Събуден "от летаргията". Кой е режисьорът, който прави кинаджии от децата на село

След класическо прегаряне режисьорът Даниел Симеонов решава да се прибере в родното си село Ъглен. Не знае с какво ще се занимава, просто иска да си почине. Не става точно така, но именно в това е историята.

Скоро се появява възможността да стане учител - той преминава програмата за подготовка на учители на фондация “Заедно в час” и отива да преподава английски в съседното село Дерманци.

Там пък решава да приложи своя поглед към света - киното - в заниманията с децата.

“Заедно в час” ме събуди от летаргията. Имаме обща визия за модерното образование”, казва той. Това се случва през 2016 г.

Спомня си начина, по който е тръгнал, как е събирал съмишленици, как е намирал пари и с какво е запалил децата, за да ги направи кинаджии. Всичко това - покрай промяната на самото училище. Не става светкавично, но пък става.

Хайде на срички: и-но-ва-тив-но

Даниел Симеонов преподава в училището в Дерманци. То е средищно, което значи, че събира деца от съседните населени места. Освен това е обединено, което значи, че там се учи до 10 клас - така нареченото "малко средно училище".

След няколко години в него Симеонов успява да го направи и иновативно.

Иновативните училища се отличават с нещо различно, необикновено в начина на преподаването, в структурирането на учебния процес или в организирането на средата и пространството. За иновативно училище се кандидатства в министерството на образованието. То обновява списъка с такива училища всяка година.

Едно училище се обявява за иновативно за срок до 4 години, след което може отново да се кандидатства.

Кино в класната стая

Още в първата година училищната директорка възлага на Даниел Симеонов да прави театрална школа. Не за друго, ами нали е кинорежисьор. С децата правят българската версия на “Ромео и Жулиета” - “Иванчо и Марийка” - едночасов спектакъл, игран пред жителите на селото с голям успех.

На следващата година Симеонов се свързва с Ралица Асенова от сдружението "Арте Урбана Колектив". Тя е и координатор за България на европейската програма CinEd (Cinema Education for the Youth) - кинообразование за ученици. Асенова съдейства с ресурси и със създаването на концепция за чисто новия предмет “Кино”, който Симеонов решава да създаде в училището.

Заедно с колегата си Маргарита Калчева разписват проекта от 40 страници. Кандидатстват и печелят. Парите за техниката и всичко необходимо, разбира се, не идват от държавата, а от частни дарители.

В час по кинознание.

Това е. Сега училище “Неофит Рилски” в Дерманци е иновативно. Всеки вторник трети час шести клас имат “Кино”. Те учат предмета от трети клас и в дипломите им за начално образование вече е записано “Кинознание” като предмет. В дипломите им за основно ще пише същото.

За 4 години децата успяват да създадат около 10 кратки игрални филма и няколко анимационни.

“Всички те са в рамките на някакъв педагогически контекст. Т. е. гледаме някакъв филм, след това - вдъхновени от него, правим свой сценарий, който трябва да отговаря на темата на филма като задача”, казва Симеонов.

Например дете трябва да общува по невербален начин с природата и всички мислят за това как зрителят би го разбрал. Или пък дискутират как да заснемат ситуация, в която се вижда как времето изтича или се вижда повторяемост на времето.

Техен филм е селектиран за фестивала “Златна роза” през 2018 г. в късометражната програма. Освен това всички, създадени в училището филми, се представят всяка година на кинофестивала за учащи “Срещи на младото европейско кино”.

По единия от проектите, по които работят - “Киното, 100 години младост”, всяка година произвеждат по един филм есе от около 10 минути по конкретна тема. Филмът се представя на международен фестивал в различни европейски градове, където деца от около 15 държави представят своите филми по същата тема и със същите условия и правила на играта.

“Много интересно е да видиш деца от различни държави, с различен културен и възрастов бекграунд”, казва Симеонов.

Една от темите е била “Времето в киното”. Децата имат да гледат около 100 откъса от филми, свързани с темата, за да разберат как киноезикът говори за времето.

“Гледаме Тарковски, гледаме Рейгадас… какви ли не режисьори, които по различен начин трактоват тази тема. Обсъждаме, вникваме, решаваме каква концепция за времето трябва да дадем”, казва Симеонов.

