-висок от 500 лв. за член от семейството. Такава стипендия са получили 1500 деца.

По данни на детския фонд на ООН - УНИЦЕФ, в бедност или в риск от бедност в България живеят над 36% от децата в ученическа възраст (до 18 години). Това са много повече от 1500 деца. По данни на Националния статистически институт в гимназии в момента учат около 270 000 ученици. Около половината от тях са в професионални гимназии. Пътуващите са близо 30 000.

Не е известно обаче колко от тях нямат учебници, нито за колко от тях е осигурен транспорт до училище.

Децата от най-бедните домакинства се възползват най-малко от публичното финансиране за образование, посочва нов доклад на УНИЦЕФ. В България едва 13% от публичното финансиране за образование стига до децата от най-бедните домакинства, а 25% - до най-богатите. Процентът, от който се възползват най-бедните, е под средния (17%) за държавите със средни към високи доходи.