Първо, правителство на ГЕРБ те назначава за изпълнителен директор на ключово за българската енергетика дружество. След няколко месеца президентът, обявен и обявяващ се за най-голям политически противник на ГЕРБ, те назначава за служебен министър на енергетиката. След още няколко месеца пък новото правителство на ГЕРБ те оставя на поста в ключовото енергийно дружество.
Това продължава четири години докато ново правителство, което не е зависимо от Румен Радев и Бойко Борисов, не те освобождава заради обвинения в злоупотреби и ощетяване на държавата, а за действията на дружеството започва разследване, в което си призован като свидетел.
Накрая, само десет месеца по-късно, отново си в играта - този път като предложение за министър, но вече в експертно правителство, което е „отдалечено от партийна оцветка“, но с мандат от ГЕРБ.
Възможно ли е това? Възможно е, ако се казваш Николай Павлов и си бившият изпълнителен директор на държавното газово дружество „Булгаргаз“, назначен от ГЕРБ, и бивш служебен министър на енергетиката, назначен от Румен Радев.
Името на Николай Павлов беше обявено като кандидатура за министър на енергетиката.
В понеделник името на Павлов беше обявено като кандидатура за министър на енергетиката от издигнатия от ГЕРБ за министър-председател проф. Николай Габровски. Тази кандидатура е едно от ярките предложения в списъка, в който личат бивши министри и зам.-министри от кабинети на БСП, НДСВ, ДПС и ГЕРБ.
Предложението беше остро атакувано от бившия премиер Кирил Петков, който го свърза с „хибридните назначения на „Газпром“, лобито на Радев и корупционното лоби на Борисов под удобния чадър на прокуратурата“.
Кой обаче е Николай Павлов и защо името му се споменава като връзка между ГЕРБ и Румен Радев от една страна и лобирането в полза на „Газпром“ от друга?
Свободна Европа потърси с тези въпроси енергийния експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията и бившия посланик в Русия и енергиен експерт Илиян Василев.
Според Владимиров всеки изпълнителен директор в „Булгаргаз“ винаги е бил поставян под сериозен политически натиск и е бил свързван с интересите на „Газпром“ в България.
Илиян Василев каза, че Павлов е „топлата връзка между Борисов, през Делян Добрев, и Румен Радев“.
„Това е по линия на разбирателството между Радев и Борисов на тема „Газпром“ т.е., че техните интереси не трябва да бъдат засягани“, каза още Василев.
Свободна Европа потърси Николай Павлов, за да може самият той да каже как му е бил предложен постът, както и какви са приоритетите му. Той не отговаряше на мобилния си телефон.
Кой е Николай Павлов
Николай Павлов е роден в Димитровград през 1975 г. По-късно завършва магистратура по финанси и международни икономически отношения в УНСС в София.
Според пресцентъра на президентството има опит „в банковия сектор и областта на финансовата отчетност“, но за това липсва публична информация. По-късно работи на няколко ръководни позиции основно в държавни енергийни предприятия, сред които ХЕК „Горна Арда“, „Марица Изток 3“, Националната електрическа компания (НЕК) и АЕЦ „Козлодуй“.
По-късно е назначен за финансов директор в държавния газов доставчик „Булгаргаз“, а през 2016 г., по време на втория кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, е назначен за изпълнителен директор на дружеството.
Павлов остава на тази позиция до януари 2017 г., когато е назначен от Румен Радев за служебен министър на енергетиката. Заема поста до май, когато се връща начело на дружеството, а ГЕРБ печели изборите и сформира правителство с премиер отново Бойко Борисов с подкрепата на „Обединени патриоти“.
Тогава, въпреки декларираното сериозно противопоставяне между президент и министър-председател, Павлов остава на поста си, включително и по време на следващите две служебни правителства на Радев през 2021 г.
Историята в „Булгаргаз“ след зимата на 2021 г.
Комфортът на Павлов на поста бързо се нарушава в края на 2021 г., когато на власт идва коалицията между „Продължаваме промяната“(ПП), БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ (ДБ).
Тогава, заради продължителното ограничаване на количествата на доставки на газ и възстановяването на европейските икономики след пандемията от COVID-19, цените на синьото гориво започват да растат бързо, което се отразява и на цените за българските потребители и бизнес.
Още в първия ден на работа на новия кабинет цената на газа се повишава с 30% по предложение на „Булгаргаз“ и след решението на регулатора КЕВР.
Тогава премиерът Кирил Петков отправи обвинения в „преднамереност“ на комисията, макар, че самият Павлов беше прогнозирал цена наполовина по-ниска.
В средата на януари ДАНС и МВР влязоха на акция в офисите на "Булгаргаз".
