Газ и "политическо оцеляване". Защо българските политици станаха редовни гости на Ердоган

Президент на България, председател на Народното събрание, министри, партиен лидер. Само в рамките на няколко дни през декември всички те бяха на посещения в Турция. Проведоха срещи на най-високо ниво.

Посещенията на български политици в съседни държави не са нещо необичайно. Концентрацията на толкова много визити за кратък период не се среща често без причини.

На пръв поглед отговорите идват от изявленията и съобщенията на българските институции, според които темите на разговори с турската страна са две.

От една страна е ситуацията по границата между България и Турция, която е подложена на натиск заради мигрантския поток. Сигурността на границата беше посочена като причина за това Австрия да не допусне присъединяването на България към Шенгенското пространство. Това предизвика остра политическа реакция в София.

Другата тема е свързана с опитите на служебния кабинет на Гълъб Донев да води преговори за сключване на дългосрочен договор за доставки на природен газ. Работа, която месеци по-рано твърдеше, че ще остави за редовно правителство. В крайна сметка на 3 януари София и Анкара сключиха споразумение чрез държавните компании "Булгаргаз" и "Боташ", което да осигурява възможност за годишна доставка на близо 50% от потреблението на природен газ в България или около 1,5 млрд. кубични метра.

Сред всички посещения на представители на държавата в Турция имаше и още едно – чисто партийно - на ръководството на ДПС.

Защо изброените срещи се случиха толкова бързо и в рамките на няколко дни и стои ли и нещо зад тях? Свободна Европа потърси за отговор на тези въпроси зам.-директорката на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева, както и бившия политик от ръководството на ДПС и бивш член на инициативния комитет, който издигна Румен Радев за втори мандат - Осман Октай.

Според двамата ситуацията с границата и сделката за газови доставки са само повод, а по-дълбоките причини са в политическата ситуация в двете страни и особено политическата борба срещу Реджеп Тайип Ердоган в Турция. В България се очакват нови предсрочни парламентарни избори, а в Турция през юни са насрочени избори за президент.

„Това е позната тактика преди избори. Определени политически сили се готвят за избори по този начин. В случая се прибавя енергийният елемент, а именно това, че България очевидно се опитва да договори руски газ през Турция“, каза Весела Чернева.

Според Осман Октай в случая става въпрос повече за интересите на Ердоган, който използва действия във външната политика в опит да заздрави позициите си преди предстоящите след няколко месеца избори в Турция. По същия начин българските политици се опитват да търсят решение на част от кризите чрез подобни изяви.

„Всъщност всеки се опитва да използва имиджово кризите в собствената си държава с такива външнополитически мероприятия“, каза Октай и добави, че специално за Ердоган, но също и за някои български политически сили, всичко това се равнява и на важна електорална подкрепа. Той каза още, че заради колебливите позиции на София, политиците имат нужда и да се прикрепят до авторитета на Ердоган, който е с основна роля при посредничеството между Русия и Запада за войната в Украйна.

Свободна Европа изпрати до Министерството на външните работи искане за справка за всички официални и работни посещения на представителите на изпълнителната власт през 2021 и 2022 г. в Турция. До публикуването на текста не беше получен отговор.

Газ, мигранти и посредничество с ЕС

Всичко започна със срещата между Румен Радев и Ердоган на 9 декември. Анонсът от пресцентъра на българския президент беше, че това е „работна среща“, която се осъществява по покана на турския държавен глава.

На срещата между двамата, която се проведе в двореца „Вахдеттин“ в Истанбул, присъстваха още министрите на външните работи, на енергетиката, на вътрешните работи и на отбраната - Николай Милков, Росен Христов , Иван Демерджиев, Димитър Стоянов.

След събитието двамата държавни глави обявиха, че основна тема на разговора е бил миграционният натиск по границата, като в тази връзка вътрешните министри на двете страни са се договорили за сътрудничество, както и изграждане и подобряване на инфраструктура.

Ердоган каза още, че на срещата с Радев са били обсъдени редица въпроси, включително сътрудничеството в областите на икономиката, енергетиката, миграцията и сигурността, транспортната свързаност, а бяха споменати още и войната в Украйна, и общото културно наследство. Детайли около преговорите по различни теми липсваха.

Интересен момент около посещението на българската делегация беше, че в същия ден Ердоган се срещна с президента на руската държавна „Газпром“ Алексей Милер.

В средата на октомври по време на среща на турския президент с Владимир Путин двете страни допуснаха възможно разширяване на капацитета на „Турски поток“ и превръщането на Турция в „газов хъб“, от който да преминават доставки на руски газ към ЕС. В момента пренос на руски газ за Европа се случва благодарение на продължението на „Турски поток“ през България, завършено по времето на третия кабинет на Бойко Борисов, финансирано от българската страна чрез "Булгартрансгаз" с 3 млрд. лв.

