Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Морално изкривено решение". Как "Лукойл" се оказа големият печеливш от санкциите на ЕС


Протест срещу "Лукойл" в Белгия с искане за спиране на вноса на руски петрол
Протест срещу "Лукойл" в Белгия с искане за спиране на вноса на руски петрол

България остана единствената врата за внос руски петрол по море в Европа. Изключението се превръща в проблем, а защитата на частния интерес на една руска компания се оказа опакован "в помощ за Украйна".

Европейските страни решиха да не внасят петрол от Русия, за да не спонсорират войната срещу Украйна. България получи изключение и може да внася руски петрол, но не може да изнася продукти от преработката му. С едно голямо изключение - освен ако този износ не е за Украйна.

Мотивът на Европейския съюз е, че нападнатата страна има нужда от горива, за да се отбранява. Засега обаче големият печеливш не е нито българският, нито украинският потребител. Има малко повече приходи в бюджета на България, но големите печалби са за руската компания "Лукойл".

Така се стига до парадокса, че изключението от санкциите е постигнато с мотива да бъде полезно за България и за Украйна, а всъщност е най-полезно за Русия.

Как стигнахме тук

В последните няколко месеца България активно лобира в полза на рафинерията на руската компания "Лукойл“ в Бургас. Редовното правителство договори изключение за страната от европейското петролно ембарго срещу Русия, а служебното – възможността "Лукойл“ да се възползва от него като изнася горива.

В първия случай аргументът на бившия вицепремиер Асен Василев беше, че спирането на руските доставки за България ще доведе до повишаване на цените на горивата. Независимо от договорената дерогацията цените на горивата се повишиха. За да защити тезата, че всичко се прави заради задоволяване на нуждите и сигурността на вътрешния пазар, правителството на Кирил Петков прие забрана за износ от България на горива, които се произвеждат чрез преработка от руски петрол. Забраната трябваше да влезе в сила на 5 декември и щеше да засегне горивата, произведени в рафинерията “Лукойл Нефтохим” в Бургас.

Служебното правителство, назначено от президента Румен Радев отмени тази забрана. Служебните министри влязоха в задочен спор с говорители на Европейската комисия за това дали България нарушава европейското ембарго като изнася горива, произведени от руски петрол. Аргументите на българското правителство бяха два. Първият, че европейските санкции не го налагат. Вторият, че това нарушава свободата на движение на стоки в ЕС.

Служебното правителство влезе в устни договорки с ръководството на руската компания в България. От "Лукойл" поставиха условие износът на горива, произведени от руски петрол да продължи, а в замяна те обещават да плащат всичките си данъци в България. Така от компанията индиректно признаха, че са заобикаляли плащането на данъци в страната.

Три дни преди влизането в сила на европейското петролно ембарго служебният кабинет разреши на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим" да изнася неограничено продукти от преработен руски петрол до 5 март 2023 г.

В средата на декември ЕС прие нов пакет санкции срещу Русия, от които трябваше да стане по-ясно какво означава за България петролното ембарго. Според тях страната може да изнася горива, произведени от руски петрол, но само за Украйна и в определени случаи за страни извън ЕС.

В следващите редове обобщаваме резултата от всички тези действия, в резултат на които България остана единственият вход по море за руския петрол в Европа.

Каква е ползата за потребителите

Договореното изключение от петролното ембарго за България и осигуряването на възможност част от износа да продължи не водят до полза за българските потребители, коментираха експерти.

Цената на горивата по бензиностанциите в България трябва да падне значително.
Мартин Владимиров

„Няма полза за България. Ползата за България от препотвърждаването на вече съществуващия регламент е, че ако компанията се държи адекватно трябва да наводни пазара с евтини горива. Цената на горивата по бензиностанциите в България трябва да падне значително", каза за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

"Някаква полза има и за българския потребител, ако се съди по факта, че цените на дребно в момента са по-ниски от останалите страни в ЕС, макар и не в степен, която да отразява разликата в цената на суровия нефт", каза за Свободна Европа бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков.

По-ниската цена на руския петрол от началото на войната не се отразява на крайните цени на горивата. Точно обратното – цените се вдигнаха.

„От началото на 2021 г. до първата седмица на декември 2022 г. руският суров петрол поскъпва от 45 евро до 51 евро на барел - или около 12%. В същото време, безоловният бензин поскъпва почти двойно - с 94 на сто, а дизелът със 137 на сто", каза Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Богданов сравнява и цените през първите седмици на декември на 2021 и 2022 г. При по-ниска цена на петрола през 2022 г. цената на бензина е с близо 20 на сто по-висока, а на дизела с над 45 на сто.

Има ли полза за бюджета

Договореностите имат известна полза за бюджета, където ще има допълнителни приходи. Преди Коледа служебният вицепремиер Христо Алексиев каза, че "Лукойл Нефтохим" е превела авансов данък върху свръхпечалбата от 90 млн. лева. Те се дължат заради промените в Закона за корпоративното и подоходно облагане. Според поправките петролните и газови компании дължат 33 процента данък върху свръхпечалбите си.

Тази печалбата на рафинерията е от таксите, които получава за преработката на петрол. Според схемата, по която работи рафинерията, горивата са собственост на швейцарската "Литаско", където отиват основните приходи. "Литаско" е дъщерна фирма на "Лукойл", която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Според Мартин Владимиров в момента "Лукойл“ генерира печалба от над 3 млрд. долара годишно. "Това означава, че при 10 процента корпоративен данък, в хазната тази година трябва да влязат около 300 млн. долара (близо 570 млн. лева, бел. ред.)“.

Според Трайчо Трайков "бюджетът би могъл да спечели, ако се намери механизъм за облагане на реалните печалби на Лукойл, а потребителят - ако нормата на печалба на продаваните в България горива бъде ограничена до тази на произведените от сорт Брент". По думите му рисковете произтичат "най-вече от факта, че огромни печалби зависят от политически решения, а това понякога води до развращаване на политическата среда".

Кой печели от изключението за България

Печелившият от изключението от петролното ембарго, което получи България, е самата "Лукойл". Компанията има господстващо положение на българския пазар. Според Мартин Владимиров "Лукойл" държи около 75 на сто от пазара на едро с горива в България.

"Тази дерогация показва, че Европейският съюз е готов да направи компромис със собствените си правила за конкуренция на пазара с горива като предоставя преференциално третиране на една частна компания да реализира свръхпечалба от реализирането на горива за трети страни", каза Владимиров.

Според него, ако дерогацията включваше и вноса на руски горива, а не само на руски нефт, то тогава от това са можели да се възползват и други компании. "Получава се един правен казус, защото от дерогацията може да се възползва само "Лукойл", каза Владимиров.

Засега печели основно "Лукойл".
Трайчо Трайков

"Когато дерогацията беше извоювана, имаше различни сценарии за това, как ще се разпределят ползите от нея. Засега печели основно "Лукойл", защото получи възможността да продължава да купува суровина на значително по-ниска цена от тази на конкурентите му", каза Трайчо Трайков.

В решението на Европейския съюз е записано, че дерогацията не позволява износа на горива за пазарите в ЕС. "Давайки вратичката и към трети страни, се създава потенциална пробойна, която да създаде условия за контрабанда", каза Владимиров. Причината е, че в процеса на транзит може да се стигне до отклоняване на количества за местния пазар.

Износът на нефт и газ осигурява близо половината от приходите в държавния бюджет на Русия. Прогнозите са, че през 2022 г. приходите от износ на енергийни суровини ще се увеличат с близо 100 млрд. долара. Високите цени на нефта и газа компенсират дори и по-малките изнесени количества.

От "Лукойл" казаха, че към ноември 2022 г. отчитат рекордни количества преработен петрол. От началото на 2022 г. рафинерията е преработила над 7 млн. тона нефтена суровина. Това е почти два пъти повече в сравнение с 2021 г., когато са преработени около 4,2 млн. тона.

Има ли нужда Украйна от това

Украйна има нужда от горива, но те могат да се доставят от различни места. "Не е необходимо да се върви към морално изкривено решение в полза на руска компания, която да се третира преференциално и да се превърне в спасител на Украйна", каза Владимиров. Според него твъдението, че фермерите няма да имат гориво, е преувеличено.

По данни на Центъра за изследване на демокрацията "Лукойл" изнася за Украйна около 32 хил. барела дневно. Дневното потребление в Украйна през декември 2021 г. е било около 236 хил. барела. Сега е по-малко.

България и досега е изнасяла петролни продукти за Украйна. От началото на годината износът на горива за страната е нараснал значително. Най-голям е ръстът при нефтените масла, следван от газьола и средните масла. Най-активен е бил износът през месеците юни, юли и август - след началото на войната, която Русия започна срещу Украйна.

От "Лукойл" коментираха, че деветият пакет от санкции срещу Русия, приет от ЕС, с който се разрешава износ само за Украйна и за трети страни под условие, може да ограничи работата на рафинерията в Бургас.

Как "Лукойл" ще заобикаля европейските санкции с помощта на България
please wait

No media source currently available

0:00 0:07:11 0:00

XS
SM
MD
LG