"Аз съм донякъде като Толкин". Многоликият Любомир Николов на 73

Любомир Николов казва за себе си, че е "малко като Толкин" - не смята, че познава добре света, затова пише фантастика.

Той е роден през 1950 г. в Казанлък. Следвал е машиностроене в руския град Тула и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като журналист, работи в БНТ и списание "Криле".

В средата на 80-те превежда “Градът и звездите” на Артър Кларк, после се захваща с Толкин и решава, че е дошло времето да мине на свободна практика.

"Журналистиката ме заряза", казва в интервю за специализирания портал за литература "Литернет" Николов за онзи период от живота си.

Някъде по онова време в ръцете му попада френската книга-игра „Леговището на драконите“, която си купува от антикварна книжарница. "Тази нова форма на четиво много ми хареса и реших да си изпробвам късмета", казва той.

Започва с "В лабиринта на времето", после пише "Замъкът на таласъмите" и "Огнена пустиня". Общо създава 30 книги игри за по-малко от 10 години. Те излизат под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс.

През цялото време, от 80-те насам, Любомир Николов превежда - винаги по две книги едновременно, казва той. Вече е превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са творби на Стивън Кинг, Ричард Морган, Робърт Шекли, Джон Гришам, Алън Фолсъм, Пол Хофман и, разбира се, любимият му Дж. Р. Р. Толкин.

Повече от две години му е отнел преводът на "Властелинът на пръстена", казва Любомир Николов. Негови са преводите на още три романа на Толкин, а самият той го вдъхновява да напише свои фантастични романи.

В края на миналата година под марката на издателство "Изток - Запад" излезе ​"Тронът на Коперник" - втората книга от поредицата на Любомир Николов-Нарви "Сивият път". Историята отвежда читателите в приказен свят, населен с хора, неандерталци, джуджета и други създания.

"Аз съм донякъде като Толкин - живея малко откъснато от света и не смятам, че го познавам достатъчно добре, за да пиша реалистична проза. Аз съм по-затворен човек и предпочитам да не се намесвам в шума на света", казва за себе си Николов.

Той пише в жанровете фантастика и фентъзи. Първите му романи излизат преди 89-та, по времето на социализма и съпътстващата го цензура. Но именно благодарение на цензурата в ръцете му още като дете попадат изхвърлените тогава от библиотеките романи на Карл Май, Едгар Уолъс, Емилио Салгари. Книгите му донасят по-големите му братя, които прескачат оградата на пункта за вторични суровини в родния му Казанлък, за да ги вземат.

"Така, на пет години се научих да чета и потънах в това море от книги", казва Николов пред fantastika-bg.eu.

Любовта му към фантастиката идва от една опърпана книжка без начало и край - „Пленникът на Марс“ на Гюстав льо Руж.

Тя пленява въображението му като малък с огромни стъклени кули сред марсианските морета, обитавани от невидими вампири, планина, служеща за череп на колосален мозък със свръхестествени способности, свирепи племена на летящи хора-прилепи…

"Как да не заобичам фантастиката", казва Николов. Той обаче се опасява, че днешното универсално разпространено фантастично мислене - под формата на теории на конспирацията - "ни връща в едно ново средновековие".

Признава си, че докато пише един от първите си романи - "Къртицата" (1981), е плагиатствал от романа "1984" на Джордж Оруел, който, разбира се, бил забранен в целия соцлагер. "Бях много впечатлен от него и си казах: "Колко жалко, че този роман никога няма да види бял свят у нас". И без много-много да му мисля, аз просто преписах един пасаж, но добре, че никой не забеляза", казва Николов.

През годините той е многократно награждаван. През 2001 г. печели наградата за цялостно творчество "Гравитон". Любомир Николов е носител и на наградите "Еврокон" (Франция, 1987), "Соцкон" (1989), Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002), награда на Съюза на преводачите и наградата "Кръстан Дянков".

Романът му "Ледената цитадела" печели награда за "Българска книга на годината" за 2014 г. и за "Най-добра книга-игра" от Национални фантастични награди 2015. На същите награди Николов печели приза за най-добър преводач.