Партиите харчат непрозрачно парите от медийните пакети, а контролът е занижен, показва доклад

В изборната кампания все по-голяма роля придобива финансирането чрез медийни пакети, се вижда от финансовите отчети на партиите. На последните избори през октомври те възлизат на над 700 хил. лв., като общо 19 формации са се възползвали от тях. Това пише “Отворен парламент” в доклада си "Медийните пакети - разходване и необходими промени".

Платформата „Отворен парламент” се развива от Институт за развитие на публичната среда - неправителствена организация, работеща в обществена полза. В последните две години се проведоха четири парламентарни и едни президентски избори.

Медийните пакети са безвъзмездна държавна помощ, която получават политическите формации, за да финансират предизборната си кампания. Централната избирателна комисия (ЦИК) обявява формациите, които имат право на такава помощ. Условието е да не получават партийна субсидия и участват в парламентарни избори.

Три от партиите – "Пряка демокрация", МИР и "Български национален съюз – НД", са получили по около 160 хил. лв. държавна подкрепа за последните две години. Справка на "Отворен парламент" обаче показва че през 2020 г., когато нямаше избори, същите формации са имали годишни приходи между 1000 и 8 хил. лв.

Партии и коалиции, разходвали медийни пакети за изборите на 02 октомври 2022г. Графиката е на "Отворен парламент"

Данните от отчетите за кампанията показват, че най-предпочитани за реклама са частните телевизии с над 260 хил. лв. от медийни пакети или 38%. Следва Българската национална телевизия с близо 215 хил. лв. и онлайн платформите, чиито приходите от медийни пакети са близо 175 хил. лв.

Най-много пари от медийни пакети за изборите през октомври е привлякла частната телевизия Евроком – близо 323 хил. лв. На второ място е БНТ с близо 215 хил. лв.

Впечатление прави, че партия "Български съюз за директна демокрация" е насочила цялата сума (39 896 лв.) от разполагаемия си пакет към сайта Аgorapost.bg, пише "Отворен парламент".

Сайтът се управлява от юридическо лице – Институт за българска директна демокрация. Справка на "Отворено общество" в Търговския регистър и сайта на партията, показва, че членове на изпълнителното бюро на партията участват в управителния съвет на юридическото лице.

На изборите за парламент и президент (т.нар. 2 в 1) от ноември 2021 г. партия "Български съюз за директна демокрация" е имала право на 2 медийни пакета. И двата - на стойност по 39 896 лв. - са насочени отново към сайта agorapost.bg. Така тази платформа в рамките на по-малко от година е получила около 120 хил. лв. за онлайн реклама.

Без прозрачност и контрол

ЦИК продължава да няма механизъм за реален контрол на изразходването на пакетите от формациите, се отбелязва в доклада. Комисията не публикува и информация за разпределението на тази форма на държавна помощ по време на кампании.

Такива данни са достъпни само ако се проследят протоколите от заседания на ЦИК (публикувани със закъснение и често без информация за конкретни медии) или след края на кампанията и подаването на финансовите отчети на партиите. По този начин няма възможност за осъществяване на навременен граждански контрол и контрол от други заинтересовани лица, пише още "Отворен парламент".

Самата ЦИК в своя доклад за изборите, проведени през 2021 г., посочва: “В краткото време между депозирането на договорите за одобрение от ЦИК и началото на предизборната кампания не беше възможно да бъдат оценени по същество големият брой договори… Централната избирателна комисия извършваше проверка на договорите от формална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни. Особено трудни за оценка бяха договорите, сключвани с електронни медии.”

ЦИК предлага предоставянето на медийните пакети да се извършва от Министерство на финансите или от бюджета на Министерство на правосъдието.

Промени в правилата

От въвеждането на медийните пакети през 2014 г. досега те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на медийни пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия. Медийни пакети се полагат и на инициативни комитети. Размерът на този вид държавна помощ за участниците в изборите варира между 5 хил. и 40 хил. лв.

Изборният кодекс обаче не предвижда допълнителни изисквания към партиите, коалициите и инициативните комитети, които получават медийни пакети. Получава се така, че партии с минимални приходи се възползват от крупни държавни средства за реклама в медиите, чийто ефект е труден за оценяване.

От Институт за развитие на публичната среда предлага да се въведат законодателни промени. Целта е да се насърчават политическите формации към развиване на партийна дейност извън изборните кампании, както и към търсене на допълнителни пари.

Такава промяна би била въвеждането на “частичен медиен пакет”, посочва организацията. Според нея така би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите.