11-годишната Ирина се запознава в ТикТок с човек, за когото вярва, че е момче на нейната възраст. Сближават се, споделят лична информация. След седмици той я убеждава да се снима гола. Започва да я изнудва, че ако не направи още снимки и видеа и не изпълнява неговите желания, ще изпрати снимката на родителите и приятелите ѝ.
Майката на Ирина усеща, че нещо не е наред. Детето ѝ разказва всичко. Тя подава сигнал на линията за онлайн безопасност 124 123. Оттам препращат сигнала към отдел “Киберпрестъпност” към Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП). Педофилът е заловен.
Истории, подобни на тази, невинаги са с добър край. Скоро деца и родители, които имат нужда от помощ и подкрепа, няма да има към кого да се обърнат, освен към МВР. Единствената организация в България, която се грижи за безопасността на децата и консултирането им за проблемите, които срещат в интернет, е пред затваряне.
Всъщност, на практика е затворила. В момента “работи на мускули”, като двама души обслужват двете линии, които поддържа Центърът за безопасен интернет. До края на януари.
Центърът се обслужва от неправителствени организации повече от 16 години - откакто съществува. Изпълнява работа на държавата. Но не получава пари от държавата. Оправя се, както успее.
И макар всички държавни институции да признават важността и нуждата от услугата, когато въпросът опре до пари, не намират закон или схема, по която могат да ги осигурят. От август миналата година насам, откакто спря изцяло финансирането на центъра, сме свидетели на “подхвърляне на топката” между ангажираните с безопасността на децата в интернет институции.
Сигнали за нередности онлайн могат да се подават и на националната телефонна линия за деца 116 111, както и до МВР, но те нямат капацитета и ресурса да вършат работата на центъра за безопасен интернет. Например да свалят бързо опасно или вредно за децата съдържание от социалните мрежи.
Какво върши центърът
Българският център за безопасен интернет се координира от неправителствената фондация "Приложни изследвания и комуникации" в партньорство с асоциация "Родители" и рекламната агенция "ДеКони". Той е създаден през 2005 г. по програмата на Европейската комисия "Безопасен интернет", която го финансира наполовина. За да идват парите обаче, се изисква 50% съфинансиране. Досега то е осигурявано с пари от спечелени проекти, грантове и дарители.
Центърът е член на европейската мрежа от 30 други такива центрове Insafe и на Международната асоциация на националните интернет горещи линии INHOPE, която обединява 42 държави. Всяка от тях има споразумение за сътрудничество с държавните си правоохранителни органи, а асоциацията си сътрудничи с Интерпол.
Центърът поддържа гореща телефонна линия и линия за консултации. Първата приема сигнали за незаконно, вредно съдържание и поведение в интернет, за изнудване, трафик и сексуална експлоатация на деца.
На линията за консултации деца, учители и родители могат да получат съвет за онлайн сигурността на децата в мрежата, консултация как да реагират при онлайн тормоз, секстинг (размяната на съобщения, снимки или клипове със сексуално съдържание - бел.ред.), злоупотреба с лични данни, профили и самоличност или друга проблемна ситуация.
Сигналите се изпращат към МВР, ГДБОП, Интерпол и Европол, които се опитват да заловят педофили и насилници.
Центърът е доверителен партньор на Фейсбук, Инстаграм, ТикТок, Ютуб, което значи, че по негов сигнал тези социални мрежи бързо (до два часа) могат да свалят съдържание или да закрият профил.
От самото му създаване, към центъра функционира Обществен съвет за безопасен интернет с 30 членове. Сред тях са представители на ключовите държавни институции, гражданския сектор и частния бизнес, които имат отношение към осигуряването на безопасна онлайн среда за децата.
Освен това центърът обучава деца, родители, учители и други професионалисти как да бъдат по-бдителни в мрежата и да се възползват от предимствата ѝ, но да избягват опасностите. Той си партнира с много училища в страната, като експертите му обучават децата на медийна грамотност.
Програмите са няколко и са съобразени с възрастта на децата. През семинарите и обученията на Центъра за безопасен интернет са преминали повече от 30 хил. деца и тийнейджъри, над 15 хил. учители и 12 хил. родители.
Кому е нужен центърът
“Най-ироничното преди затварянето на центъра е, че има бум на сигналите на горещата линия”, каза пред Свободна Европа Антоанета Василева, координатор на kонсултативната линия за безопасен интернет.
Българският център за безопасен интернет досега е обработил близо 87 хил. сигнала, показва предоставената на Свободна Европа справка. През 2022 г. е отбелязан рекорд - 23 782 сигнала. Предишният бум е бил по време на изолацията заради коронавируса през 2020 г. - 17 855.
Досега на ГДБОП са предадени близо 24 хиляди сигнала. Прехвърлени на други горещи линии в Европа са близо 53 хиляди. Близо 5 хиляди са проведените консултации с родители и деца.