В средата на януари агенти на ДАНС, както и представители на Главна дирекция “Национална полиция“ на МВР влязоха на акция в офисите на „Булгаргаз“. От правителството обвиниха представителите на дружеството, че са правили сделки с „евтин газ от [хранилищенто] Чирен“, който се продава в чужбина, вместо в България.
В края на януари тогавашният министър на енергетиката Александър Николов смени цялото ръководство на „Булгаргаз“, но заради зле свършена работа около миксирането на доставките на газ за страната, които са довели до завишени цени. Два дни по-късно от правителството обявиха, че очакват обвинения срещу бившето ръководство на „Булгаргаз“ начело с Павлов. Вътрешният министър Бойко Рашков каза, че дружеството е работило срещу интересите на гражданите.
Основният аргумент срещу Павлов и решенията му в държавното дружество бяха свързани с подписан анекс за доставките на газ от Азербайджан. Според управляващите тогава „Булгаргаз“ е можело да предоговори доставка на газ през Гърция и Турция, но умишлено не го е направило. От думите на енергийния министър Александър Николов пък стана ясно, че заради действията на държавното дружество доставянето на пълните количества газ е станало невъзможно без съгласието на доставчика.
От ръководството, назначено от кабинета „Петков“, обявиха, че са заварили „дружество без съдържание“, което е изправено пред ситуация, в която не може да обслужва плащанията към доставчици.
Тогава Николай Павлов отрече всички обвинения срещу себе си се оплака, че в последните месеци на управлението му над дружеството е оказван натиск. По-късно той беше разпитан, но не като обвиняем, а като свидетел за събитията в „Булгаргаз“ от Софийската градска прокуратура (СГП).
Обединение в името на Павлов
В разгара на размяната на взаимни обвинения между правителството и Павлов, се появи и нова, интересна страна, която обедини на пръв поглед необединими врагове.
Тогава Бойко Борисов, Делян Добрев, Румен Радев, Румен Овчаров, Румен Петков и Хамид Хамид се обединиха в позициите си срещу правителството на Петков, а част от тях защитиха всички действията на Павлов в „Булгаргаз“. Цитираните имена са представители на ГЕРБ, БСП и ДПС - партии, които често се противопоставят една на друга.
Уволнението на Павлов стана и първият повод за президента Румен Радев да критикува правителството на Кирил Петков, а Делян Добрев обедини позициите на всички така:
„И Радев го каза преди дни, и Румен Овчаров днес, и Румен Петков – всички видяха къде е истината. Това е такава грандиозна корупционна схема, каквато не сме виждали от 90-те години“, каза той по повод промените в „Булгаргаз“.
От правителството отвърнаха, че това е „координирана атака срещу националния интерес на България“, а Александър Николов посочи, че зад нея стоят Бойко Борисов, Делян Добрев, Румен Овчаров и Румен Петков, както и други „вицепремиери, министри и политически представители“.
„Трябват им открити, лоялни агенти“
Заради едностранно спиране на доставките на руски газ към България от страна на „Газпром“, падането на правителството на Петков и размяната на обвинения между партиите и новото служебно правителство, скандалите около Николай Павлов бяха забравени.
В понеделник обаче той се появи в списъка с предложенията за министри на Николай Габровски, който беше заявил, че сам ще избира министрите си и че няма да позволи натиск от партиите, включително и от ГЕРБ.
Според Илиян Василев това предложение е скандално заради причините, поради които Павлов е бил отстранен от „Булгаргаз“. По думите му действията, свързани с доставките на газ от Азербайджан по дългосрочен договор, са показали „множество лъжи“, които Павлов е наговорил по темата, както и че той е ощетил държавата „с близо милиард“ лева, което става ясно от налични документи, но в момента делото е „покрито от прокуратурата“.
По думите му дори сега, въпреки декларираното откъсване от „Газпром“, поставянето на Павлов на подобна позиция може да означава „влизане в голямата игра“ около бъдещия газов хъб в Турция, който ще се захранва с руски газ.
„В момента има две линии по 15 млрд. кубични метра. Те предвиждат още две линии т.е. над 50 млрд. куб. метра, които трябва да намерят пласмент в Европа. На тях („Газпром“ бел. ред.) им трябват открити, лоялни агенти, за да могат да пробият европейските санкции и България да обслужи този проект“, каза още той.
Според Мартин Владимиров ситуацията около миналото на Павлов в „Булгаргаз“ не трябва да се разглежда през прочита на един или друг политически играч. Той каза, че решенията в „сектор природен газ рядко са зависели от един човек, а са продукт на влиянието на олигархични мрежи, както с връзки с Русия, така и с основните политически играчи в държавата“.
„Изпълнителните директори на държавни компании обикновено са политически назначения с неголяма независимост при вземането на решенията, нещо, за което Центърът за изследване на демокрацията редица пъти е настоявал в своите анализи е да се осигури независимост“, каза още той.
