Парламентът подкрепи на първо четене идеята на "Възраждане" Националната следствена служба (НСлС) да бъде изведена от системата на прокуратурата, а шефът ѝ да може да разследва главния прокурор и неговите заместници. Това се случи в четвъртък по време на обсъждането на механизъм за разследване на главния прокурор.
Приемането на механизъм за разследване на главния прокурор е препоръка на редица международни организации към България. То е и ключов ангажимент на страната по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Служебното правителство предложи свой проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Той трябваше да се обсъжда в парламента в четвъртък, но заради липса на достатъчно депутати в пленарната зала дебатите бяха прекратени.
За да влезе в сила механизмът за разследване на главния прокурор, той трябва да бъде приет на второ четене. Провеждането на второ гласуване ще бъде възможно до 3 февруари. Тогава президентът ще разпусне парламента и ще насрочи нови избори.
Вижте също След критики от Гешев. Правната комисия подкрепи механизъм за разследване на главния прокурорВ четвъртък се стигна само до гласуване на предложението на "Възраждане" за промени в Закона за съдебната власт.
То предвижда Националната следствена служба (НСлС) да се извади от структурата на прокуратурата и да се обособи като отделна институция, а разследванията срещу главния прокурор да се водят от директора ѝ, който в момента е и зам.-главен прокурор.
Предложението беше прието на първо четене с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и един от "Продължаваме промяната".
Срещу предложението на "Възраждане" имаше и критики.
"Как очаквате, че хора, които са били в зависимост от главния прокурор години наред, изведнъж с магическа пръчка ще започнат да бъда обективни и да не бъдат в някакъв вид пряка зависимост на главния прокурор", каза Мирослав Иванов ("Продължаваме промяната").
След това депутатите започнаха обсъждане на пет отделни законопроекта в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат създаване на механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор.
Законопроектът на служебното правителство беше представен от зам.-министъра на правосъдието Емил Дечев. Той предвижда при данни за престъпление, извършено от главния прокурор или неговите заместници, разследването да се води от наказателен съдия с ранг на съдия от Върховния касационен съд (ВКС).
Той ще се се определя на случаен принцип от списък с магистрати, предварително одобрен от Наказателната колегия на ВКС, които са дали съгласие, и ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Действията на този специален прокурор ще се контролират от друг наказателен съдия.
Целта на идеята съдия да разследва главния прокурор е той да бъде независим при взимането на решения. Главният прокурор е ръководител на държавното обвинение и редица международни организации и експерти са предупреждавали през годините, че може да влияе на всяко разследване срещу себе си, започнато от прокурор, който му е подчинен.
"По отношение на главния прокурор, то той ще бъде като всички останали граждани - не над закона и в някакво особено различно положение. Той в момента се намира в едно по-особено положение, осигурено му от самия закон", каза Емил Дечев.
Той критикува идеята следовател да разследва главния прокурор.
"Защо съдия, а не следовател? Още с решението по делото "Колеви срещу България" самият съд по правата на човека е казал, че няма как следовател или прокурор да осъществи ефективно наказателно разследване с достатъчно гаранции за независимост срещу главния прокурор", добави Дечев, цитиран от "Дневник".
"Демокатична България" предлага свой проект за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Той беше представен от Надежда Йорданова, която посочи, че той предвижда и възможност за съдебен контрол върху отказите за досъдебно производство за всички престъпления.
В началото на дебатите по предложенията обаче председателстващият заседанието Йордан Цонев (ДПС) поиска провекра на кворума, която показа, че в залата няма достатъчно депутати. Затова той прекрати заседанието.
Вижте също "На ход са депутатите." Правителството предлага върховен съдия да разследва главния прокурорМеханизмът за контрол на главния прокурор е част от ангажиментите, заложени като условие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Той беше заложен при редакциите на Плана от страна на служебните правителства на Румен Радев и редовния кабинет на Кирил Петков. Последните предложения за изменения, свързани с ПВУ, бяха на служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
България трябва да приеме съдебна реформа до края на юни 2023 г., което е условие за получаването на близо 8 милиарда лева от Европейския съюз по Плана за възстановяване.
От години България е критикувана от редица европейски институции заради нуждата от съдебна реформа.
Вижте също Кое е вярното: Брюксел или София искат отчетен главен прокурор, за да има париКодекс за етично поведение на главния прокурор
Парламентът гласува на първо четене и други ключови промени в Закона за съдебната власт. Те бяха внесени от служебния кабинет и предвиждат съдийската и прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС) да напишат кодекс за етично поведение на главния прокурор.
Кодексът ще обхваща и съдии, прокурори и следователи. Предвижда се и правилата за етично поведение да бъдат гласувани от пленума на ВСС в едномесечен срок след влизането на закона в сила.
В четвъртък внесените от "Възраждане" предложения за съдебна реформа получиха подкрепата на ГЕРБ, ДПС, БСП и 1 глас от "Продължаваме промяната" ( 117 гласа "за", 20 - "против", 48 "въздържал се". Законопроектът на служебното правителство, включен в Националния план за възстановяване и устойчивост, получи 166 гласа "за", без "против" и 28 "въздържал се".