Именно по линия на преговорите за доставки на газ беше следващата визита на български министър. На 17 декември служебният министър на енергетиката Росен Христов проведе среща в Турция с колегата си Фатих Дьонмез, на която е бил обсъден дългосрочен договор за доставка на синьо гориво с турската държавна „Боташ“. На място присъстваха още директорите на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ Деница Златева и Владимир Малинов.

В крайна сметка в началото на новата година, този път след посещение на Дьнмез в София, беше сключена сделка, с която турската държавна компания “Боташ” (BOTAŞ) ще даде достъп до своите терминали за втечнен газ и до газопреносната си мрежа на “Булгаргаз”. Стана ясно, че срокът на договора е 13 години и предвижда възможност за пренос на 1,5 млрд. куб. м газ годишно или около 50% от потреблението на България.

На 18 декември вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев и турският му колега Сюлейман Сойлу проведоха работна среща в Истанбул. Според съобщението от пресслужбата на МВР на нея са били обсъдени подобрения по граничните пунктове, както и справянето с мигрантския натиск.

Ден по-късно - на 19 декември - в Анкара пристигна председателят на Народното събрание Вежди Рашидов. Там той се срещна с турския си колега Мустафа Шентоп, както и с президента Ердоган. След срещите българският политик каза, че е предложил „България да бъде посредник (между Тирция и ЕС), да седнем най-накрая да решим проблемите с миграцията“. Това предложение ще бъде представено от президента Румен Радев през януари в Брюксел.

В изявлението си Вежди Рашидов припомни, че подобен процес е бил започнат през 2018 г. от бившия премиер Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ нееднократно е изтъквал срещите на високо ниво във Варна с участието на Ердоган и европейски лидери преди четири години като един от големите си политически успехи.

И едно партийно посещение

Между посещенията на високопоставени представители на държавата почти незабелязана остана и една визита на партийно ниво. На 20 декември ДПС съобщи, че председателят Мустафа Карадайъ и неговият заместник Ахмед Ахмедов са били в Анкара. Там, по информация на пресцентъра на движението, са се провели срещи с четири от най-големите партии в страната – управляващите от Партията на справедливостта и развитието, Партията на националистическото действие, както и с опозиционните Републиканската народна партия и Партията на доброто.

В началото на август 2022-ра, само два месеца преди последните избори в България, проведени на 2 октомври, Карадайъ и Ахмедов отново бяха в Турция и проведоха среща с президента Ердоган и външният министър Мевлют Чавушоглу.

„Употреба за политическо оцеляване“

Това, което се открои в началото на интензивните визити на български политици в Турция, е че те започнаха само дни, след като на България беше отказан достъп до Шенген. А един от мотивите - спореден в случая от Австрия, беше охраната на външната граница на ЕС, каквато е тази между Турция и България, и мигратският натиск. По същото време съвместно разследване на Свободна Европа, Lighthouse Reports, Le Monde, Der Spiegel, Sky News, ARD и The Times показа как млад сириец е прострелян на границата с Турция, както и че българските полицейски власти незаконно държат мигранти в барака с решетки без право на процедура по международна закрила.

Според Осман Октай изолацията на България от Шенген е била една от причините за срещите, но „по-необичайните неща“ в случая, се случват в Турция.

„Възползвайки се от напрежението в България след изолацията за Шенген и темата в Европа и у нас за мигрантите и границата между България и Турция, идва на дневен ред политиците в България и Турция да се употребят взаимно във връзка със своето политическо оцеляване“, каза той.

По думите на Октай за турския президент са важни гласовете на т.нар. „балкански изселници“, които могат да донесат няколко милиона гласа на предстоящите след няколко месеца избори. Октай каза още, че самият Ердоган е притиснат от възможността да бъде победен от опозицията и българските турци също могат да се окажат важни за кампанията му.

„В момента, както по време на нашите избори, Ердоган винаги е бил в услуга на ДПС и ГЕРБ, естествено че ДПС и представители на ГЕРБ в лицето на председателя на парламента Вежди Рашидов, човека на Бойко Борисов, в Анкара да се опитват да помогнат в кампанията на Ердоган. Това е цялата ситуация“, каза Октай.

По отношение на преговорите за газови доставки бившият член на ДПС каза, че това е поредният случай, в който „институционални лидери със своите зависимости биват използвани от външни сили за влияние вътре в страната“. Според него ситуацията прилича на случилото се с Бойко Борисов по време на строителството на „Турски поток“ в България.

„Те винаги биват привиквани на червените килими на колене, да целуват ръка. Горе-долу така приемам и посещението на президента Радев“, каза Октай.

Според Весела Чернева освен изборите, за българската страна газовият договор с Турция е важен, за да може да се позволи „получаването на руски газ“. По думите ѝ заради натрупаната власт у президента Радев е нормално именно той да е начело на преговорите.

„Факт е, че Турция има определена регионална роля, включително и в Черно море, което прави необходимостта българския държавен глава да поддържа такива взаимоотношения“, каза още тя.