Служебното правителство ще проучва възможностите за изграждане на нефтопровод между Александруполис и Бургас, по който да се пренася нефт от неруски източници. Това става ясно от решение на Министерския съвет от сряда.
Идеята за нефтопровод между Бургас и Александруполис беше инициирана от Русия преди около 20 години. Тогавашните намерения бяха за изграждане на връзка, по която от Русия да се транспортира петрол до европейските пазари. Тези планове не бяха осъществени.
Преди седмици президентът Румен Радев заговори за възобновяване на идеята за нефтопровод между Бургас и Александруполис, който обаче да се използва в обратната посока и да пренася петрол от Гърция към България. По думите на Радев целта е да не се стига до затварянето на "ключово предприятие за българската икономика", ръст на безработицата, дефицит в доставките на горива и увеличаване на цените им.
С решението си в сряда Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на България и Гърция. Той предвижда двете страни да си сътрудничат при проучването на варианти за "реализиране на инфраструктурен проект за пренос на суров петрол от неруски източници" от гръцкото пристанище Александруполис до района на Бургас.
Идеята е капацитетът на нефтопровода "да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници", пише в официалното съобщение. В него не се посочва дали крайната точка на нефтопровода ще е рафинерията на "Лукойл Нефтохим" в Бургас.
Документът, одобрен от служебното правителство, предвижда още създаването на специална работна група с участието на представители на Министерството на енергетиката на България и на Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция.
Вижте също "Морално изкривено решение". Как "Лукойл" се оказа големият печеливш от санкциите на ЕСОсвен това в сряда правителството прие одобри и още един меморандума за енергийно сътрудничество между България и Гърция. Той ще позволи на гръцки газови доставчици да резервират капацитет от българското газохранилище в Чирен, а на български – да получат слотове за разтоварване на втечнен газ на гръцки терминали.
Споразумението, което предстои да бъде подписано, а след това и ратифицирано в българския парламент, е в изпълнение на европейския регламент от юни 2022 г., според който всяка държава, която не разполага с подземни съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, трябва да поддържа стратегически резерви, равни на 15% от годишното си потребление в друга страна от ЕС.
Гърция няма газохранилища и България е най-близката държава с такова, в което може да се съхраняват задължителните запаси.
Вижте също "Нежелание да се накърнят интересите на Русия". Как България (не) налага санкциите срещу Москва