Фестивалът няма конкурсен характер, важно е преживяването, както и децата да обменят опит, култура, взаимодействие.

Но най-вярната и и отзивчива публика си остават жителите на Дерманци, където непременно се прожектира всеки филм. Родителите се гордеят, че децата им са кинаджии. Всички са ентусиазирани да гледат кино в залата в Дерманци.

Отвъд табелата на селото

Според Даниел Симеонов киното е много по-важно от всички предмети, които учат децата. Защото им “дава хоризонти”. “ Имаш ли хоризонт, можеш да направиш усилието да вървиш към него и да преодоляваш всички пречки по пътя си. И да напреднеш по всеки предмет в училище”, казва той.

По думите му киното вади децата от зоната им на комфорт, което е много важно за развитието. И не на последно място - учи ги да работят в екип.

“Киното ги кара да мечтаят. Децата, с които аз работя, имат нужда от мечти, защото те нямат мечти”, добавя той.

Дава цялата си енергия и всичкото си свободно време на децата. А какво получава? “Дават ми смисленост, да се чувствам на мястото си и, че е полезно това, което върша.”

Той не иска да прави от децата Спилбърг или големи имена в киноиндустрията. Иска обаче да възпита у тях добри зрители, които да имат критично мислене. Не, не по отношение на някой филм, който гледат по телевизията, а към визуалното като цяло.

Даниел Симеонов в час по кино

“Да разберат защо една картина е пошла или не е, да оценят един прост дизайн на плакат. Това граничи и с така наречената медийна грамотност - да имаме отношение към образите, които ни заобикалят - кое е качествено и кое не е”, казва режисьорът.

Добавя, че сцената на фестивала в Париж е място на “обмяна на енергия, синергия, място, което отваря граници, хоризонти, променя дори житейската траектория - ако си тръгнал от малкото населено място и гледаш себе си на екрана в залата в Париж”.

Образованието въпреки всичко

В училището в Дерманци учат около 230 деца, 98% от тях са от етническите малцинствени групи. Според Симеонов именно социалното неравенство, силно изразено в Дерманци, е изключително важно за невъзможността много от учениците да са функционално грамотни и да напредват в училище.

“Децата, на които аз преподавам, нямат достъп до никаква инфраструктура, до музеи, до изкуство. Това е социално-икономическа невъзможност и на семействата, и на училищата”, казва той.

По думите му това е проблем, който трябва да се реши фундаментално в училищата в малките села. Дори да не ходи на театър, детето в града постоянно минава покрай афиши, рекламиращи постановки. Това е важно, защото му дава базова култура. Симеонов казва, че двете групи деца “не могат да се изравнят”.

“Има определени групи деца, за които светът и тяхното културно поле и хоризонт е табелата на тяхното населено място”, казва той.

Идеята му е образованието е да премахва всички тези пречки. “То трябва да е въпреки условията, въпреки лошата културна инфраструктура, въпреки всичко, а ние (в България) не можем да го постигнем години наред”.

Работа на терен.

Симеонов обаче има едно такова наблюдение: в сравнение с градските, децата в малките населени места притежават нещо различно и в повече - много силна интуиция. Това им помага, когато се занимават с изкуство.

“Колкото да е странно, когато обсъждаме филми, те дават много по-неклиширани отговори, отколкото градското дете. Градските могат да бъдат по-шаблонни, защото животът им тече в определени улеи. Селските са по-автентични във възприятието си на света, те нямат предопределени нагласи”, казва той.

Симеонов казва, че “трябва да се влезе с багера в българското образование, за да се промени” и тук не става дума само за училищните програми, учебници, начина и формата на преподаване.

“Никой не отчита факта, че има неравенство на едно по-високо ниво - между училищата, а правилата и административната тежест са едни и същи”, казва.

Защото ако дете от класа не е на едно ниво и капацитет с другите, Симеонов ще се занимава повече с него, докато догони останалите деца, докато го накара “да се чувства важно в света”.

“Такава политика обаче няма, що се отнася до училищата, те са на общ принцип. А трябва да имаме едни и същи условия, едни и същи критерии да покриваме. Това е безсмислено”, казва учителят.

Той има конкретни идеи как селското му училище да става все по-модерно и по-екипирано. Всички преподаватели в ОУ “Неофит Рилски” работят здраво за това.