Най-многобройни за последната година са обажданията за онлайн тормоз, сексторшън (сексуално изнудване), открадната лична информация и профили, потенциално вредно съдържание и запитвания за технически настройки, дигитално-медийна грамостност и превенция на рисковете онлайн. Това каза пред Свободна Европа Антоанета Василева.
Има ръст на обажданията от родители (близо 60% от общия брой), а от групата на децата най-голям е броят на тийнейджърите (12-18 години), които търсят съдействие.
“Безпокои ме фактът, че толкова много деца и родители ще останат без подкрепа", каза Василева. По думите ѝ експертността и контактите, които центърът е натрупал за 16 години, няма кой друг да ги предостави.
Нито “Киберпрестъпност” в ГДБОП, нито националната телефонна линия за деца 116 111 могат да поемат част от работата на центъра. “Нямат капацитета, нито експертността”, каза Василева.
За сравнение, сигналите по сходни казуси на тел. 116 111, който доскоро се управляваше от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), а от есента на миналата година - от Агенцията за социално подпомагане (АСП) за 2021 г. са едва 3. За същата година към горещата линия на Центъра за безопасен интернет сигналите са 15 694.
“През годините те препращаха всички сигнали за онлайн престъпления на нас”, каза Антоанета Василева.
“Напоследък обаче родители звънят с проблеми с децата си, които не са за нас. Ние ги препращаме към 116 111, а родителите казват, че вече са звънeли и от там са им казали, че не могат да им помогнат”, добави тя.
Откъде ще дойдат парите
За да функционира на своя минимум, на центъра са му нужни 200 хил. лв. годишно. Половината от тях идват от ЕК, но под условие, че управляващите го организации осигуряват 50% от разходите от национално съфинансиране или други източници, които не са европейски програми.
До 2020 г. тези пари са идвали от външни дарители начело с швейцарската фондация ОУК. Поради смяна на географските приоритети обаче големите външни донори се изтеглиха от България от 2021 г., казаха пред Свободна Европа от центъра.
През август 2022 г. в отворено писмо до президента, министър-председателя и министъра на електронното управление Националната мрежа за децата (обединение на неправителствени организации, работещи с и за децата и семействата, чиито членове са и членовете на екипа на Центъра за безопасен интернет) настоя за незабавни мерки за запазване на дейността на центъра. Тогава и омбудсманът Диана Ковачева се обърна към ресорните министри с искане да не допускат закриването на горещата линия.
Пет месеца по-късно решение няма, макар че всички засегнати представители на държавни институции се обявиха за запазването на центъра. От администрацията на омбудсмана предоставиха на Свободна Европа кореспонденция между омбудсмана, министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров, на вътрешните работи Иван Демерджиев, на електронното управление Георги Тодоров, на образованието Сашо Пенов, на правосъдието Крум Зарков, на финансите Росица Велкова, председателя на ДАЗД Елеонора Лилова.
Всички те се съгласяват с важността и значението на Центъра за безопасен интернет, но любезно отказват финансиране поради “липса на нормативно/законово основание”.
ДАЗД “заявява готовност да поеме и консултира чрез националната тел. линия за деца 116 111 децата, които имат потребност от оказване на психологическа подкрепа”.
МВР пък казва, че “би могло да вземе отношение по проблема след предоставяне на пълна и точна информация относно проектите, по които центърът е кандидатствал за финансиране на дейността си, размера на необходимите му средства за съфинансиране и периода, за който следва да се осигурят”.
Явно предоставената му допълнителна информация е удовлетворителна за МВР, защото именно то откликва на проблема с реално финансиране. Късно, обаче.
От центъра имат нужда от пари веднага, с които поне да осигурят заплатите на двамата си служители, които работят в момента про боно на двете линии.
“МВР ни предлага два много добри инструмента за финансиране - единият през фонд “Сигурност”, който ще получи финансиране през юни. Другият - през швейцарска програма, която се очаква да започне през септември. Тоест до юни трябва да оцелеем”, каза Антоанета Василева.
Има и две отворени европейски програми, за които центърът може да кандидатства през февруари, но отнема около три месеца, за да се вземе решение от ЕК. Най-рано шансът за финансиране от тях е през май. “В момента сме на последни издихания - откъдето сме успели да спестим, да устискаме пари”, каза още Василева.
"Министерството на вътрешните работи не може да се ангажира с осигуряване на финансови средства за извършваните от центъра за безопасен интернет дейности".
Това гласи писмен отговор на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев на въпрос на депутата от "Демократична България" Божидар Божанов за финансирането на центъра.
В отговора се отбелязва изключителната важност на услугите на центъра и се признава, че ако той спре да работи, ще възникне "вакуум, който няма как да бъде запълнен от служителите на ГДБОП".
