Какъв е смисълът от специален трибунал за престъпленията на Русия в Украйна

Въпросът – как да се търси съдебна отговорност от Русия за престъпленията, които извършва в Украйна – съпътства войната от самото ѝ начало. Затова документирането на престъпленията стана ключова задача - към Съвета за човешки права на ООН беше създадена специална международна независима комисия за Украйна, председателствана от норвежкия съдия Ерик Мозе.

ООН има още една своя комисия, която наблюдава ситуацията от 2014 година насам. В Украйна свое разследване от март тази година започна и Международният наказателен съд.

Специалният трибунал се появи през последните месеци като идея от украинския президент Володимир Зеленски. През октомври 2022 година във видеообръщение към парламентарната асамблея на Съвета на Европа той призова Европа да поеме тази „историческа роля“ и да създаде европейски специален трибунал, който да обезщети Украйна от военните загуби на войната.

Юридическите дискусии за същността и ефективността на такъв специален трибунал са много. Външната министърка Аналена Бербок на Германия изтъкна тази седмица факта, че той ще запълни голяма празнина в международното право. Но празнините са повече от една. За какво става дума?

Историята на военните трибунали

В специален анализ за германската централа за политическо образование Оксана Сенаторова фокусира върху престъплението „агресия“, което трябва да бъде преформулирано в международното право, заедно с понятието „жертви на агресия“ – и че именно тук е нишата на един специален трибунал.

В историята на международното право има само два трибунала, които привличат под отговорност лица, извършили престъпления срещу мира: Нюрнбергският и Токийският съд, посочва тя.

Нюрнбергските принципи, приети като част от международното обичайно право, класифицират престъпленията срещу мира като наказуеми от международното право, но Организацията на обединените нации (ООН) не се оказва особено ефективна в предотвратяването на агресията. Уставът на ООН предвижда система за колективна сигурност.

Въпреки това петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Русия, САЩ, Обединеното кралство, Франция и Китай - са "по-равни" от останалите членове на ООН и имат право на вето, за да блокират решенията срещу себе си, което подкопава механизма за колективна сигурност на СС на ООН.

Резолюция 3314 на Общото събрание на ООН "Определение за агресия" от 1974 г. е призната от Международния съд като норма на международното, но не е развита в обща конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението агресия, която да предвижда механизми за търсене на отговорност и изпълнение.

Оксана Саторова посочва в своя анализ, че това е резултат от компромис, който може да се опише като "как агресията да бъде елемент на международното наказателно право, без лидерите на великите сили да бъдат преследвани".

„Цялата международна общност и, което е по-важно, жертвите на агресията срещу Украйна са заложници на този правен въпрос. Заради жертвите на тази кървава война в Украйна и заради бъдещите поколения е необходимо да се положат всички усилия, за да се гарантира, че този въпрос няма да доведе до задънена улица, какъвто беше и е случаят след Руско-молдовската война през 1990-1992 г., Руско-грузинската война през 1992-1993 г. и 2008 г., а от 2014 г. и по време на настоящия конфликт.“

Какво може да направи един специален трибунал?

Това зависи от вариантите, по които той ще бъде създаден.

Външната министърка на Германия Аналена Бербок тази седмица допусна вариант – това да е трибунал, основан на украинското наказателно право, но „допълнено с международни елементи“. С решението си от тази седмица европейският парламент не посочва откъде Трибуналът ще черпи своята юридическата легитимност. От това ще зависи много.

Големият смисъл на трибунала, според Оксана Саторова, е че той ще даде възможност за справедлив процес, в чийто център са жертвите. Създаването на трибунал, който да се фокусира върху представителството и обезщетяването на жертвите, би могло да бъде най-добрият отговор и може да се приложи още сега.

След оттеглянето на Русия от Съвета на Европа и от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) не може да има надежда на ефективни средства за защита чрез този механизъм. Блокираният Съвет за сигурност на ООН, ограничената юрисдикция на Международния съд и Международния наказателен съд, както и разочароващите прецеденти на други големи сили, чиято употреба на сила е останала без последствия, гарантират, че руското политическо ръководство не носи отговорност за своите актове на агресия.

"Агресията е хранителна среда за други престъпления по международното право", казва Бенджамин Ференц, последният жив прокурор на Нюрнбергския трибунал. Целият свят вижда потвърждение на думите му в Буча, Краматорск, Харков и много други градове в Украйна, посочва Оксана Саторова.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.