Правната комисия на Народното събрание прие на първо четене законопроекта на служебния кабинет, с който се създава механизъм за разследване на главния прокурор.
Проектът беше приет с подкрепата на 12 депутати от "Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България" и ГЕРБ. Нардоните представители от ДПС, "Възраждане" и "Български възход" се въздържаха, а Бранимир Балачев от ГЕРБ гласува против, съобщи БНР.
Гласуването трябваше да се проведе преди седмица, но беше отложено.
Предстои промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се въвежда новия механизъм, да бъдат разгледани в пленарната зала на първо четене, а след това и на второ четене. Дали това ще се случи, зависи от това колко дълго ще работи 48-ото Народно събрание.
Преди гласуването правната комисия изслуша главния прокурор Иван Гешев, който определи предложения от служебното правителство механизъм като "противоконституционен".
Приемането на механизъм за контрол на главния прокурор е ключово, тъй като е част от ангажиментите, заложени като условие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България.
По време на изслушването си по темата Иван Гешев многократно критикува предложението, изготвено от служебното правителство. Както и друг път по-рано, той повтори аргумента си, че механизмът е насочен лично срещу него.
"Аз съм в дилема дали да се гордея, че за първи път се прави специално закон за Иван Гешев, или да ме е срам за състоянието на българската държавност. Чудя се дали това е привилегия за мен и още четири човека, но се надявам, че в хода на времето ще ми се изясни", каза Гешев.
По време на заседанието на комисията преди седмица един от заместниците на Гешев – Борислав Сарафов каза пред депутатите, че настоящите предложения за законови промени са "открит опит за овладяване на съдебната система и за отстраняване на главния прокурор и представителите на двете върховни съдилища". Тогава той каза и че в случай, че промените бъдат приети, прокуратурата ще сезира Конституционния съд.
Механизмът за контрол на главния прокурор беше заложен при редакциите на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България от служебните правителства на Румен Радев и редовния кабинет на Кирил Петков. Последните предложения за изменения, свързани с ПВУ, бяха на служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
Законопроектът предвижда при данни за престъпление, извършено от главния прокурор или неговите заместници, разследването да се води от наказателен съдия от Върховния касационен съд (ВКС), от Апелативен съд или Окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС.
Той ще се се определя на случаен принцип от списък с магистрати, предварително одобрен от Наказателната колегия на ВКС, които са дали съгласие, и ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Действията на този специален прокурор ще се контролират от друг наказателен съдия.
Целта на идеята съдия да разследва главния прокурор е той да бъде независим при взимането на решения. Главният прокурор е ръководител на държавното обвинение и редица международни организации и експерти са предупреждавали през годините, че може да влияе на всяко разследване срещу себе си, започнато от прокурор, който му е подчинен.
Предложението предвижда още разследващи органи в случаи на разследване на главния прокурор да бъдат разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.
Делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще са подсъдни, като първа инстанция на Софийския градски съд, а отказите да се образува досъдебно производство ще подлежат на съдебен контрол на две инстанции.
